Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (64)

Трийсет и седма глава
Разгромът на Хитлер в Италия

Положението на германците в Италия през зимата на 1944–1945 г. изглежда на картата подобно на положението от предишната година и е почти толкова внушително, въпреки че са изтласкани на 300 км на север. Но в полза на съюзниците действат много благоприятни фактори. До края на 1944 г. те успяват да пробият Готическата отбранителна линия. Сега пред тях няма такава естествено силна и добре укрепена позиция и те са в много по-добро „стартово“ положение за пролетната офанзива през 1945 г. Освен това има и други важни фактори, които правят съюзническите армии много по-силни.

През март в навечерието на пролетната офанзива те разполагат със 17 дивизии, които включват и 6 италиански бойни групи. Германците имат 23 дивизии и 4 т.нар. италиански дивизии, които Мусолини успява да сформира в Северна Италия, след като е освободен от германците (тези дивизии са малко по-големи от бойни групи). Всякакво подобно сравнение на дивизиите обаче поначало създава погрешна картина за съотношението на силите. Съюзническата бойна мощ включва 6 независими танкови бригади и 4 независими пехотни бригади, които се равняват на още 3–4 дивизии.

По-близо до реалността е числеността на войските. 5-а и 8-а армия имат общо 536 000 души плюс 70 000 италианци. Общата численост на германските сили е 491 000 души и 108 000 италианци, но 45 000 германци са от полицията или от персонала на противовъздушната отбрана. Числеността на бойните части и оръжията е още по-добър метод за сравнение. Когато 8-а армия започва офанзивата през април например, тя има приблизително преимущество в съотношение 2 : 1 по брой на активно сражаващите се бойци 57 000 срещу 29 000), превъзходство в съотношение 2 : 1 в артилерия (1220 единици срещу 665) и съотношение 3 : 1 в нейна полза по брой на бронираните средства (1320 срещу 400).

В допълнение съюзниците са подпомагани от 60 000 партизани, които пре-дизвикват големи безредици зад предната линия на германците и ги принуж-дават да отделят сили от фронта, за да ограничават действията им.

Още по-важно е, че сега съюзниците имат абсолютно превъзходство във въздуха. Стратегическата им бомбардировъчна кампания оказва такъв пара-лизиращ ефект, че германските дивизии могат да бъдат прехвърлени от Италия по други фронтове с големи трудности дори ако Хитлер нареди това. Тук трябва да се прибави и недостигът на гориво за механизираните и моторизи-раните формации, който става толкова остър, че те вече не могат нито да се придвижват бързо, за да запушват пробиви както преди, нито да изпълняват маневри за отстъпление със забавящо противника действие. Хитлер продължа-ва обаче да не разрешава каквото и да било стратегическо отстъпление дори и когато има такава възможност.

Тримесечната пауза след приключването на есенната офанзива на съюзниците предизвиква голяма промяна в бойния дух и самочувствието на войските им. Те получават изобилие от нови оръжия — амфибийни танкове, бро-нетранспортьори „Кенгуру“, гъсенични десантни средства „Фантейлс“ и снаб-дени с по-тежки оръдия танкове „Шърман“ и „Чърчил“, танкове с огнехвъргач-ки и танкове булдозери. Освен това има голямо количество нова понтонна техника и муниции.

Фелдмаршал Кеселринг се връща през януари след боледуване, но през март е извикан на Западния фронт, тъй като е назначен там да смени като главнокомандващ фелдмаршал Фон Рундщет. Фитингхоф окончателно го за-меня като командващ групата армии „С“ в Италия. Командването на 10-а германска армия се поема от Хер. Тя заема източната част на фронта с 1-ви парашутен корпус (5 дивизии) и 76-и танков корпус (4 дивизии). Зенгер, който командва 14-а армия, сега заема западната част, която е по-широка, тъй като включва сектора на Болоня, с 51-ви планински корпус (4 дивизии), който държи позициите към Генуа и Средиземно море, а 14-и танков корпус (3 дивизии) отговаря за отбраната на Болоня. Армейската групировка разполага само с резерв от 3 дивизии, тъй като 2 са разположени в тила на адриатическия фланг и 2 — близо до Генуа да пазят срещу десантни действия зад линията на фронта. Засега 3 дивизии от резерва на армейската групировка също са предвидени да бъдат използвани при подобни обстоятелства.

От страна на съюзниците дясното крило на армейската групировка на Марк Кларк (наричана 15-а) е изправена пред германската 10-а армия и се състои от 8-а армия, командвана от Макрири, и включва 5-и британски корпус (4 диви-зии), полския корпус (2 дивизии) и 10-и британски корпус, който сега по-скоро е останал само с 2 италиански бойни групи, една еврейска бригада, скаутите „Ловат“ и 13-и британски корпус, който всъщност се състои само от 10-а ин-дийска дивизия. В резерва на армията е оставена 6-а бронетанкова дивизия. На Запад е 3-та армия, командвана от Тръскот, която се състои от 2-ри американ-ски корпус (4 дивизии) и 4-ти корпус (3 дивизии) с още 2 дивизии в резерв. Това са 2 бронетанкови дивизии — 1-ва американска и 6-а южноафриканска.

Целта и основният проблем на съюзническите стратези е да бъдат разгромени и унищожени германските войски, преди да успеят да се измъкнат през река По. Това могат да постигнат най-добре бронетанковите части в широкия 50 км равнинен район между долното течение на Рено и на По. (В първата половина на януари, когато времето е необичайно сухо, 8-а армия заема позиция до река Сенио, която се влива в долното течение на Рено близо до Адриатика.) Надеждата е, че 8-а армия, след като превземе района между Бастия и Арджента, непосредствено на запад от езерото Комакио, ще може да отвори път към равнината. 5-а армия трябва да атакува няколко дни по-късно, насочвайки се на север близо до Болоня. Тези едновременни вклинявания трябва да отрежат пътя на германците за отстъпление и да ги хванат в капан. Съюзническата офанзива трябва да започне на 9 април.

Планът на 8-а армия е сложен, но добре съставен. Симулативни десантни приготовления на север от По трябва да приковат вниманието на Фитингхоф и да държат повечето от резервите му в тази посока. За да подсилят това впечатление, в началото на април командоси и 24-та гвардейска бригада завземат пясъчната ивица, отделяща езерото Комакио от морето, и няколко дни по-късно специализираната корабна служба окупира малките острови в това обширно, врязало се в сушата водно пространство.

Главният удар трябва да бъде нанесен през река Сенио с надеждата да завари германците неподготвени, след което част от войските да завият срещу фланга на коридора Бастия-Арджента (наричан празнината Арджента) непосредствено на запад от езерото Комакио, като през това време друга част се придвижи на северозапад към тила на Болоня, за да откъсне града от север. Поляците трябва да настъпят по шосе № 9, Виа Емилия, директно към Болоня. На дясното крило 56-а дивизия (на 5-и корпус) получава задачата да щурмува празнината Арджента, съчетавайки директната атака с маневра по фланговете с използването на гъсеничните десантни средства „Фантейлс“ през езерото Комакио.

Лявото крило на 8-а армия, състоящо се от много оределия 10-и и 13-и корпус, трябва да започне да напредва на север покрай Монте Баталя, докато застане между напредващите едни към други поляци и американци, и тогава 13-и корпус да се присъедини към 6-а бронетанкова дивизия в доразвиване на настъплението.

След като предварителните операции в пясъчната ивица и езерото Комакио приковат вниманието на Фитингхоф в крайбрежния сектор, на 9 април след-обед трябва да започне масирана бомбардировка, в която да вземат участие 800 тежки бомбардировача, 1000 средни бомбардировача или изтребителя бом-бардировача, а 1500 оръдия да съсредоточат последователно огъня си на пет места, по 42 минути на всяко с 10-минутни интервали, заради което са наречени бомбардировки, създаващи „фалшива тревога“. След това на здрачаване трябва да настъпи пехотата, а тактическата авиация да прикове германците към позициите им. Защитниците са зашеметени от тази градушка от бомби и сна-ряди, а използващите огнехвъргачки танкове, които придружават пехотата, предизвикват ужас. До 12 април 5-и корпус на генерал Кейтли преминава река Сантерно и продължава настъплението. Въпреки че съпротивата става по-сил-на, тъй като германците се съвземат от първоначалния шок, мостът при Бастия е завзет на 14 април, преди да бъде завършена подготовката за взривяването му. (Действията на гъсеничните амфибийни средства „Фантейлс“ по езерото Комакио, където водата е плитка и дъното — меко, не оправдават очакванията, обаче се оказват по-ефикасни около наводнения район при пролома Арджен-та.) Въпреки това британците успяват да извършат пробив там едва на 18 ап-рил. Поляците срещат дори по-силна съпротива от германската 1-ва парашутна дивизия, преди да победят сражаващите й се яростно бойци.

Началото на атаката на американската 5-а армия е забавено до 14 април поради лошото време, което е особено неблагоприятно за поддържащата я авиация. Тя трябва да преодолее също няколко планински хребета, за да стигне до равнините и Болоня. На 15 април напредването й е подпомогнато от хвърлени-те 2300 т бомби — рекорд в кампанията. Германците от 14-а армия оказват оба-че силна съпротива в продължение на още два дни и едва на 17 април 10-а планинска дивизия на 4-ти американски корпус успява да пробие отбраната им и да се отправи бързо към жизненоважното паралелно шосе № 9. След два дни целият фронт започва да се сгромолясва и американците стигат покрайнините на Болоня, докато техните разширяващи пробива части напредват към река По.

Повечето от силите на Фитингхоф са съсредоточени на предната линия на фронта и той разполага с много малко резерви и с още по-малко гориво, за да спре пробива на съюзниците. Вече не е възможно да стабилизира фронта и да отдръпне временно силите си по-назад. Единствената надежда да ги спаси е дългото отстъпление. Хитлер отхвърля обаче предложенията на генерал Хер за по-гъвкава отбрана чрез тактически отстъпления от една река до следващата, които биха могли постепенно да разстроят настъплението на британската 8-а армия. На 14 април, малко преди започването на американската офанзива, Фитингхоф иска разрешение да се оттегли до брега на река По, преди да е станало твърде късно. Молбата му е отхвърлена, но на 20 април той сам поема отговорността и заповядва изтегляне.

Тогава обаче е твърде късно вече. С две настъпателни маневри трите броне-танкови дивизии на съюзниците отрязват пътя за отстъпление и обкръжават повечето сили на противника. Въпреки че много германци успяват да се из-мъкнат с плуване през широката река, те не са в състояние да установят нова отбранителна линия. На 27 април британците преминават Адидже и пробиват отбранителната линия на Фитингхоф, която защитава Венеция и Падуа.

Американците, които напредват още по-бързо, превземат Верона един ден по-рано. Предишния ден, 25 април, избухва общо въстание, вдигнато от партизаните, и германците са атакувани от тях навсякъде. До 28 април — деня, в който Мусолини и любовницатга му Кларета Петачи са заловени и разстреляни от един партизански отряд близо до езерото Комо, всички проходи през Алпите са блокирани. Германските войски се предават навсякъде и след 25 април при преследването им съюзническите сили срещат съвсем слаба съпротива. На 29 април новозеландците стигат до Венеция, а на 2 май са в Триест, където главната грижа са не германците, а югославяните.

Всъщност тайни преговори за капитулация започват още в началото на февруари но инициатива на генерал Карл Волф — шеф на СС в Италия. От страна на съюзниците в тях участва шефът на американското бюро ОСС в Швейцария (Бюрото на стратегическите служби, т.е. американското разузнаване) Алън Дълес. Първоначално те се водят чрез италиански и швейцарски парламентьори, а после — директно. Мотивите на Волф са продиктувани както от съображението да не се нанасят повече безсмислени щети на Италия, така и от желанието да бъдат отхвърлени комунистите чрез съюз със западните сили. Тези мотиви се споделят от много германци. Волф е важен не само като отговарящ за политиката на СС, но и поради факта, че контролира районите зад фронтовата линия и би могъл да осуети идеята на Хитлер за създаване на редут в Алпите, от който да бъде даден последен отпор.

От германска страна преговорите са усложнени и забавени с назначаването на Фитингхоф, който поема командването от Кеселринг, от страната на съюзниците — заради искането на руснаците да участват в тях, а и от двете страни — поради взаимните подозрения и предпазливост, характерни за този вид пазарлъци. Действията на Карл Волф са прекратени в началото на април от Химлер. Така, въпреки че на 8 април Фитингхоф обмисля възможностга за капитулация, това не става навреме, за да бъде избегната пролетната офанзива на съюзниците.

На едно съвещание на 23 април Фитингхоф и Волф решават обаче да не се съобразят със заповедите на Берлин съпротивата да продължи, а да преговарят за капитулация. На 25 април Волф заповядва на частите на СС да не оказват съпротива на опитите на партизаните да вземат властта, а маршал Грациани също изразява желанието на италианските фашистки сили да се предадат. На 29 април в 14,00 часа германските представители подписват документ за безусловна капитулация от 2 май в 12,00 часа (14,00 италианско време). Въпре-ки намесата на Кеселринг в последната минута тя влиза в сила на определената дата — шест дни преди германската капитулация на Запад. Независимо че военните успехи гарантират пълна победа на съюзниците, това улеснява по-бързото приключване на войната и предотвратява даването на нови жертви и нанасянето на допълнителни разрушения.