Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (36)

Бирма, май 1942 — май 1943 г. Контраударът не успява

С изтеглянето на британците от Бирма в Индия до май 1942 г. японците достигат планираната граница на експанзията си в Югоизточна Азия. Затова преминават в отбрана и се стремят да укрепят завоеванията си. През това време британците кроят планове за връщане през следващия сух сезон през ноември 1942 г. Но поради логистични трудности никой от тези планове не е осъществен. Единственият план, за чието реализиране се прави опит, е крайно ограниченото настъпление в провинция Аракан, което завършва с пълен провал.

Жизненоважният от логистична гледна точка район — Асам и Бенгалия — никога не е влизал в плановете като военна база. Това налага изграждането на летища, складове, пътища, железопътни линии и петролопроводи, разширяване на пристанища и изобщо цялостна реорганизация.

Най-голямата трудност, пред която е изправено командването в Индия, е липсата на кораби, тъй като повечето от нужните неща трябва да бъдат докарани от вън. Обаче всички други театри на военни действия имат приоритет иза Индия остава съвсем незначителен морски транспорт дори и когато е зап-лашена от нахлуване и след като са задоволени нуждите на конвоите през Атлантическия океан и Арктика, както и театрите на военните действия в Средиземноморието и в Тихия океан. Това, което е отпуснато на Индия, по-крива само една трета от нуждите за превръщане на района в плацдарм за офанзива.

Вътрешният транспорт също представлява голям проблем. Шосейната и железопътната мрежа на Североизточна Индия са стари и хаотично строени и изискват големи подобрения, за да могат по тях да преминават доставките от Калкута и от други пристанища за фронтовата линия. Работата е възпрепят-ствана от недостига на всякакви материали. Мусоните също утежняват поло-жението, тъй като причиняват свличания на земни маси и отнасят мостове. Принос имат и японските въздушни нападения, а още по-големи пречки се оказват трудностите, свързани с осигуряването на работна ръка и с неспокой-ната политическа обстановка — особено след провала на мисията на Крипс в края на лятото на 1942 г., когато Индийският конгрес призовава към граж-данско неподчинение, а това води до масов безпорядък. Той се подклажда от прояпонски настроени елементи, както и от влошаващото се икономическо положение в Индия. Най-голям проблем е липсата на локомотиви. Уейвъл моли поне за 185, а му дават само 4!

Логистичният проблем до голяма степен се задълбочава допълнително от решението Индия да бъде превърната в база, която трябва да побере 34 диви-зии и 100 въздушни ескадрили. За изграждането на 220 нови летища са анга-жирани над един милион души, което значително намалява работната ръка, нужна за други проекти, от които строежът на пътища има първостепенно значение. Освен това трябва да се изхранват 400 000 бежанци от Бирма.

Въпреки че индийското командване сега разполага с голям брой дивизии, повечето от тях са сформирани отскоро, липсват им снаряжение и обучение, както и опитни офицери и сержанти. Малкото, които имат някакъв боен опит, са изтощени и в крайно намален състав от сраженията и от маларията в Бирма, а при отстъплението са изоставили цялото си снаряжение. Само 3 от наличните 15 дивизии са донякъде годни за действие в близко бъдеще.

Административните проблеми са придружени и от проблеми в командването, особено с китайските войници, изтеглили се в Индия, както и с 10-а американска въздушна бригада и с опърничавия генерал Стилуел.

Друг изключително важен фактор е необходимостта от осигуряване на превъзходство във въздуха за защита на самата Индия, за продължаване на доставките от Китай и за осигуряване на въздушна защита на евентуален нов опит за превземане на Бирма.

За щастие веднага с настъпването на мусоните през май 1942 г. японците изпращат голяма част от самолетите си в помощ на сраженията в югозападната част на Тихия океан, а на останалите дават почивка. Това позволява на съюзниците сравнително по-спокойно да укрепят военновъздушните си сили. До септември 1942 г. в Индия има 31 британски и индийски ескадрили. Но от тях 6 не са годни за участие в операции, 9 се пазят за защитата на Цейлон и 5 са ангажирани в изпълнението на транспортни и разузнавателни задачи. Така за операциите в Североизточна Индия остават само 7 изтребителни и 4 бомбардировъчни ескадрили. Всеки месец доставките на самолети от Великобритания и Съединените щати се увеличават и до февруари 1943 г. ескадрилите стават 52. Освен това самите самолети са заменени с по-нови модели — мичели, хърикейни, либърейтъри, бофайтъри. Повечето от тях отиват право в новите летища в Асам и Бенгалия, тъй като след морските битки в Коралово море и Мидуей опасността от нападение от въздуха срещу Индия отслабва. През април 1942 г. Уейвъл реорганизира индийското командване. Щабът на централното командване, който се намира в Агра, отговаря за обучението и снабдяването, а има и три регионални армейски командвания — северозападно, южно и източно, които са оперативни.

Планирането на ново завладяване на Бирма води до взаимодействие с ки-тайските войски — с намиращите се както в Асам, така и в китайската провин-ция Юнан. Китайският план от октомври 1942 г. предвижда настъпление от две посоки срещу Бирма от 15 китайски дивизии в Юнан и 3 от Асам заедно с 10 британски или индийски дивизии. В китайския план задачата на британските и индийските дивизии е не само да навлязат в Северна Бирма, но и да нападнат Рангун с въздушнодесантни сили. Уейвъл се съгласява с плана по принцип, въпреки че има съмнения, дали ще бъдат изпълнени две основни изисквания — осигуряването на достатъчни военновъздушни сили, които да господстват в небето над Бирма, и силен британски флот с 4–5 самолетоносача, които да владеят положението в Индийския океан и да осигуряват прикритие на атаката срещу Рангун. Второто изискване на практика е неизпълнимо с оглед на ангажираността на флота на други места. Чан Кайши, за когото тези условия са опит на Уейвъл да се измъкне и признак, че британците няма да положат сериозни усилия, в края на 1942 г. ядосан се отказва от своята част в операцията.