Включено в книгата
Оригинално заглавие
History of the Second World War, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Сравнителни резултати от стратегическата бомбардировъчна офанзива

Дори когато след лятото на 1944 г. поради изсипалия се порой от бомби германската военна продукция започва да намалява, последиците от него значително са преодолени благодарение на големите усилия на Шпеер за изнасяне на заводите в по-голям периметър и на импровизациите. Бойният дух на германците продължава да е забележително висок до въздушните атаки на Дрезден през февруари 1945 г.

Нападения срещу петролни обекти. Благодарение на незасегнатите дълго време далечни петролни полета в Румъния и на непрекъснато увеличаващия се строеж на заводи за синтетично гориво в Германия, през май 1944 г. германските петролни запаси стигат своеобразен връх и започват да намаляват едва в следващите месеци.

Повече от две трети от хидрирания петрол се произвежда в седем завода, чиято уязвимост е очевидна, а тъй като рафинериите също са уязвими, ефектът от масираните бомбардировки срещу тези обекти през лятото на 1944 г. Бързо започва да се усеща. До юни производството на автомобилно гориво спада на половината в сравнение с април и на една четвърт в сравнение с периода до септември. През септември производството на самолетно гориво спада на 10 000 т, а за Луфтвафе са необходими минимум 160 000 т на месец. Около 90 % от авиационното гориво, от което има най-много нужда, идва от заводите „Бергиус“ за хидриран петрол.

Тъй като германската консумация на авиационно гориво е увеличена за отблъскването на операция „Овърлорд“ и за настъплението на руснаците от Изток, ситуацията става много сериозна. От май консумацията превишава производството. Енергичните контрамерки на Шпеер успяват донякъде да облекчат положението и да увеличат запасите от гориво преди кон-траофанзивата в Ардените в средата на декември. Тези запаси обаче не са достатъчни да поддържат това начинание, а продължилите дълго сражения и съюзническите въздушни нападения срещу петролни обекти в периода декември-януари ги изчерпват още повече. Особено резултатни са нападенията на британската бомбардировъчна авиация, което се дължи на много по-тежките бомби, които бомбардировачите „Ланкастър“ могат да носят, и на по-голямата точност на попаденията при нощните бомбардировки.

Атаките срещу петролни обекти намаляват значително германското производство на експлозиви и синтетичен каучук, а недостигът на авиационно гориво води до почти пълно прекратяване на обучението на нови пилоти и до драстично намаляване на времето за бойно летене на Луфтвафе. В края на 1944 г. например във въздуха могат да се издигнат наведнъж едва 50 нощни изтребителя. Този недостиг става причина да се намалят потенциалитевъзможности и опасността от новите реактивни изтребители, които започват да се въвеждат на въоръжение в Луфтвафе.

Атаки срещу комуникационни обекти. Атаките срещу тези цели, които имат както тактическо, така и стратегическо значение, очевидно са от огромна важност за успеха на десанта в Нормандия и за развоя на сраженията там, но с приближаването на съюзническите армии към Рейн техният ефект може да бъде оценен по-трудно. Планът от ноември е съсредоточен върху жп линиите и каналите на Западна Германия, особено в Рур, тъй като поради прекъсването на притока на въглища основната част от германската индустрия може да спре. Резултатът е катастрофален и през есента на 1944 г. причинява много главоболия на Шпеер, но съюзническите военачалници подценяват значението на тези обекти. Различията във възгледите им забавят и ограничават действията в тази насока и намаляват техния ефект. През февруари 1945 г. обаче са ангажирани общо между 8000 и 9000 самолета за атаки срещу транспортната система на Германия. До март тя е напълно разрушена и индустрията изпитва глад за гориво. След загубата на Горна Силезия през февруари, когато благодарение на руското настъпление тази област е превзета, Германия няма алтернативен източник на каменни въглища. Производството и на стомана, въпреки че все още има достатъчно желязна руда, не е достатъчно да посрещне минималните й нужди от муниции. Точно тогава, давайки си сметка за безнадеждността на положението, Шпеер започва да крои планове за периода след войната.

Директни атаки. Резултатите от такива атаки стават все по-очевидни. Опустошени са град след град. След върховия месец юли 1944 г. германското промишлено производство започва постоянно да намалява. Често пъти загубите на продукция се дължат на щетите, нанесени от бомбардировките на системите за електро-, газо- и водоснабдяване. Извън Рур липсата на суровини се дължи най-вече на разрушаването на транспортната система, което е главният фактор за окончателното рухване на германската индустрия през 1945 г.

Заключения. Стратегическата бомбардировъчна офанзива срещу Германия, започната с толкова големи надежди, но постигнала в началото много малък ефект, показва прекалена самоувереност, противоречаща на здравия разум. Постепенното осъзнаване на реалността личи най-вече от рязката смяна на дневните с нощни бомбардировки, а след това — с отказа от бомбардиране на цели райони, ползата от което в много отношения е твърде съмнителна.

До 1942 г. бомбардировките представляват само едно неудобство, а не опасност за Германия. Може би те повдигат до известна степен бойния дух на британския народ, въпреки че дори и това е съмнително.

През 1943 г. благодарение на непрекъснато увеличаващата се американска помощ щетите, нанесени от бомбардировачите на двете съюзническидържави, стават по-големи, но на практика не се отразяват съществено нито на германското производство, нито на духа на германския народ.

Истинска, решителна промяна настъпва едва през пролетта на 1944 г. и това се дължи главно на изтребителите с далечен обсег, които ескортират бомбардировачите, въведени на въоръжение от американците.

След като правят голяма услуга на операция „Овърлорд“, съюзническите бомбардировачи възобновяват атаките си срещу германската индустрия с по-голям успех. През последните девет месеца на войната това се дължи в зна-чителна степен на нововъведенията в навигацията и насочването на бомбите, както и на намалялата съпротива във въздуха.

Поради известна колебливост и различия в мненията действията на съюз-ниците във въздуха, а и на земята страдат от липса на концентрация. Потенциалните възможности на съюзническите ВВС са много по-големи от по-стигнатите резултати. Това се отнася особено за продължаването на бомбар-дировките на цели райони от британците много след като те вече нямат ни-какви основания или извинения да действат по този начин. Има достатъчно доказателства, че е било възможно войната да свърши няколко месеца по-рано, ако е било постигнато по-добро съсредоточаване на усилията срещу петролни и комуникационни обекти. Въпреки грешките в стратегията и пренебрежението към елементарните морални норми бомбардировъчната кампания безспорно изиграва много съществена роля за поражението на хитлеристка Германия.