Ане Франк
Задната къща (50) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Четвъртък, 1 април 1943 г.

Мила Кити,

Никакво настроение за шеги (виж датата) — напротив, днес спокойно мога да цитирам поговорката „Нещастието никога не идва само“.

Най-напред човекът, който винаги ни е ободрявал, господин Копхаюс, вчера е получил силен стомашен кръвоизлив и трябва да лежи поне три седмици. Второ, Ели има грип. Трето, господин Фосен ще постъпи следващата седмица в болница. Вероятно има язва и ще трябва да го оперират. И четвърто, предстояха важни търговски разговори и всички главни точки татко бе обсъдил с господин Копхаюс, а за толкова кратко време не му бе възможно да обясни всичко на господин Кралер. Очакваните господа дойдоха, татко вече потръпваше как ли ще приключи съвещанието.

— Ех, да можех да съм там, долу! — говореше той.

— Защо не легнеш и не положиш ухо на пода, господата ще са в кабинета и ще чуеш всичко!

Лицето на татко се разведри и вчера в десет и половина сутринта Марго и Пим (два чифта уши чуват по-добре) заеха положение на пода. Съвещанието не можа да приключи преди обяд, но татко не беше в състояние да продължи кампанията по подслушването при следобедните разговори. Той се бе схванал от това непривично и неудобно положение. В два и половина, щом зачухме гласовете в коридора, аз заех неговото място. Марго ми правеше компания. Разговорът от време на време беше така заплетен и скучен, че неусетно задрямах на твърдия, студен линолеум. Марго не посмяла да ме докосне от страх, че отдолу могат да ни чуят, а да ми извика пък съвсем не ставало. Така съм спала половин час, след което със стряскане се събудих, като от важното съвещание не бях запомнила нищо. За щастие Марго бе внимавала повече.

Твоя Ане