Ане Франк
Задната къща (62) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Понеделник, 26 юли 1943 г.

Мила Кити,

Вчера целият ден беше много объркан и ние все още сме възбудени. Ще попиташ минава ли ден без някакво вълнение!

Сутринта по време на закуска чухме първата предупредителна сирена за въздушна тревога, но на нея не обърнахме внимание, защото тя означава, че самолетите са прелетели над брега и вече са във вътрешността на страната. След закуската лежах около час, защото имах силно главоболие, и след това слязох долу. Беше към два часа. В два и половина Марго приключи канцеларската си работа и още не бе прибрала нещата си, когато сирените завиха и двете се качихме горе. Не минаха и пет минути и се започна такава силна стрелба, че отидохме да се крием в коридора. Изведнъж бомбите започнаха да падат и къщата се затресе.

Аз притисках към себе си „чантата за бягство“, по-скоро за да имам какво да държа, отколкото да бягам с нея, защото ние за съжаление не можем да бягаме никъде. Ако в краен случай трябва да бягаме, улицата ще е толкова опасна за живота ни, колкото и бомбардировката. След половин час самолетите понамаляха, оживлението в къщата нарасна. Петер слезе от своята наблюдателница на тавана. Дюсел бил в предната канцелария, госпожа Ван Даан се чувствала най-сигурно в кабинета, господин Ван Даан наблюдавал от тавана, а ние се бяхме пръснали в преддверието при стълбището. Качих се горе, за да видя стълбовете дим над реката, за които говореше господин Ван Даан. Скоро от всички страни усетихме пушека от пожарите, а навън сякаш бе паднала гъста мъгла.

Макар че такива големи пожари не са красива гледка, слава Богу, лошото ни отмина и всеки отново се зае с работата си. Но вечерта, точно когато се хранехме — отново въздушна тревога. Яденето беше вкусно, но гладът ми изчезна още като чух сирената. Но нищо не се случи и четиридесет и пет минути по-късно беше все още спокойно. Тъкмо щяхме да мием чиниите след вечерята — изведнъж сирени, стрелба, ужасно много бомбардировачи. „Ох, Господи, два пъти в един и същ ден, не е ли прекалено?“ — мислехме всички, но какво от това? Пак се изсипа дъжд от бомби, този път, както съобщиха англичаните, над Схипол[1]. Самолетите се спускаха и издигаха, във въздуха се чуваше свистене и беше много страшно. Всеки момент си мислех: „Ето, сега пада над нас“.

Мога да те уверя, че когато си лягах в девет часа, не можех да се държа на крака. Събудих се точно когато биеше дванадесет: пак самолети. Дюсел тъкмо се събличаше, но това не ме спря — още при първия изстрел скочих напълно разсънена от леглото. Два часа бях при татко, а те продължиха да летят отново и отново. След това стрелбата спря и можах да се върна в леглото си. В два и половина заспах.

Седем часът. Стреснах се и седнах в леглото. Ван Даан беше при татко. Първата ми мисъл бе — „крадци“. Чух Ван Даан да казва: „Всичко“, и помислих, че са откраднали всичко. Но не, този път имаше чудесна новина, толкова хубава не бяхме чували от месеци, а може би и през всичките години на войната. „Мусолини подал оставка, италианският крал поел управлението на страната“. Ние ликувахме. След вчерашния ужас, най-после нещо добро и… надежда. Надежда за край, надежда за мир.

Кралер дойде за малко и разказа, че заводите „Фокер“ са тежко пострадали. Междувременно снощи пак имаше въздушна тревога с прелитащи над нас самолети и още една предупредителна сирена. До гуша ми дойдоха тези сирени, не мога да си доспя и не ми се работи. Но сега вълнението за Италия ни ободрява и ни дава Надежда, че краят идва, може би още тази година…

Твоя Ане

Бележки

[1] Схипол — летището на Амстердам. — Бел.пр.