Ане Франк
Задната къща (165) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Четвъртък, 6 юли 1944 г.

Мила Кити,

Става ми много страшно, когато Петер заговори, че по-късно може би щял да стане престъпник или спекулант; макар че го казва, разбира се, на шега, все пак имам чувството, че той самият се страхува от слабостта на характера си. Непрекъснато чувам от Марго: „Ех, ако можех да съм така силна и смела като тебе, ако можех да прокарвам своето, ако имах такава енергия, тогава бих…“ Същото казва и Петер.

Наистина ли е добро качество това, че не се оставям да ми въздействат другите? Хубаво ли е, че почти изключително следвам пътя на своята собствена съвест?

Искрено казано, не мога да си представя как някой може да каже „слаб съм“ и пак да си остане слаб. Щом вече го знаеш, защо не противодействаш, защо не каляваш характера си? Отговорът на Петер: „Защото така е много по-лесно!“ Този отговор доста ме потисна. По-лесно? Нима един живот, пълен с мързел и измама, е лесен живот? О, не, не може да е истина, не може да е така, не може хората толкова бързо да бъдат изкушени от леността и… парите.

Много дълго обмислях какъв отговор да дам, как да накарам Петер да повярва в себе си и преди всичко как да се поправи; дали мислите ми са на прав път, не знам.

Толкова често съм си представяла колко хубаво би било някой да ми се довери, но сега, когато това стана, виждам колко е трудно да мислиш като някой друг и да намериш вместо него отговора, особено защото понятията „лесно“ и „пари“ са ми напълно чужди и нови. Петер започва донякъде да се осланя на мен, но това не бива да става в никакъв случай. Трудно е за човек с неговия характер да прояви самостоятелност в живота, но още по-трудно е да бъдеш самостоятелен като разумно живеещ индивид. Защото, ако си такъв, ще ти е двойно по-трудно да намериш пътя в морето на нерешените въпроси и винаги да оставаш последователен. Мотая се, дни наред търся някакво напълно ефикасно средство срещу ужасната дума „лесно“.

Как да му разясня, че това, което му се струва лесно и красиво, ще го повлече към дъното — там, където няма вече нито приятели, нито подкрепа, нито нещо красиво; към дъното, откъдето едва ли можеш да се измъкнеш?

Всички живеем, без да знаем защо и с каква цел, всички живеем с цел да бъдем щастливи, живеем различно и все пак еднакво. Ние тримата сме възпитани в добри условия, можем да учим, имаме възможност да постигнем нещо, имаме много причини да се надяваме на щастлива съдба… но трябва сами да я заслужим. И това е нещо, което не може никога да се постигне лесно. Да спечелиш щастието си значи да работиш за него и да правиш добро, а не да спекулираш или да мързелуваш. Леността може да изглежда примамлива, но само трудът удовлетворява.

Не мога да разбера хората, които не обичат да работят, но при Петер случаят не е такъв — той просто няма определена цел пред себе си, смята се за прекалено глупав и нищожен, за да постигне нещо. Бедното момче, той никога не е усещал какво е чувството, когато правиш другите щастливи, а на това и аз не мога да го науча. Той няма вяра, затова всеки път ме боли, когато забележа, че е самотен, ироничен и ограничен.

Хората, които имат вяра, могат да са щастливи, защото не всеки е способен да вярва. Дори не е необходимо да съществува страхът от наказание след смъртта или от пъкления огън. Адът и небето са неща, които много хора не могат да приемат, но все пак вярата в нещо, няма значение в какво, държи човека в правия път. И това не е страхът от Бога, а съхраняването на собствената чест и съвест. Колко красиви и добри биха били хората, ако всяка вечер, преди да заспят, извикваха пред погледа си събитията, станали през деня, и проследяваха точно какво е било добро и какво лошо в собственото им поведение. Така човек несъзнателно се опитва всеки ден отново и отново да поправи нещо в себе си и естествено след време ще постигне много. Този начин може да се използва от всеки, не струва нищо и определено е много полезен. Защото, който не знае тази мисъл, трябва да я научи и изпита: „Чистата съвест прави човека силен!“