Ане Франк
Задната къща (44) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Сряда, 10 март 1943 г.

Мила Кити,

Снощи стана късо съединение, освен това се стреляше непрекъснато. Все още не съм преодоляла страха си от всичко, свързано със стрелба или самолети и почти всяка нощ се мушвам при татко в леглото, за да търся закрила. Може да изглежда много детинско, но трябва да си го преживял, за да съдиш. Собствените си думи не можеш да чуеш, така силно гърмят оръдията. Госпожа фаталистката започна веднага да плаче и заговори със съвсем разтреперано гласче: „О, толкова е неприятно! О, стрелят така силно!“, което ще рече:

„Така се страхувам!“

При светлината на свещта не бе толкова страшно, колкото в тъмното. Аз треперех като в треска и замолих татко пак да запали свещта. Той бе непреклонен и останахме на тъмно. Изведнъж започна стрелба с автомати, което е десет пъти по-страшно от оръдията. Мама скочи от леглото и въпреки че Пим се ядоса, запали свещта. На неговите протести тя отговори твърдо: „Ане не е ветеран като тебе.“ И с това се приключи.

Разказвала ли съм ти от какво още се бои госпожа Ван Даан? Мисля, че не съм. Ако искаш да си напълно осведомена за „авантюрите“ в Задната къща, трябва да знаеш и това. Една нощ на госпожата се сторило, че горе на тавана ходят крадци. Чула истински тежки стъпки и така се уплашила, че събудила мъжа си. Точно в този момент крадците изчезнали и единственото, което господинът чул, било как тупка уплашеното сърце на фаталистката.

— О, Пути (така бе галеното име на господина), сигурно са ни задигнали саламите и боба. А Петер, олеле, дали Петер си е в леглото?

— Сигурно не са откраднали Петер. Я не се плаши и ме остави да спя.

Но това не станало. От страх госпожата не могла повече да заспи. След няколко нощи цялото семейство от горния етаж било разбудено от някакъв призрачен шум. Петер отишъл с джобно фенерче на тавана и какво мислиш било? Цяла орда огромни плъхове! Като разбрахме кои са крадците, оставихме Муши да спи на тавана и неканените гости не се върнаха повече, поне не през нощта.

Преди няколко дни Петер отиде вечерта на тавана да донесе малко стари вестници. За да слезе по стълбите, той трябвало да се държи здраво за края на таванския отвор. Без да погледне, той се хванал и… от страх и болка едва не паднал от стълбите. Без да усети, пипнал някакъв голям плъх, който силно го ухапал по ръката. Кръвта се тичаше по пижамата му, когато, пребледнял като платно и разтреперан, той дойде при нас. Нищо чудно — не е приятно да погалиш плъх, но пък да те ухапе — това наистина си е страшно.

Твоя Ане