Ане Франк
Задната къща (82) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Сряда, 22 декември 1943 г.

Мила Кити,

Тежък грип ми попречи да ти пиша досега. Да си болен тук е цяла беда. Щом започна да кашлям и раз, два, три — под завивките — там се опитвам, доколкото мога, да успокоя гърлото си, обаче в повечето случаи дразненето въобще не преминава. Тогава идва ред на млякото, меда, захарта или хапчетата за смучене. Свят ми се завива, като си помисля за леченията, които ми прилагаха. Изпотяване, компреси, влажни лапи, сухи лапи, горещ чай, гаргара, мазане на гърлото, неподвижно лежане, грейки, бутилки с гореща вода, лимонада и на всеки два часа — термометър.

Можеш ли всъщност по този начин да се оправиш? Най-лошото беше обаче, когато господин Дюсел си играеше на доктор и слагаше напомадената си глава върху голите ми гърди, за да ме преслуша. Не само че косата му ме гъделичкаше ужасно, но и се срамувах, въпреки че той е учил медицина преди тридесет години и има докторска титла. Какво ще лежи на сърцето ми този тип? Да не ми е голямата любов? И освен това дали вътре нещо е болно, или здраво, той все едно няма да чуе. Първо трябва основно да си промие ушите, защото започва страшно да оглушава.

Но стига за болестта. Отново съм кукуряк, пораснах един сантиметър, наддадох един килограм, бледа съм, но жадна за знания. Много новини няма. По изключение тук цари разбирателство, никой не прави кавги, в къщата е настъпил мир, какъвто не сме имали сигурно вече година. Ели все още не идва при нас.

За Коледа получихме допълнително олио, бонбони и сироп: „подаръкът“ беше една брошка, направена от два и половина центова монета, излъскана до блясък. С две думи — неописуемо хубава. Господин Дюсел подари на мама и на госпожа Ван Даан хубава торта, която Мип бе приготвила по негова молба. На цялата си работа трябваше да прави и това! Аз също имам подарък за Мип и Ели. От два месеца спестявам захарта от попарата си и с посредничеството на господин Копхаюс ще поръчам да направят за тях захарни медальончета.

Времето е навъсено, камината пуши, храната притиска стомасите на всички ни и предизвиква отвсякъде тътнещи звуци; военно затишие, мрачно настроение.