Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (4)

Трета глава
Завладяването на Полша

Кампанията в Полша става първата демонстрация и доказателство във военновременни условия на теорията за мобилната война чрез използване на комбинация от бронетанкови и военновъздушни сили. Макар че тази теория първоначално е била развита и наречена „светкавица“ във Великобритания, по ирония на съдбата на практика се реализира и става широко известна по света с германското наименование „блицкриг“^[1].

Полша е твърде подходяща за демонстрация на блицкрига. Нейните граници са изключително дълги — общо около 5600 км. Границата й от 2000 км с Германия съвсем наскоро е била увеличена на 2800 км чрез окупацията на Чехословакия. В резултат южният фланг на Полша става също толкова подходящ за атакуване, колкото и северният срещу Източна Прусия. Западна Полша се превръща в огромен клин между челюстите на Германия.

Полската равнина е леснопроходима за мобилния нашественик, макар това да не може да стане с такава лекота, както във Франция, тъй като в Полша почти няма добри пътища — често те са засипани с дълбоки пясъци, а някои области изобилстват от езера и гори. Обаче времето, избрано за нахлуването, намалява до минимум тези неблагоприятни фактори.

За полската армия е по-благоразумно да организира съпротивата си по-навътре в страната, зад широките брегове на реките Висла и Сан, но това би означавало да се изоставят някои от най-ценните части на страната. Силезийските запаси от каменни въглища също са твърде близо до границата и преди 1918 г. са принадлежали на Германия, като по-голямата част от главната индустриална зона, макар и по-навътре, се намира на запад от речната бариера. Трудно е да се предположи, че дори и при най-благоприятни обстоятелства поляците биха могли да се задържат на по-предни позиции. Но икономическият аргумент да се направи опит за забавяне настъплението на противника към главната индустриална зона се подсилва в голяма степен от националната гордост и прекомерната самоувереност на военните, както и от преувеличената представа за това, какво могат да направят западните съюзници на Полша, за да облекчат натиска върху нея.

Подобна липса на реализъм се проявява и в разположението на полските сили. Почти една трета от тях са концентрирани във и около Полския коридор, където са изложени на опасността от възможно двойно обкръжение — едновременно откъм Източна Прусия и от запад. Тази проява на национална гордост — да се противопоставят на новото навлизане на Германия в територията, която й е принадлежала преди 1918 г. и за която тя претендира — не може да не стане за сметка на силите, необходими за защита на области от решаващо значение за отбраната на Полша. На юг съсредоточаването на войски срещу главните маршрути на настъпление е по-рехаво. Същевременно почти една трета от полските въоръжени сили е струпана в резерв северно от централната ос, между Лодз и Варшава, под ръководството на главнокомандващия маршал Смигли-Ридз. Явно тази групировка трябва да изпълнява нападателни функции, обаче нейната цел да се намеси, като контраатакува, не отговаря на ограничените възможности на полската армия за маневриране, дори те да не са осуетени напълно от германските въздушни нападения срещу железопътната и шосейната мрежа.

Концентрирането на предните полски сили ограничава възможностите им да водят сражения за забавяне на противника, защото тяхната придвижваща се пеш армия не е в състояние да се изтегли на по-задни позиции, преди да бъдат превзети от механизираните колони на нашественика. За широките пространства на Полша липсата на механизация на въоръжените й сили е по-голям недостатък от факта, че е нападната изненадващо, преди да успее да събере силите от запаса. Липсата на мобилност е по-фатална от непълната мобилизация.

По същата причина 40-те обикновени пехотни дивизии, които германците включват в настъплението, имат много по-несъществен принос от техните 14 механизирани или частично механизирани дивизии, състоящи се от 6 танкови, 4 леки (моторизирана пехота с по 2 танкови дивизиона) и 4 моторизирани дивизии. Именно бързите им и дълбоки прониквания в комбинация с натиска на Луфтвафе^[2] от въздуха решават въпроса. Луфтвафе разрушава полската железопътна система и унищожава по-голямата част от полските военновъздушни сили още в началните етапи на настъплението, като действа в много голям периметър, вместо да се съсредоточи в големи формации. Това пък позволява да бъдат парализирани възможно най-обширни райони. Друг решаващ фактор става прикритата като полски радиопредавания германска „радиобомбардировка“, която внася голямо объркване и деморализация в полския тил. Тези фактори многократно са подсилени от обстоятелството, че след като надценяват възможностите на своите хора да победят машините, по-ляците преминават в другата крайност — деморализиращото разочарование. Германските войски прекосяват полската граница малко преди 6 часа сутринта на 1 септември, а въздушните нападения започват един час по-рано. На север настъплението се извършва от армейската групировка на генерал Бок, която се състои от 3-та армия (под командването на Кюхлер) и 4-та армия (командвана от Клуге). Първата нахлува на юг от фланговите си позиции в Източна Прусия, а втората настъпва на изток през Полския коридор, за да се съедини с нея, обхождайки десния полски фланг. Най-важната роля е поверена на армейската групировка на Рундщет на юг която има почти два пъти повече пехота и повече танкове. Състои се от следните армии: 8-а (под командването на Бласковиц), 10-а (командвана от Райхенау) и 14-а (начело с Лист). На левия фланг Бласковиц трябва да се насочи към големия промишлен център Лодз и да помогне за изолирането на полските сили в познанския клин, като същевременно прикрива фланга на Райхенау. На десния фланг Лист трябва да напредне към Краков и едновре-менно да заобиколи полския карпатски фланг, като използва танковите кор-пуси на Клайст за преминаване през планинските проходи. Решителният удар трябва да да бъде нанесен в центъра от Райхенау и заради това към него са съсре-доточени основните бронетанкови сили. Успехът на нахлуването е улеснен от факта, че полските лидери, отнасяйки се с презрение към защитата, полагат съвсем малко усилия за нейното укрепване. Те разчитат предимно на контраатаки, които въпреки липсата на техника армията им според тях може ефикасно да изпълни. По тази причиназа механизираните нашественици не е трудно да намерят открити пространства за настъпление и да проникнат през тях, докато повечето полски контраатаки се провалят от комбинирания ефект от възпрепятстването на движението им напред и все повече застрашаващите тила им германски части.

До 3 септември, когато Великобритания и Франция влизат във войната, настъпващият Клуге успява да прекъсне Коридора и да стигне до Долна Висла, докато Кюхлер продължава натиска от Източна Прусия към река Нарев. По-важното е, че бронетанковите сили на Райхенау проникват до река Варта и я преминават. Същевременно армията на Лист се приближава от две страни към Краков, принуждавайки армията на Шилинг в този сектор да напусне града и да се изтегли на позиции между реките Нида и Дунаец. До 4 септември авангардът на Райхенау успява да стигне до река Пилица, която се намира на 80 км от границата, и я прекосява. Два дни по-късно левият му фланг вече е навлязъл доста след Лодз, след като завзема Томашув, а десният му фланг навлиза в Келце. Така армията на полския Ромел, която отговаря за защитата на района на Лодз, е заобиколена, а армията на Кутшеба продължава да е далеч напред близо до Познан, изправена пред опасността да остане изолирана. Всички останали германски армии изпълняват успешно своята част от обходната маневра, планирана от началника на Генералния щаб Халдер и ръководена от главнокомандващия Браухич. Полските армии са разпокъсани на части без координация помежду си. Някои отстъпват, а други предприемат самостоятелни атаки срещу най-близките противникови колони.

Германското настъпление е могло да се развива още по-бързо, ако не е била прилагана все още съществуващата конвенционална тенденция да не се допуска мобилните части да се движат далеч пред подкрепящата ги пехота. Възприема се обаче по-смел подход, тъй като насъбраният нов опит показва, че такъв риск намалява от объркването на противника. Възползвайки се от една открита празнина между Лодз и Пилица, на 8 септември един от танковите корпуси на Райхенау преминава през покрайнините на Варшава, изминавайки през първата седмица 220 км. До следващия ден леките дивизии на десния му фланг стигат Висла по на юг между Варшава и Сандомир. След това те се насочват на север.

През това време близо до Карпатите мобилните сили на Лист преминават през Дунаец, Бяла, Вислока и после завиват при Вислок, насочвайки се към Сан от двата фланга на прочутата крепост Пшемисъл. На север бронетанковите корпуси на Гудериан (авангардът на армията на Кюхлер) си пробиват път през Нарев и форсират Буг откъм тила на Варшава. Така се оформят външни клещи извън вътрешните, които затварят полските сили при завоя на Висла западно от Варшава.

На този етап от настъплението е извършена важна промяна в първоначалния план на германското командване. За германците оценката на ситуацията временно е затруднена от изключителния хаос, настъпил сред полските сили, чиито колони се движат в най-различни посоки, вдигайки облаци прах, който затруднява видимостта от въздуха. В тази неясна обстановка германското Върховно командване е по-склонно да смята, че основната част от полските сили на север вече се е прехвърлила отвъд Висла. В съответствие с това то нарежда на армията на Райхенау да премине Висла между Варшава и Сандомир, за да пресече пътя на полското отстъпление към Югоизточна Полша. Обаче Рундщет не одобрява това нареждане, защото е убеден, че главните полски сили все още са западно от Висла. След известни спорове той се налага и армията на Райхенау се придвижва на север, за да заеме позиции покрай Бзура, западно от Варшава.

В резултат на това най-голямата част от останалите полски сили попада в капан, преди да може да се изтегли през Висла. Така към преимуществото, спечелено от германците чрез стратегическото проникване през местата на най-малка съпротива, се прибавя и преимуществото на спечелените позиции за тактическа отбрана. За да удържат пълна победа, германците просто трябва да задържат заетите позиции и да отблъскват прибързаните атаки на една армия, която се сражава в обратна на желаната от нея посока и остава откъсната от базите си. Тя изпитва все по-голям недостиг на продоволствие и боеприпаси и е притискана във фланг и отзад от настъпващите на изток армии на Бласковиц и Клуге. Въпреки че поляците се бият с ожесточение и смелост, която много впечатлява противниците им, само малка част успява да си пробие път през нощта и да се присъедини към гарнизона на Варшава. На 10 септември маршал Смигли-Ридз издава заповед за общо отстъпление в Югоизточна Полша, където командването е поверено на генерал Соснковски с идеята да организира отбрана по протежение на един сравнително тесен фронт, за да бъде оказана по-продължителна съпротива. Но това са вече само напразни надежди. Докато продължават да затягат все повече големия обръч западно от Висла, германците успяват да проникнат дълбоко в района източно от Висла. Нещо повече, те обхождат река Буг на север и река Сан на юг. От страната на Кюхлер танковите корпуси на Гудериан се придвижват в южна посока, извършвайки широк обход на Брест. На 12 септември на фронта на Лист бронетанковите корпуси на Клайст стигат до град Лвов. Там германците са спрени и се насочват на север, за да се съединят със силите на Кюхлер.

Въпреки че настъпващите колони усещат несгодите на дълбокото проникване и изпитват недостиг на гориво, системата на полското командване е така разпокъсана, че не може да извлече полза нито от временното отслабване на натиска на противника, нито от упоритостта, с която се сражават някои изолирани полски части. Те пилеят енергията си в напразни усилия, докато гер-манците завършват обкръжението.

На 17 септември армиите на Съветска Русия преминават източната граница на Полша. Този удар в гърба решава окончателно съдбата й, тъй като там почти няма войски, които да се противопоставят на това второ нахлуване. На следващия ден полското правителство и Върховното командване преминават румънската граница, а главнокомандващият изпраща заповед до войските си да продължат да се бият. Може би е по-добре, че тя не стига до повечето от тях, но през следващите дни много бойци доблестно я изпълняват, въпреки че постепенно съпротивата им е прекратена. Гарнизонът на Варшава се държи до 28 септември въпреки тежките бомбардировки от въздуха и от артилерията, а последната значителна полска част се предава едва на 5 октомври, като през зимата поляците продължават да оказват партизанска съпротива. До неутрални територии успяват да се доберат 80 000 души.

Германските и руските сили се срещат и се поздравяват като партньори по протежение на линията, преминаваща южно от Източна Прусия покрай Бело-сток, Брест и Лвов до Карпатите. Това партньорство е подпечатано, но не и циментирано от взаимната подялба на Полша.

През това време французите успяват да направят малък пробив в западния германски фронт. По всичко личи, а и наистина е така, че това е едно слабо усилие да се облекчи натискът върху съюзника им. Като се има предвид слабостта на германските сили и отбрана, естествено е да се предположи, че французите са можели да направят повече.

Въпреки че северната френска граница е дълга 800 км, те ограничават опитите си за офанзива в тесен участък от 150 км от Рейн до Мозел, като не искат да нарушат суверенитета на Белгия и Люксембург. Германците успяват да съсредоточат най-добрите си налични сили в този тесен сектор и да осеят подстъпите към тяхната отбранителна линия „Зигфрид“ с плътен пояс от минни полета, забавяйки по този начин нападателите си.

Още по-лошото е, че като се изключат някои предварителни пробни атаки, французите не успяват да започнат офанзивата до 17 септември. До тази дата Полша така очевидно се сгромолясва, че те имат пълното основание да противодействат на този процес. Неспособността им да нанесат удар по-рано се дължи на мобилизационната им система, която е твърде остаряла. Тя е фатален продукт от концепцията да се разчита на армия, призована за задължителна военна служба, която не може да води ефикасни действия, докато не бъдат привлечени от цивилните им занимания достатъчно обучени запасняци и армията не стане годна за действие. Забавянето е увеличено и от упоритостта, с която френското командване се придържа към старите тактически идеи, особено към възгледа, че една офанзива трябва да започне с масирана артилерийска подготовка както през Първата световна война. То все още гледа на тежката артилерия като на основния инструмент за справяне с всяка отбрана. Основната част от тежката му артилерия обаче трябва да се докара от складовете и не може да се използва до шестнайсетия ден — последния етап на мобилизацията. Това условие се оказва решаващо за подготовката на офанзивата.

В продължение на години един от политическите лидери на Франция — Пол Рейно, непрекъснато твърди, че военните концепции на французите са остарели и подчертава необходимостта от създаване на механизирани сили от професионални войници, готови за незабавни действия, вместо да се разчита на старите и трудно събирани при мобилизация запасняци. Но френските държавници, както и повечето френски военни, продължават да имат доверие в редовната армия и в по-голямата й численост.

Военният проблем през 1939 г. може да бъде резюмиран в две изречения. На Изток една безнадеждно остаряла армия бързо се разпада пред една малка танкова сила, действаща в комбинация с превъзхождаща военновъздушна сила, която прилага на практика нова тактика. Същевременно на Запад една бавно-подвижна армия не успява да окаже никакъв съществен натиск, преди да е станало прекалено късно.