Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (11)

Десета глава
Завладяването на италианска Източна Африка

Когато през юни 1940 г. фашистка Италия, подтиквана от Мусолини, влиза във войната, нейните сили в Италианска Източна Африка, която от 1936 г. включва и Етиопия, както и в Северна Африка превъзхождат значително по численост британските. Според италианските архиви войските в този район са около 91 000 италиански и близо 200 000 местни войници, въпреки че по-следните, изглежда, се водят повече на хартия и е по-реалистично да се приеме, че са наполовина от посочената цифра. През първите месеци на 1940 г. преди влизането на Италия във войната, британските сили в Судан са само около 9000 британски и местни войници и 8500 в Източна Африка, които се намират в Кения.

В този обширен двоен военен театър италианците проявяват почти същата мудност да вземат инициативата, както и в Северна Африка. Основната причина е преценката им, че през британската блокада няма голяма вероятност да получат допълнително муниции и гориво за двигателите. Но това едва ли е основателна причина, тъй като е по-важно да използват голямото си числено превъзходство, преди британските части в Африка да могат да получат достатъчно подкрепления.

В началото на юли италианците се придвижват колебливо от Еритрея на северозапад и окупират град Касала, който се намира на около 20 км навътре в суданска територия. В това настъпление участват две бригади, четири мо-тострелкови полка и две дузини танкове — около 6500 души срещу пост, държан от една рота от около 300 души на суданските сили за отбрана. По това време генерал-майор Уилям Плат, командващ силите в Судан, разполага само с три британски пехотни батальона за целия обширен район, които се намират съот-ветно в Хартум, Атбара и Порт Судан. Той постъпва разумно, като не ги хвърля в битката, докато разбере как се развива италианското настъпление. Вместо да напредва, то спира, след като са заети няколко гранични поста, като този в Галабат, непосредствено отвъд северозападната граница на Етиопия, и Мояле на северната граница на Кения.

Едва в началото на август италианците започват по-сериозни настъпателни действия предприети срещу най-лесната цел — Британска Сомалия, тясна ивица крайбрежна територия на африканския бряг на Аденския залив това минимално придвижване има за мотив защита. Мусолини нарежда италианците да се придържат към отбранителна стратегия. Обаче херцогът на Аоста, който е вицекрал на Етиопия и върховен главнокомандващ в този район преценява, че пристанището Джибути във Френска Сомалия предлага възможност за лесно навлизане на англичаните в Етиопия. Тъй като няма доверие на споразумението за примирие с французите, той решава да окупира съседната и по-голяма територия на Британска Сомалия, Британският гарнизон там, командван от генерал-майор А. Р. Чейтър, се състои само от четири батальона африканци и индийци, а 2-ри британски батальон „Черен страж“ е на път. Настъпващите италиански сили се състоят от 26 батальона придружавани от артилерия и танкове. Обаче малък сомалийски корпус на камили ефикасно забавя настъплението им и генерал-майор А. Р. Годуин-Остин пристига на полесражението, за да поеме командването точно когато настъпващите стигат прохода Туг Арган на подстъпите към морската столица Бербера. Тук защитниците оказват такава силна съпротива, че нападателите са принудени отчаяно да се отбраняват в продължение на четири дни, но поради липса на нови подкрепления и защитами позиции британските сили са евакуирани от Бербера по море. Повечето от тях са прехвърлени да подсилят британските части в Кения. Те ликвидират над 2000 войници на противника, като дават само 250 жертви, и оставят у италианците впечатление, което има дълготрайни стратегически последици за по-нататъшните им действия. Британските сили в Кения под командването на генерал-лейтенант сър Алън Кънингъм, който поема поста през ноември 1940 г., се състоят от 12-а африканска дивизия, командвана от Годуин-Остин (1-ва южноафриканска и 22-ра източноафриканска бригада и 24-та бригада от Златния бряг^[1]), подсилени съвсем наскоро от 11-а африканска дивизия.

През есента силите в Кения са увеличени до 75 000 души — 27 000 южно-африканци, 33 000 източноафриканци, 9000 западноафриканци и около 6000 англичани. Сформирани са три дивизии — 1-ва южноафриканска и 11-а и 12-а африканска. В Судан сега има общо 28 000 души, включително 5-а индийска дивизия, а 4-а индийска е прехвърлена там, след като взема участие в началния етап на блестящия контраудар срещу италианците в Северна Африка. Там е изпратена също част от 4-ти кралски танков полк. Тук са и суданските сили за отбрана.

Чърчил смята, че многобройните британски войски трябва да са по-активни, и неколкократно настоява за по-агресивни действия от предприеманите или замислените. Уейвъл, който е главнокомандващ на войските в Близкия изток, предлага в съгласие с Кънингъм да започне настъпление от Кения в Италианска Сомалия през май или юни след пролетните дъждове. Съмненията му са подсилени от упоритата съпротива, която среща през ноември първото настъпление на Плат на северния фронт, когато срещу Галабат е хвърлена 10-а индийска бригада под командването на генерал-майор У Дж. Слим-решителен лидер, който по-късно става един от най-блестящите висши командири във войната. Първоначалната атака срещу Галабат успява, но последвалото я нападение срещу съседния пост при Метема е спряно от една почти равностойна по численост италианска колониална бригада. Това до голяма степен се дължи на неочаквания неуспех на един британски батальон, който току-що е включен в тази индийска бригада въпреки предупрежденията на Слим, че може да претърпи сериозни загуби. Както показват някои по-късни събития, италианските сили в този северен сектор са по-корав противник от където и да било другаде.

Единствените даващи надежда епизодични акции през зимата са дейстията на генерал-майор Д. А. Санфърд — офицер от запаса, който е мобилизиран в началото на войната и по-късно изпратен в Етиопия да вдигне бунт сред вождовете на планинските племена около Гондар. В тази му дейност през зимата го подпомага известният с още по-нетрадиционните си действия ка-питан Орд Уингейт с един судански батальон и неговия неуловим отряд „Гидеон“. Намиращият се в изгнание император Хайле Селасие е върнат със са-молет в Етиопия на 20 януари 1941 г. Не минават и три месеца и на 5 май той отново влиза в своята столица Адис Абеба, придружаван от Уингейт — много по-рано, отколкото дори Чърчил предполага, че е възможно.

Под постоянния натиск на Чърчил и на Смътс в Южна Африка Уейвъл и Кънингъм започват настъпление от Кения в Италианска Сомалия през фев-руари 1941 г. Пристанището Кисмаю е превзето с неочаквана лекота, което опростява проблема със снабдяването, и силите на Кънингъм преминават река Джуба. Те напредват около 400 км към Могадишу — столица и голямо при-станище на Сомалия, което превземат само след седмица, на 25 февруари. Тук залавят голямо количество гориво за механизираните части и самолетите, тъй като изпреварват планираните от италианците взривявания, както това става и в Кисмаю. Друг важен фактор за бързото настъпление е и добрата подкрепа от въздуха.

След това частите на Кънингъм навлизат навътре в Южна Етиопия и след настъпление от 650 км на 17 март 11-а африканска дивизия превзема Джи-джига, недалеч от центъра на провинция Харар. Това ги доближава още повече до границата на бивша Британска Сомалия, където малък отряд от Аден влиза отново на 16 март. След упорита съпротива Харар е завладян на 29 март и силите на Кънингъм се насочват на запад към етиопската столица Адис Абеба, отдалечена на 500 км. Само след седмица, на 6 април, тя е превзета от частите на Кънингъм — месец преди император Хайле Селасие да се завърне в града, придружен от Уингейт. Готовността на италианците да се предадат е подсилена от съобщенията за зверствата, на които етиопците подлагат ита-лианските жени.

На север съпротивата е много по-упорита от самото начало. Там командващият генерал Фруци има около 17 000 добре въоръжени италиански войници на фронта в района на Еритрея и над три дивизии, разположени в дълбочина. Настъплението на генерал Плат, което започва през третата седмица на януари, се извършва от мощната 4-та и 5-а индийска дивизия. Херцогът на Аоста нарежда на италианските части в Еритрея да отстъпят, преди британското настъпление да се е развило, и в резултат първата сериозна съпротива е оказана при Керу, на 100 км източно от Касала и на 65 км от границата със Судан.

В планинските местности при Баренту и Агордат двете индийски колони срещат още по-силна съпротива. За щастие първа стига по-далечната цел 4-та индийска дивизия, командвана от генерал Берисфърд-Пиърс, и това улеснява настъплението на 5-а индийска дивизия към Баренту. Тогава Уейвъл вижда възможност да разшири настъплението и да завладее цяла Еритрея и съответно дава нови заповеди на генерал Плат. Но столицата Асмара е на повече от 150 км отвъд Агордат (пристанището Масауа е още по-далеч), а почти на половината път са планинските позиции при Керен — едни от най-силно укрепените в Източна Африка, през които преминава единственият път към Асмара и към италианската военноморска база в Масауа.

Първият опит за пробив, започнал рано на 3 февруари, се оказва неуспешен, а през идващите дни са отблъснати няколко нови атаки. Италианският командващ частите там — генерал Карнимео, показва великолепен боен дух и тактическо умение. След повече от седмица усилия атаката е прекратена и настъпва дълго затишие. Настъплението е подновено едва в средата на март, когато е докарана 5-а индийска дивизия, готова да се присъедини към атаку-ващите Битката отново е продължителна и настъпващите са отблъснати от поредица италиански контраатаки, но накрая — на 27 март, група тежки танкове и пехотинци от 4-ти кралски танков полк извършват пробив в италианския фронт — също както действията на 7-и кралски танков полк се оказват реша-ващи за успеха на сраженията в Северна Африка от Сиди Барани до Тобрук. Това слага край на битката при Керен, продължила 53 дни. Силите на генерал Фаруци отстъпват на юг в Етиопия и на 1 април англичаните окупират Асмара. След това изминават 80 км на изток към Масауа и го принуждават да капитулира след едно сражение на 8 април. Така завършва кампанията в Еритрея. Междувременно останалите италиански части — под командването на херцога на Аоста, се изтеглят на юг в Етиопия, като планират да дадат последен отпор от планинските позиции при Амба Алаги на около 130 км южно от Асмара. Останали са му само 7000 войници с 40 оръдия и запаси за по-малко от три месеца. Освен това бойният дух на италианците спада в резултат на съобщенията за жестокото отношение на етиопците към военнопленниците. Затова херцогът, въпреки че е храбър воин, е готов да се съгласи на капитула-ция при „достойни условия“, което става на 19 май, и общият брой на итали-анските военнопленници достига 230 000 души. В югозападната част на Ети-опия все още остават изолирани италиански части под командването на гене-рал Газера, както и на северозапад под командването на генерал Наси близо до Гондар, но до есента те са обкръжени и разгромени. Това е краят на просъществувалата за кратко време африканска империя на Мусолини.