Ане Франк
Задната къща (150) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Събота, 20 май 1944 г.

Мила Кити,

Снощи слязох от мансардата долу и като влязох в стаята, веднага видях, че хубавата ваза с карамфилите лежи на земята, мама на колене бърше пода, докато Марго събира тетрадките ми от земята.

— Какво се е случило? — попитах, предчувствайки нещо лошо, и без да изчакам отговора, от разстояние заразглеждах щетите. Цялата ми папка с родословните дървета, тетрадките ми, книгите, всичко бе подгизнало. Без малко да се разплача и така се ядосах, че не мога да си спомня какво съм говорила, но Марго каза, че съм употребила думи като „неизмерими щети, страшни, ужасни“, „щети, които никога не могат да се поправят“, и други подобни. Татко избухна в смях, мама и Марго се присъединиха, а на мен ми се плачеше заради напразно хвърления труд и хубаво направените рисунки.

При по-подробно разглеждане се оказа, че „неизмеримите щети“ са поносими. Качих се на тавана и внимателно отделих един от друг слепените листове. След това ги закачих на въжето за пране да съхнат. Беше смешна гледка и вече и аз се разсмях: Мария Медичи до Карл Пети, Вилхелм Орански до Мария Антоанета — това бе „расов скандал“, както се пошегува господин Ван Даан. След като поверих грижите за моите листове на Петер, отново слязох долу.

— Кои учебници са пострадали? — попитах Марго, която проверяваше купчината книжно богатство.

— Алгебрата — отвърна Марго.

Приближих се бързо, но за съжаление алгебрата не беше повредена. Бих искала да бе паднала право във вазата; никога досега не съм изпитвала такова отвращение към книга, каквото изпитвам към учебника по алгебра. В него са изписани поне двадесет имена на момичета, които са го имали преди мен — той е стар, пожълтял, целият изподраскан и поправян. Ще взема да се ядосам някой ден и да скъсам този проклетник на парчета!

Твоя Ане