Ане Франк
Задната къща (30) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Вторник, 10 ноември 1942 г.

Мила Кити,

Имам голяма новина — ще вземем при нас в скривалището осми човек. Да, наистина винаги сме били на мнение, че тук има място и храна за още един. Само се бояхме да не стане по-трудно за Копхаюс и Кралер. Но сега, когато новините за жестокостите по отношение на евреите стават страшни, татко поговори с двамата, имащи решаващата дума, и те намериха плана за отличен. „Опасността за седем души е точно толкова голяма, колкото и за осем“ — бил отговорът. Много вярно.

Когато това бе уредено, ние мислено започнахме да търсим в кръга ни от познати някой сам човек, който би бил подходящ за нашето скривалищно семейство. Не беше трудно да открием такъв. След като татко отхвърли всички роднини на Ван Даан, нашият избор падна на един зъболекар на име Алберт Дюсел, чиято жена има щастието да е в чужбина. Той минава за спокоен човек и доколкото ние и Ван Даан го познаваме, ни изглежда симпатичен. Мип също го знае, така че планът за укриването може да се изпълни чрез нея. Когато дойде, Дюсел ще спи в моята стая вместо Марго, която ще има за постеля сгъваемото легло.