Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (63)

Трийсет и шеста глава
Настъплението от Висла до Одер

Сталин уведомява западните съюзници, че около средата на януари ще започне нова офанзива от брега на Висла, която да съвпадне с планираната от тях атака в долината на Рейн, забавена от дислоцирането на войските им заради контраофанзивата в Ардените. Върховното командване на Запад не очаква много от руската офанзива. Някои резерви по отношение на атмосферните условия, продължаващото задържане на достоверна информация за състоя-нието на руските сили и твърде дългият застой след пристигането на руснаците на брега на Висла в края на юли допринасят за подновяване на тенденцията да се подценяват руските възможности.

В края на декември Гудериан, който в този отчайващо късен период на войната е назначен за началник на Генералния щаб, получава страховити сведения от шефа на отдел „Чужди армии — Изток“ при армейското разузнаване Гелен, че по протежение на фронта между Балтийско море и Карпатите има 225 руски дивизии и 22 танкови корпуса, готови да преминат в атака. Но когато Гудериан предава тези тревожни съобщения за широкомащабните руски приготовления, Хитлер отказва да повярва в достоверността им и възкликва: „Това е най-голямата измама от времето на Чингис хан! Кой е отговорен за разпространяването на тези глупости?“ Той предпочита да се осланя на док-ладите на Химлер и на разузнаването на СС.

Фюрерът отхвърля предложението за спиране на контраофанзивата в Ардените и за прехвърляне на войски на Източния фронт с мотива, че най-важното е да се поддържа инициативата на Запад, която сега отново е в негови ръце. Същевременно отказва да се съгласи с подновеното настояване на Гудериан армейската групировка (26 дивизии), която сега е изолирана в балтийските държави, да бъде евакуирана по море и върната, за да подсили отбраната на подстъпите към Германия.

На всичко отгоре, когато се връща в щаба, Гудериан узнава, че докато той е пътувал, Хитлер се е възползвал от отсъствието му и е наредил 2 танкови дивизии от Полша да се насочат на юг към Унгария, за да се опитат да помогнат на Будапеща. Това оставя Гудериан с мобилен резерв само от 12 танкови дивизии, които да подкрепят 50-те слаби пехотни дивизии, заели позиции по главния фронт, дълъг 1100 км.

Западните съмнения относно възможностите на руснаците са подсилени от новината за германска контраофанзива към Будапеща. Впечатлението за потенциалните й възможности е засилено и от шока, изживян от западните съюзници при неотдавнашната германска офанзива срещу самите тях. В продължение на няколко дни германската атака срещу обкръжената Будапеща бележи застрашителен успех. Започнали я при Коморн, на 65 км западно от града, германците успяват да изминат почти половината от разстоянието, което ги дели от обсадения германски гарнизон. Но след това продължаването й при наличието на много силна съпротива се превръща в скъпо струващ провал.

Косвените щети са още по-големи. Съпротивата, която успява да окаже този германски „таралеж“ в Будапеща, окуражава Хитлер да продължи да държи на тактиката си войските да не отстъпват от позициите си. Когато в резултат вой-ските му са обкръжени, желанието му да избегне втори Сталинград го подтик-ва да предприеме стъпка, която го вкарва в още по-голяма беда. Въпреки че в навечерието на Нова година двете ценни танкови дивизии, държани да посрещ-нат очакваната зимна руска офанзива в Полша, са изтеглени, за да оглавят опи-та за облекчаване положението на Будапеща, Хитлер не разрешава загубата на тези важни части да се компенсира с изтегляне от позициите при Висла, преди руснаците да нанесат удара си. Тази отслабена отбрана трябва да понесе цялата мощ на руската атака, вместо да й бъде позволено да намали силата на удара чрез навременно отстъпление. Още веднъж психологическите преимущества на политиката да не се отстъпва „при никакви обстоятелства“ се оказват много по малки от отрицателните последици от тази стратегия, които водят до провал.

Руското Върховно командване е добре подготвено да се възползва от тази основна слабост на германците. Вече разбрали колко важно е настъплението да бъде надеждно подсигурено със снабдяване и каква пречка са прекалено от-далечените от предната линия комуникации, руснаците изчакват, докато жп линиите се ремонтират и се подменят според техния стандарт, при който рел-сите са по-широки от централноевропейските. Така в жп възлите са струпани големи количества запаси. Основната цел е завземането на Горна Силезия — една от важните индустриални зони на Германия, останала непокътната и пред-пазена от съюзническите бомбардировки. Постигането на тази цел налага на-стъпление на малко повече от 150 км от плацдарма при Баранов на брега на Висла в Южна Полша. Но Сталин и началникът на Генералния щаб Василевски имат по-големи и по-амбициозни цели в разширения план, който са подготви-ли. Те гледат към Одер и от там към Берлин, който са намира на близо 500 км от позициите им близо до Варшава с намерението да разширят мащабите на офанзивата, за да се възползват от по-широкото пространство за маневриране. Възможността за маневриране е дори по-важна от численото им превъзход-ство, което е в съотношение 5 : 1 в тяхна полза. Непрекъснато увеличаващите се доставки на американски камиони сега им позволяват да моторизират много по-голяма част от пехотните си бригади, а с помощта на увеличеното произ-водство на танкове да имат по-голям брой танкови и мобилни корпуси, с които да разширят бъдещ пробив в германската отбрана. Освен това увеличената численост на танковете „Йосиф Сталин“ засилва и ударната мощ на войските му. На тези чудовища сега е качено 122-милиметрово оръдие, което превъзхожда 88-милиметровото оръдие на германските „Тигри“. Освен това те имат по-дебела броня от тях, макар и не толкова, колкото „Цар Тигър“.

Преди началото на новата кампания „фронтовете“ са реорганизирани, като тримата най-видни руски военачалници са поставени да командват главнитенаправления на настъплението. Конев остава да командва 1-ви украински фронт в Южна Полша, а Жуков поема от Рокосовски командването на 1-ви белоруски фронт, който е преместен да командва 2-ри белоруски фронт при Нарев северно от Варшава.

Войските на Конев започват руското настъпление в 10,00 часа на 12 януари 1945 г. от плацдарма при Баранов, който има 50 км широчина и още толкова дълбочина. Там са разположени 10 армии (включително 2 танкови), които се състоят от 70 дивизии, подкрепяни от 2 въздушни армии. В началото скоростта на проникване е възпрепятствана от мъглата, спуснала се над бойното поле, която държи авиацията на земята. Тя прикрива обаче настъпващите войски, а добрата артилерийска подготовка разрежда отбраната така, че на третия ден атакуващите руснаци си пробиват път към Пинчов — на 30 км от стартовата позиция, и прекосяват Нида, разгръщайки се на широк фронт. След това започва етапът на разширяване на пробива. Втурвайки се през него, танковите корпуси се разгръщат в полската равнина като отприщен поток. За известно време разширяването на пробива е по-важно от дълбочината му. На 15 януари Келце е превзет от една колона, която, заобикаляйки хълмовете на Лиса Гора, се придвижва на северозапад, застрашавайки тила на германските войски, изправени срещу фронта на Жуков.

На 14 януари той започва настъпление от плацдарми около Магнушев и Пулав. Дясното му крило напредва на север към тила на Варшава, докато на 16 януари лявото превзема Радом. В този ден предните части на Конев преминават река Пилица, само на 50 км от границата със Силезия.

Междувременно на 14 януари силите на Рокосовски също атакуват от два плацдарма при Нарев и пробиват германската отбрана, защитаваща южните подстъпи към Източна Прусия. Пробивът е широк 300 км и на запад се насочват близо 200 дивизии (включително резервните).

На 17 януари войските на Жуков превземат Варшава, извършвайки обходни маневри от двете страни, а танковите му колони проникват на запад почти до Лодз. Войските на Конев превземат град Ченстохова близо до границата със Силезия и още по на юг минават във фланг на Краков.

На 19 януари дясното крило на Конев достига границата със Силезия, а лявото с атака от всички страни превзема Краков. Войските на Жуков завземат Лодз, а на Рокосовски достигат южната врата към Източна Прусия близо до Млава. Частите на Черняховски и Петров напредват по двата най-крайни фланга. Така в края на първата седмица са изминати 160 км в дълбочина и фронтът се разширява до 650 км.

В закъснял опит да защитят подстъпите към Силезия от фронта в Словакия на север бързо са прехвърлени 7 германски дивизии. Командващият силите в този район Хайнрици още преди началото на офанзивата предлага да задели част от силите си, за да осигури резерви за отбранителната линия набрега на Висла, но подобно преразпределение е в противоречие с принципа на Хитлер, че „всеки трябва да се бие там, където е поставен“, както и с навика му да води войната на части. След като фронтът в Словакия остава почти напълно оголен, той продължава да се държи още няколко седмици, което показва, че първоначално там са били оставени повече сили, отколкото е било необходимо. Сега 7-те допълнителни дивизии откъм северната страна на Карпатите обаче се равняват на по-малко от 2 отпреди началото на руската офанзива, защото пробивът е твърде широк, за да бъде запълнен от тях.

По-голямата част от Западна Полша е така открита, че дава на атакуващия естествено преимущество, от което той лесно може да се възползва, ако раз-полага с превъзходство по численост и мобилност на войските си. Германците се възползват от това преимущество през 1939 г. Сега, когато са в отбрана, им липсват както численост, така и мобилност. Като привърженик на ме-ханизираната война Гудериан си дава сметка, че упоритата съпротива ще е напразна и единствената възможност за спиране на настъплението се състои в контраманеври на танковите резерви. Той е принуден обаче да остане на брега на Висла и да гледа как точно преди руската атака част от оскъдните му танкови части са пренасочени към Будапеща. Като хвърля в боя част от оста-налите му бронетанкови сили близо до Келце, той печели време, за да се из-мъкнат обкръжените германски части при завоя на Висла. По-късно през първата седмица на офанзивата в руския обръч попадат 25 000 военноплен-ници — твърде малко за такъв голям пробив. Все по-намаляващите мобилни средства в германската армия ограничават възможностите й за бързо от-стъпление. Това личи от увеличаване на броя на военнопленниците — през втората седмица той почти се утроява и достига 86 000 души. Продължаващите руски атаки показват повишените мобилни възможности на руснаците.

Бързата евакуация на цивилното население от градовете по силезийската граница е признак, че скоростта на руското настъпление е объркала всички сметки на германците и ги е прогонила от междинните позиции, които са се надявали да задържат.

На 20 януари войските на Конев прекосяват силезийската граница и заемат позиции на германска земя. Още по-тревожно е това, че Рокосовски пристига на историческото поле при Таненберг, преминавайки южната граница на Източна Прусия. Този път няма повторение на руския неуспех от 1914 г. и на следващия ден предните му части достигат жп възела Аленщайн, който обслужва главната жп линията на Източна Прусия, а Черняховски, който настъпва от изток, превзема Инстербург. Продължавайки атаката, на 26 януари Рокосовски достига залива при Данциг близо до Елбинг, като изолира всички германски войски в Източна Прусия. Те отстъпват в Кьонигсберг, където са обкръжени.

Четири дни по-рано Конев достига Одер и се разгръща на един фронт от 65 км северно от индустриалната Горна Силезия. В края на втората седмицаот руското настъпление дясното му крило преминава на много места горното течение на река Одер по протежение на 100 км южно от Бреслау, който се намира на 300 км от стартовата позиция на руските войски. Други колони обкръжават силезийската столица от север. Зад тези предни части се придвижват други войски, за да превземат жп възела Глайвиц и да изолират индустриалния район на Горна Силезия. Цялата зона е осеяна от траншеи, бодлива тел, противотанкови ровове и бункери, но войските, които трябва да заемат тази потенциална крепост, липсват. Тези, които са на разположение или тъкмо пристигат, са възпрепятствани от големия поток бежанци. Пътищата са задръстени от разбити превозни средства и изоставено имущество. Възползвайки се от суматохата, руските колони успяват да влязат през задната врата, когато фронтът е препречен. Някои германски летци описват руското настъпление като огромен октопод, разпрострял пипалата си върху силезий-ските градове. Те докладват за безкрайни колони камиони, натоварени със запаси и подкрепления, които се простират далеч на изток.

Още по-поразително по мащаби и смъртоносно опасно в перспектива е бързото настъпление на Жуков в центъра. Изпълнявайки една задължителна маневра, той прехвърля основната част от бронетанковите си сили на десния фланг. Те се спускат по коридора между Висла и Варта и правейки неочакван завой, проникват през веригата от езера източно от Гнезно в най-тясната част на коридора, преди германците да успеят да организират отбраната си. Настъплението на руснаците ги отвежда в тила на прочутата крепост на брега на Висла-Торун, и на 23 януари те превземат Бидгошч (Бромберг). Други танкови колони се приближават към още по-големия комуникационен център Познан. Там те срещат по-силна съпротива. Заобикаляйки крепостта, достигат границите на провинциите Бранденбург и Померания — на 350 км от Варшава и само на 150 от Берлин. През това време лявото крило на Жуков, след като преминава река Варта и превзема Калиш, се изравнява на една линия с дясното крило на Конев.

Третата седмица започва с превземането на Катовице и на други големи индустриални центрове в Горна Силезия от лявото крило на Конев, докато дясното установява нов плацдарм през Одер при Щайнау, на 65 км северозападно от Бреслау. На 30 януари предните часта на Жуков прекосяват границите на провинциите Бранденбург и Померания, а след това преодоляват германската съпротива на брега на Одер, който е замръзнал. На 31 януари е превзет Ландсберг, а танковите колони на Жуков минават покрай него и достигат долното течение на Одер близо до Кюстрин, на 65 км от покрайнините на Берлин. Сега руснаците са само на 600 км от предните позиции на западните съюзници.

Законът за прекалено разтегления фронт сега идва обаче на помощ на германците, като намалява руския натиск при Одер и увеличава съпротивител-ните сили на смесицата от редовни войски и народно опълчение, които са събрани заедно от германското командване, за да защитават отбранителнитепозиции. Упоритата отбрана на Познан помага да бъдат блокирани пътищата, по които руснаците могат да докарат запаси и подкрепления за предните части. Топенето на снега през първата седмица на февруари също се оказва пречка, тъй като превръща пътищата в тресавища, а топенето на ледовете по Одер го превръща в сериозна преграда. Въпреки че до края на първата седмица на февруари войските на Жуков приближават реката в широк фронт и успяват да установят контрол на мостовете близо до Кюстрин и Франкфурт на Одер, те не разполагат с достатъчно сили, за да разширят този успех, а след това напредват съвсем малко.

Сега Конев се опитва да окаже натиск по фланга и да мине по обиколен път към Берлин. Разширявайки плацдармите си при Бреслау, на 9 февруари войските му се втурват на запад, след което се насочват на северозапад, като настъпват на широк фронт по левия бряг на Одер. На 13 февруари те стигат Зомерфелд, на 130 км от Берлин (този ден най-после пада Будапеща, където са взети в плен общо 110 000 души). Два дни по-късно, след като изминават още 30 км, войските на Конев стигат Ниса близо до мястото, където се слива с Одер, и така се изравняват на една линия с предните части на Жуков.

Германската отбрана извлича полза и от това, че е принудена да отстъпи на по-права и по-къса отбранителна линия, образувана от долното течение на Одер и Ниса. Сега там нейният фронт е само малка част от предишния — по-малко от 300 км — от Балтика до планинската граница на Бохемия. Това голямо съкращаване на пространството, което трябва да се отбранява, значително компенсира загубата на ударна мощ и позволява на германската защита за първи път, откакто равновесието на силите вече не е в полза на германците, да събере достатъчно войски, за да покрие отбраняваното пространство. Зад руската предна линия Бреслау продължава да се държи и да бъде пречка в тила за настъплението на Конев също както Познан, който пада едва на 23 февруари, преди това спира настъплението на Жуков.

Напредването на Конев е спряно на брега на река Ниса, докато настъплението на Жуков все още е белокирано в долното течение на Одер. До края на третата седмица на февруари фронтът на Изток се стабилизира с помощта на германските подкрепления, докарани от Запад и от вътрешността на страната. Руснаците са задържани на тези позиции, докато въпросът се решава от разгрома на германците по поречието на Рейн. Той се дължи на кризата, предизвикана от руската заплаха, която кара германците да вземат съдбоносното решение да пожертват защитата на Рейн заради защитата на Одер, за да бъдат спрени руснаците.

Насочването на основната част от събраните подкрепления в източна посока, с които да бъдат попълнени оределите германски редици, се оказва по-важно от действителния брой на отклонените дивизии от Запад на Изток. Така настъплението на британците и американците е улеснено и те стигат до Рейн и го преминават.