Ане Франк
Задната къща (113) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Събота, 12 март 1944 г.

Мила Кити,

Напоследък изобщо не се заседявам; тичам от горе на долу и обратно. Харесва ми да разговарям с Петер, но същевременно се боя, че му дотягам. Той ми разказа това-онова за миналото, за родителите и за себе си. Струва ми се, че е прекалено малко, но се питам как смея да искам повече. По-рано той не можеше да ме понася, а и аз него. Сега си промених мнението, а значи ли това, че и той е променил своето?

Мисля, че да, но от това не следва, че трябва да сме много близки приятели, макар че тогава за мене целият живот тук би станал по-поносим. Но да не губя самообладание, достатъчно се занимавам с него и не е нужно и теб да натъжавам само защото аз се чувствам нещастна.

В събота следобед бях така съкрушена от цяла поредица лоши новини отвън, че легнах да спя. За да не мисля, не исках да правя нищо друго, освен да спя. Спах до четири часа и после трябваше да отида при другите. Беше ми извънредно трудно да отговоря на всички мамини въпроси, а и за татко трябваше да съчиня някакво обяснение, с което да извиня моя следобеден сън. Оправдах се, че ме боли главата и това не беше далеч от истината, защото наистина ме болеше, само че… душата!

Нормалните хора, нормалните момичета, моите връстнички сигурно ще си помислят, че нещо съм мръднала с това мое самосъжаление. Да, точно така е, аз ти казвам всичко, което е на сърцето ми, и след това целия ден съм възможно най-дръзка, весела и самоуверена, за да се отърва от всички въпроси и за да не се ядосвам вътрешно на себе си.

Марго е много мила и би искала да й се доверя, но все пак не мога да й казвам всичко. Тя е нежна, добра и приятна, но й липсва лекотата, с която може да се говори за дълбоки неща. Тя ме възприема сериозно, прекалено сериозно и дълго размишлява за своята странна сестричка; гледа ме през цялото време изпитателно и си мисли: „Това сега комедия ли е, или тя е искрена?!“ Става така, защото сме непрекъснато заедно, а аз не бих искала човекът, в когото имам пълно доверие, да е около мен през цялото време.

Кога ли ще ме напусне този хаос от мисли, кога в мене ще настъпят отново мир и спокойствие?

Твоя Ане