Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (31)

Битката за Коралово море

Японските сухопътни и военновъздушни сили се събират за първи път в Рабаул в Нова Британия, а военноморските — в Трук, на Каролинските острови, 1600 км по на север. Зад амфибийните групи, определени да извършат двете нахлувания, се движи ударна група от самолетоносачи, готова да отблъсне евентуална американска намеса. Тя се състои от самолетоносачите „Дзуйкаку“ и „Шокаку“, ескортирани от крайцери и разрушители. Самолетоносачите носят на борда си 125 самолета (42 изтребителя и 83 бомбардировача). В Рабаул има още 150 самолета, които могат да се притекат на помощ.

Американското разузнаване — главното предимство на съюзниците, е разкрило основните елементи на японския план и адмирал Нимиц изпраща всички свои налични сили на юг — самолетоносачите „Йорктаун“ и „Лексингтън“ от Пърл Харбър със 141 самолета (42 изтребителя и 99 бомбардировача) и 2 групи крайцери за охрана. (Другите 2 американски самолетоносача — „Ентърпрайз“ и „Хорнет“, които се завръщат от нападението срещу Токио, също получават заповеди да се отправят бързо към Коралово море, но пристигат твърде късно за битката.)

На 3 май японците извършват десант на Тулаги и превземат острова, без да срещнат съпротива, тъй като малкият австралийски гарнизон, който е преддизвестен предварително, е изтеглен. В това време „Лексингтън“ се зарежда с гориво в открито море, докато „Йорктаун“, командван от адмирал Флетчър, е още далеч от мястото. Но на следващия ден, когато до Тулаги му остават около 160 км, той предприема серия от атаки, които обаче постигат малък резултат, с изключение на потопяването на един японски разрушител. „Йорктаун“ има късмета да избегне отмъщението, тъй като двата японски самолетоносача изпратени да доставят малък брой изтребители в Рабаул, напускат района, за да си спестят подобни допълнителни роли на превозвачи. Така е сложено началото на поредица от грешки и недоразумения и от двете страни, от които американците се възползват в по-голяма степен.

Самолетоносачът и ескортиращите кораби, командвани от адмирал Такаги, се отправят на юг, като минават източно от Соломоновите острови и по обиколен път навлизат в Коралово море, надявайки се да нападнат в гръб американските самолетоносачи и принадлежащите към групата им кораби.

Междувремменно „Лексингтън“ се присъединява към „Йорктаун“ и двата са-молетоносача се насочват на север, за да пресекат пътя на настъпващото към Порт Морсби японско съединение. На 6 май (черен ден заради капитулацията на остров Корегидор) самолетоносачите на двете враждуващи страни се търсят, без да могат да се засекат, въпреки че в даден момент разстоянието между тях е само около 100 км.

Рано сутринта на 7 май японските разузнавателни самолети съобщават, че са забелязали един самолетоносач и един крайцер, при което Такаги веднага дава заповед корабите да бъдат бомбардирани с всички налични сили и скоро и двата съда са потопени. В действителност се оказва, че това са танкер и разрушител, така че напразно са били пропилени време и усилия. Същата вечер Такаги опитва друга, по-малка атака, но резултатът е, че 20 от 27-те участвали в нея японски самолета, са свалени. Междувременно самолетите от самолетоносачната група на Флетчър, които също са заблудени от неверни съобщения, все пак успяват да разширят зоната на атаката си срещу японското съединение, което осигурява защита на силите, изпратени да завземат Порт Морсби. В тази атака те успяват само за 10 минути да потопят лекия самолетоносач „Шохо“, което е рекорд за цялата война. По-важният резултат от тази атака е, че японците са принудени да отложат нахлуването и нареждат на силите си да се върнат. Така от погрешна атака е била извлечена голяма полза. В този ден това е една от няколкото атаки на сляпо.

На 8 май сутринта двете групи самолетоносачи най-после влизат в досег. Силите са почти равностойни, като японците имат 121 самолета, а американ-ците — 122, ескортиращите кораби са почти с еднакви възможности: 4 тежки крайцера и 6 разрушителя за японците и 5 тежки крайцера и 7 разрушителя за американците. Обаче японците се движат в пояс, прикрит от облаци, а амери-канците трябва да действат при ясно небе. Главната последица от това е, чесамолетоносачът „Дзуйкаку“ убягва от вниманието им. Самолетоносачът „Шокаку“ е ударен от три бомби и напуска сражението. От другата страна самолетоносача „Лексингтън“ попадат две торпеда и две бомби, а последва-лите вътрешни експлозии принуждават екипажа му да изостави този много ценен кораб, който моряците наричат „Лейди Лекс“. По-маневреният „Йорк-таун“ се отървава само с едно бомбено попадение. Следобед Нимиц нарежда самолетоносачната група да се оттегли от Коралово море, което се прави с още по-голяма готовност, тъй като в момента заплахата за Порт Морсби е отпаднала. Японците също се изтеглят от полесражението, погрешно смятайки, че и двата американски самолетоносача са потопени.

По брой на загубените самолети американците са малко по-добре, тъй като губят 74 самолета срещу повече от 80 японски, а в жива сила загубите им са само 543 души срещу повече от 1000 японци. Те обаче се лишават от един тежък самолетоносач, а японците губят само един лек. По-важното е, че аме-риканците успяват да попречат на противника да осъществи стратегическата си цел — превземането на Порт Морсби в Нова Гвинея. Поради по-големите си технически възможности те успяват да поправят „Йорктаун“ навреме за следващата фаза на конфликта в Тихия океан, докато двата японски самоле-тоносача, участвали в битката в Коралово море, не са готови за второто, по-решително сражение.

Битката в Коралово море е първата в историята, когато двата флота така и не могат да се видят, тъй като границата на обхвата на оръдията на линейните кораби от около 30 км е увеличена на 160 и повече километри. Скорошното продължение на битката е още по-внушително.