• 1. Росен (6 януари 2008 в 10:59)

    Книгата е изключително достижение на военната история. Пълно разкрива причините и плановете на страните, изчерпателно отговаря на редица въпроси, като не е допуснато прекалено политизиране при разглеждането на резултатите и последствията от войната.Тази книга е истинско удоволствие за почитателите на военната история.

  • 2. Лазо (21 април 2009 в 18:33)

    Всичко, което Росен е написал е абсолютно вярно, когато се касае за операциите, в които са участвали англо-американски войски. Всички останали операции на войната са описани надве-натри, да не кажем претупани. Някакъв заден фон на основния театър на бойните действия. Това до голяма степен е резултат от недостатъчната информация, която авторът е имал например за събитията на източния фронт, плод на съветската цензура, както и от ефекта на автоцензурата на студената война, когато книги, изтъкващи участието на „комунистите“ във войната не са се толерирали на Запад.

    Само един пример — авторът НИЩО не пише за мюнхенския договор, който по същество е истинската причина за войната и който бива сключен по инициатива не на Германия, а на Великобритания. Това е позорен факт, за който и днес в Обединеното Кралство някак си не е прието много да се говори.

    Напротив, първото изречение дословно гласи:

    „На 1 април 1939 г. световният печат разпространи новината, че правителството на Невил Чембърлейн е преразгледало политиката си на отстъпки и неангажиране и е обещало Великобритания да защитава Полша срещу всяка заплаха от страна на Германия с цел да запази мира в Европа.“

    Едва ли не на 1 април (първи април, каква асоциация) английският премиер се събудил, избръснал, почесал се по долните части и казал: „Айде от днес да си преразгледаме политиката“ Басил Лидъл Харт дори не благоволява да уточни каква е била политиката преди тази сакрална сутрин и какво точно са и преразгледали.

    И както е казано: Колкото повече четеш нататък, толкова повече такива намираш…

    • 3. Чавдар (23 май 2009 в 16:27)

      част първа,глава първа,цитат:"Техният контраплан е провален от съгласието на Чембърлейн с осакатяващите Чехословакия искания на Хитер. Заедно с французите той приема да стои настрана, докато тази нещастна държава е лишена както от територията, така и от отбраната и.

      За Чембърлейн Мюнхенското споразумение „гарантира мир за съвремието ни“. За Хитлер то е още един голям триумф не само над чуждестранните му опоненти, но и над генералите му"…..прочети това,преди да търсиш нататък;)))

  • 4. Константин събчев (22 юли 2010 в 13:07)

    Най-серознията авторси труд върху войната. Дори и съветските историци бяха принудени да го цитират, когато правиха тяхната многотомна история на ВСВ.Лидъл Харт не не пести критики нито на „своите“, нито на противниците, нито на въпроснинет руснаци.Но не пести и обективните положителни оценки за действията на командващите.Днес знаем много повече за войната, но всичко се пречупва през призмата на една закъсняла пропаганда и подмяма на историческата истина а ла Оруел…

  • 5. bgicechick (5 декември 2010 в 19:03), оценка: 6 от 6

    Изключително полезно четиво. Подробно изнесени данни, полезна информация, представена в табличен вид, което според мен се възприема по-добре от текста.

    Не съм от любителите на историята, но точно тази книга нямах търпение да прочета от кора до корa.

  • 6. krassyto (22 юни 2011 в 18:07), оценка: 5 от 6

    Съгласен съм с Лазо.

  • 7. Александър Стоянов (12 ноември 2014 в 13:15)

    Чудесна книга! Малко по-фокусирана върху Британската страна на неща за сметка на САЩ, Германия и СССР, но това е разбираемо с оглед на това кой е автора. оценките са балансирани, критичността към Съюзниците е на моменти дори по-голяма отколкото към операциите на Германия и Япония, което прави чест на английската школа. Задължителен фундамент за всеки, който иска да разбере войната.

  • 8. maket (13 февруари 2015 в 16:04)

    И на мен книгата ми хареса страшно много. Въпреки британската гледна точка към историята, трябва да признаем, че автора здраво критикува съюзниците и през няколко страници обяснява за поредната глупост на този или онзи (а пък Чърчил направо го размазва) политик от короната.

    Обаче на мен не ми харесва да се качват книги с безброй много правописни грешки. Когато аз качвам някой текст, е, все ще се намери някой отворко дето да каже, че на 215 страница съм пропуснал да коригирам нещичко, а пък тази книга е направо като минно поле — грешка до грешка!

    Стига с тия двойни аршини, господа!

  • 9. Георге (6 октомври 2015 в 04:22)

    До Лазо:

    Цитирам един от безкрайните примери за неоснователното мнение:

    Тук трябва да се каже също, че когато заплахата за чехите назрява през септември 1938 г., руското правителство отново изразява желание както по официален, така и по неофициален път, да обедини усилията си с Франция и Великобритания за вземането на мерки в защита на Чехословакия. Предложението не е прието. Нещо повече, Русия демонстративно е изключена от ( Мюнхенската конференция, на която е решена съдбата на Чехословакия. Това „пренебрегване“ има фатални последици през следващата година.

    Другарю Лазо, сигурен ли сте, че сте прочели нещо от книгата, освен първото изречение?

  • 10. martyyy_k (29 ноември 2017 в 00:28), оценка: 5 от 6

    Наистина източния фронт (който е основен на войната ) е малко е орязан, но това е разбираемо, все пак книгата е писана през студената война.

    Но книгата все пак много ми хареса със своята обективност и вникване в дълбочина в политическите причини на войната.

  • 11. Yenkl (11 юли 2018 в 09:30)

    Очарована съм от този блестящ и задълбочен анализ на стратегическия аспект на този международен конфликт.Това , което може да ни се струва заплетено и сложно се разкрива с лекота, автора посочва, доказва и се обосновава.

    Редом с John Keegan, един от най — изтъкнатите историци в тази област.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.