Включено в книгата
Оригинално заглавие
History of the Second World War, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

Базил Лидъл Харт

ИСТОРИЯ на Втората световна война

 

Преводач Павел Талев

Редактор Мирослава Бенковска

Художник Виктор Паунов

Технически редактор Станислав Иванов

Коректор Юлия Шопова

Първо издание. Формат 16/70×100. Печ. коли 47

КНИГОИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ТРУД“, бул. „Цариградско шосе“ № 47

Печат Полиграфически комбинат „Димитър Благоев“ ООД


Предговор

Когато Дезмънд Флауър, президентът на издателство „Касъл“, ме помоли да напиша предговора към книгата на съпруга ми „История на Втората световна война“, много скоро си дадох сметка, че за да благодаря на всички, които помогнали в подготовката по написването й, трябва да отдам заслуженопризнание на стотици хора, от фелдмаршали до редници, професори, студенти и приятели, с които Базил е поддържал връзки през активната си изследователска дейност, В предговора на неговите „Мемоари“ той пише, че „в най-добрия случай мемоарите са архиви на приятелствата, а в това отношение аз съм бил много облагодетелстван“. Тази „История“ също е била облагодетелствана от подобни приятелства.

От малък Базил е бил пристрастен към игрите и тактиката на игрите и като ученик е събирал всякакви сведения и вестникарски изрезки за тях, например за първите дни на авиацията, когато летците са били негови кумири. Той запази този навик през целия си живот за всичките си непрекъснато разширявяващи се интереси. Поради това след смъртта си остави стотици хиляди изрезки, писма, бележки, памфлета и други подобни по теми, които варират от воденето на бронетанковата война до модите в облеклото. По-късно под формата на дневник, или както той го наричаше „Разговорни записки“, записваше разговорите, които бе водил по теми, представляващи за него особен интерес, и то възможно най-скоро след това. Първата му книга, издадена след войната — „Другата страна на хълма“ (The Other Side of the Hill), съдържаше разговорите му с германски генерали, държани като военнопленници в Англия. Много от тях бяха чели книгите му отпреди войната и с готовност обсъждаха с него военните кампании, които бяха водили. През декември 1963 г., връщайки се назад към онова време, той пише: „Бележка за това, защо и как написах тази книга“, в която обясняваващо тези записки са толкова ценни за него: „Когато през 20-те и 30-те години изучавах събитията, отнасящи се до Първата световна война, разбрах каква голяма част от историята остава неизяснена напълно, тъй като не е имало безпристрастен и подготвен по история изследовател, който да потвърди и да запише онова, което военачалниците действително са мислели навремето, за да служи като коректив на по-късните им спомени. Започна да става очевидно, че с течение на времето често спомените на участниците в драматичните събития допълнително се оцветяват и изопачават, а с годините тази тенденция се засилва. Още повече че официалните документи често пъти не отразяват техните истински разбирания и цели, а понякога дори са съставени така, че да ги прикрият.

Затова, когато посещавах британски и съюзнически военачалници, си водех изчерпателни «исторически бележки» за разговорите с тях, като особено старателно си записвах изразените от тях мнения, които служеха за допълнена документалните архиви, а също и като коректив на мемоарите и разказите им, писани години по-късно.

В края на войната имах възможност да разпитвам германски командири, държани като военнопленници, и да водя с тях дълги разговори както за операциите, в които бяха участвали, така и по по-широк кръг въпроси.

Естествено, тези мои записки не биха могли да осветлят напълно достоверно това, което те са мислели преди някои конкретни събития и решения, но все пак са направени преди излизането на мемоарите, замъглени до известна степен от изминалите години, но техните разкази могат да бъдат съпоставени с разказите на други свидетели на същите събития, както и с документалните архиви“.

Читателите на тази „История“ ще видят от бележките под линия за тези разговори как те са устояли на изпитанието на изминалото време и на продължилите през годините повторни проверки от страна на Базил.

В началото на 1946 г. бригаден командир на кралския танков полк помоли Базил да напише история на полка и на неговите предшественици, като обхване двете световни войни и годините между тях. Това беше огромна задача, която отне много години, и книгата не можа да бъде публикувана от „Касъл“ до 1958 г. Обаче проучването, което трябваше да се направи за „Танковете“ (Tanks), му помогна много, когато Базил започна да пише тази „История“, защото той беше установил лични познанства с много от по-младите командири, които се бяха сражавали и от двете страни, като същевременно беше водил много продължителни разговори с такива стари и ценни приятели, като фелдмаршал Монтгомъри, фелдмаршал Александър, фелдмаршал Окинлек, а така също с неговите танкисти и с много германски генерали „от другата страна на хълма“.

След Войната за независимост през 1946 г. в Израел дойдоха израелски офицери от най-различни рангове да се консултират с Базил за сформирането на тяхната армия. Сред тях беше Игал Алон, с когото станахме близки приятели. Той написа на своята снимка, която се пази в библиотеката на парламента, думите, които сега много се цитират: „На капитана, който учи генерали“. През 1961 г. Базил беше поканен да посети Израел и да изнесе лекции пред въоръжените сили и в някои университети. Израелците многократно са изразявали признанието си за преподавателската дейност на Базил и той често казваше, донякъде със съжаление, че неговите „най-добри ученици“ са били те и германците, а не съотечествениците му.

През 1951 г. фрау Ромел го попита дали би се съгласил да редактира личните записки на съпруга й. Той прие и между нас и вдовицата на фелдмаршал Ромел, сина му Манфред и генерал Байерлайн, който е бил началник на щаба на Ромел, а също и Марк Бонъм Картър от издателство „Колинс“, който беше много способен редактор, се установиха изключително сърдечни отношения.

През 1952 г. Базил изнесе лекции във военните колежи на Канада и Съединените щати. Това бяха изтощителни месеци, които си заслужаваха усилията, тъй като той се срещна с приятели от войната и в двете страни, а и завърза нови познанства. Сред получените признания, които му доставяха най-голямо удоволствие, беше почетното му членство в корпуса на американската морска пехота. До самата си смърт той всеки ден носеше подарения му по този повод златен клипс за вратовръзка.

През 1965 г. Базил беше поканен да стане хоноруван професор по история в Калифорнийския университет „Дейвис“. Така на 70-годишна възраст той стана професор и преподавател по история на двете световни войни. Това му подейства много стимулиращо и той с удоволствие изпълняваше задълженията си, но за нещастие трябваше да прекъснем престоя си за няколко месеца, тъй като трябваше да се завърнем в Англия, за да се подложи на сериозна операция. Преди да почине, той се надяваше, противно на съветите на лекаря си, отново да посети Америка през април 1970 г. по покана на американския военноморски колеж, за да изнесе поредица от лекции по военна стратегия.

Пътуванията бяха важна част от живота на Базил и той приемаше много покани от европейски страни да изнася лекции във военни колежи. Умееше блестящо да разчита карти и ярките му описания на битките, водени от генерал Шърмън в американската Гражданска война, бяха написани с помощта на внимателно изучаване на голямо количество карти много преди да посети местата на сраженията в южните щати. След последната война посещавахме почти всяка година Западна Европа, за да се запознаем с полесражения и брегове, където са били извършвани десанти, да гостуваме на стари приятели и с карти в ръка да проверим фактите за тази „История“. Той обичаше красивата природа, катедралите и добрата храна, затова при пътуванията ни „Пътеводителят на Мишлен“, картите на полесраженията и туристическите указатели бяха винаги в колата. Ежедневно ми диктуваше подробни бележки за терена, храната и църковната архитектура, които по-късно трябваше да бъдат нанесени във все по-набъбващата му документация у дома.

Базил се отнасяше критично към официалните историци на Първата световна война и заявяваше, че понякога думата „официален“ обезличава думата „история“, но имаше високо мнение за повечето от тези, които бяха писали за Втората световна война. Архивът му е пълен с кореспонденция с много от тях от Великобритания, от страните от Британската общност и от Америка. Приятелствата с историци, особено с по-младите, и със студенти от цял свят обогатяваха живота му и той прекарваше много време да чете и да подлага на критика черновите на техните трудове и книги в ущърб на собствената си работа, но това му доставяше безкрайно удоволствие. Както един от тях — Роналд Люин, писа: „…изказваше похвала само където според неговите изисквания тя се полагаше, но можеше да направи живота ти ад, ако решеше, че някъде бъркаш фактите или си на погрешно мнение“. В библиотеката ни идваха да работят и да изучават книгите и документацията, които винаги бяха на разположение, млади, а и не толкова млади учени, академици, автори, журналисти. Наставления се даваха по всяко време на деня и нощта, по време на вечери и обеди или при разходки из градината. Корели Барнит, генерал Андре Бофре, полковник Хенри Бърнард, Брайън Бонд, Алън Кларк, полковник А. Гутар, Алистър Хорн, Майкъл Хауърд, Робърт О’Нийл, Питър Парет, Бари Пит, У. Р. Томсън, Майкъл Уилямс са едни от най-известните сред многото съвременни историци, които първо идваха да разговарят и да работят и с които след това имахме редовна кореспонденция и за наша голяма радост те се връщаха отново и отново като наши приятели. Много други, като Джей Луваас и Дон Шърмън, които заедно със семействата си станаха наши предани приятели, идваха от Америка и от Канада.

Затова тази „История“ дължи много на всички тези хора, както и на стотиците други от области извън военната стратегия и отбраната, с които широките интереси на Базил го бяха свързвали. Не изброявам имената им, но съм уверена, че те ще ми простят за това. Никой не е вярвал толкова, колкото Базил, че един учител „има какво да научи от учениците си“, и неговите ученици и приятели го вдъхновяваха по най-добрия начин. Докато пишеше „Историята“, Базил имаше някои много способни помощници: Кристофър Харт, после Питър Симкинс, който сега е в Британския военен музей, Пол Кенеди, който свърши полезна работа във връзка с войната в Тихия океан, и Питър Брадли, който помогна в написването на главите за „Войната във въздуха“.

През годините много ползотворно се трудиха редица секретарки и техният интерес и търпение да записват на машина и да преписват една след друга черновите на „Историята“ улесниха работата на Базил. Госпожица Майра Томсън (сега госпожа Слейтър) работи при нас осем години, когато живеехме в Уолвъртън Парк. По-късно тук в Стейтсхаус изключително много ни помогнаха госпожа Дафне Бозанкет и госпожа Една Робинсън, а в последните етапи на подготовката на „Историята“ много полезна работа свършиха госпожа Уенди Смит, госпожа Памела Бърнис и госпожа Маргарет Хоус.

Сред безброй много други хора, на които трябва да благодаря, са директорите и персоналът на „Касъл“ — издателите на британското издание на „Историята“. Дезмънд Флауър възложи поръчката за написването на книгата през 1947 г. и изчака търпеливо тя да бъде завършена. Благодарност заслужава и Дейвид Хайъм не само като литературен агент на много от книгите на Базил, но и заради приятелството му през годините.

Бих искала също да благодаря на директорите и на персонала на печатница „Клоус“ и особено на Бил Рейн за техния интерес към книгата и за високото качество на отпечатването, което стана навреме въпреки многото трудности. Доволна съм, че именно „Клоус“ отпечата тази последна книга на Базил, тъй като те отпечатаха една от първите му книги — „Науката на пехотната тактика“, през 1921 г.

Издателите и аз сме особено благодарни на следните хора, които безкористно четяха различни глави или цялата „История“ преди и след смъртта на Базил и му отдадоха заслуженото със своята критика: Г. Р. Аткинсън, Брайън Бонд, д-р Ноубъл Франкланд, вицеадмирал сър Питър Гретън, Ейдриън Лидъл Харт, Малкълм Макинтош, капитан Стивън Роскил, вицеадмирал Брайън Шофийлд, подполковник Албърт Сийтън, генерал-майор сър Кенет Стронг и д-р М. Дж. Уилямс. Някои от тях великодушно позволиха на Базил да използва цитати от техните книги, а полковник Сийтън стори това още преди да бъде публикувана неговата книга.

Бихме искали да благодарим също на Ан Фърн и Ричард Наткийл за тяхната работа при изучаването и начертаването на картите и още веднъж да изразим благодарността си на госпожица Хиби Джеролд, която изготви един първокласен индекс, въпреки че трябваше да работи при голямо напрежение.

Знам, че от многото хора, които помогнаха, най-много сме задължени на Кенет Паркър от „Касъл“ — редактор на Базил и негов приятел, който имаше тежката задача да организира публикуването на „Историята“ след смъртта на съпруга ми. Без неговата помощ издаването на книгата щеше да се забави още повече. В предговора към своите „Мемоари“ Базил казва, че е бил „щастлив да има най-вдъхновяващия, компетентен и прецизен редактор, с когото бе удоволствие да се работи“. Към тези думи бих искала да прибавя и моята специална благодарност за работата му върху „История на Втората световна война“.

Личните доходи на Базил бяха малки и изследователската работа по написването на „Историята“ винаги е била забавяна от необходимостта да изкарва прехраната си с журналистика и писане на други, неизискващи толкова много време книги. През 1965–1967 г. той беше подпомогнат от една стипендия на фондацията „Уолфсън“ и беше благодарен на господин Ленард Уолфсън за проявения от него интерес към „Историята“. През 1961 г. дойде помощ и от Кингс Колидж, Лондон, и лично от директора по военните изследвания Майкъл Хауърд, които великодушно направиха възможно превръщането на конюшните на Стейтсхаус в библиотека, а на мястото на хамбара построиха малък апартамент за гостуващи историци. Това значително помогна за разширяването на работната ни площ и за удобството на учените. Проявеното от данъчните власти разбиране на проблемите, свързани с работата на Базил в трите района, в които живяхме през тези години, улесниха живота и работата ни в Англия. Без това щяхме да бъдем принудени да живеем в чужбина и „Историята“, както и много други трудове на Базил, а също и преподавателската му дейност щяха да пострадат от това.

Бих искала да посветя тази книга на всички споменати и неспоменати хора в този предговор.

 

Катлийн Лидъл Харт

Стейтсхаус,

Медмънъм,

Бъкс, Англия

юли 1970 г.