Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (49)

Завземането на Бисмарковия архипелаг и Адмиралтейските острови

Междувременно в Нова Гвинея продължава настъплението на съюзниците. На 2 януари 1944 г. Макартър хвърля десант от около 7000 души в Сайдор, между полуостровите Хуон и Мадангон, като скоро числеността на тези войски се удвоява. Така са отрязани пътищата за отстъпление по крайбрежието за японските сили (приблизително със същата численост), които се опитват да задържат Сио, западно от полуостров Хуон. Японците успяват да избегнат капаните, като извършват изнурителен поход през планинските джунгли, при който губят няколко хиляди души.

В същото време австралийските войски предприемат настъпление от Дампу в долината на река Маркхам към крайбрежието и на 13 април стигат до морето. На 24 април войските на Макартър, след като не срещат сериозна съпротива от противника, завземат Маданг. Японският Имперски генерален щаб е принуден да ускори изтеглянето на войските и да заповяда на войските на Нова Гвинея да се изтеглят във Вевак, на около 300 км западно от Дампу.

Макартър нанася следващия удар, преди полуостров Хуон да бъде освободен от противника. На 15 декември отряд „Аламо“ започва десант на югозападното крайбрежие на островите Нова Британия при Аро. Веднага след коледните празници е спуснат десант от 2 дивизии в западния край на острова при нос Глостър, които превземат летището там. След като се отказва от идеята да превземе Рабаул, Макартър все пак се стреми да установи пълен контрол над проливите, за да прикрие от фланга действията на своите войски, които настъпват срещу Нова Гвинея в западно направление. Западният край на островите Нова Британия, където са дебаркирали американците, сеотбранява от около 8000 японци, прехвърлени от Китай. Японският отряд се намира в покрити непроходима джунгла на 500 км от Рабаул и почти няма поддръжка от въздуха, тъй като 7-а въздушна дивизия неотдавна е била пребазирана в района на Целебес. В резултат японските войски в района на нос Глостър почти не оказват съпротива и скоро започват да отстъпват към Рабаул.

В края на февруари на Адмиралтейските острови (на 400 км от нос Глостър) дебаркира разузнавателен отряд на 1-ва кавалерийска дивизия. Там се нами-разт няколко действащи летища и има възможност да бъдат построени нови. Освен това има прекрасни места за пристани. Японският гарнизон, който наброява около 4000 души, оказва по-силна съпротива, отколкото се очаква, но след десанта на главните сили на американските войски на 9 март е разбит. До края на март американците завземат всички набелязани обекти и започват да подготвят база на Адмиралтейските острови. Остатъците от японските войски продължават съпротивата до май. Така Рабаул, чийто гарнизон наброява повече от 100 000 души, се оказва изолиран. Преградата, каквато представлява Бисмарковият архипелаг, е преодоляна, и то с по-малки загуби, отколкото щяха да бъдат дадени при пряка атака.

Едва четири месеца след десанта на съюзниците на остров Бугенвил японското командване осъзнава, че десантите на американците на западния бряг представляват главната опасност. През март 1944 г. то предприема контра-настъпление срещу американските войски. В него участват около 15 000 души, а американските войски на плацдарма са 60 000 души. Според оценката на японското командване американците имат 20 000 души в сухопътните войски и 10 000 души в авиацията. Дори тези погрешни данни е трябвало да го убедят, че предприетото със закъснение контранастъпление няма да даде желаните резултати. Въпреки това на 8 март японците започват настъплението. То продължава две седмици при съотношение 1 : 4. Японците губят повече от 8000 души, докато американците — само 300. След отблъскването на контра-настъплението оцелелите японски войски не предприемат активни действия, а американците се задоволяват с пълната изолация на противника.