Ане Франк
Задната къща (14) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Петък, 14 август 1942 г.

Мила Кити,

Изоставих те за цял месец, но около мене има толкова малко нови неща, че трудно мога да намеря нещо интересно, за да ти разказвам всеки ден. Семейство Ван Даан пристигнаха на 13 юли. Ние ги очаквахме на 14, но тъй като между 13 и 16 юли немците изпращали наляво и надясно призовки и това обезпокоявало все повече и повече хора, те решили за по-сигурно да дойдат ден по-рано, отколкото ден по-късно. Сутринта в девет и половина (ние още закусвахме) пристигна Петер — синът на Ван Даан. Той няма още шестнадесет години, доста скучен и стеснителен дангалак, не можеш да очакваш много от компанията му. Той донесе и своята котка (Муши). Госпожата и господинът дойдоха половин час по-късно; за голямо наше удоволствие госпожата носеше в кутия за шапки едно голямо цукало. „Без нощно гърне не се чувствам като у дома“, заяви тя и гърнето беше първото нещо, което намери своето постоянно място под дивана. Господинът не носеше гърне, но пък носеше своята сгъваема масичка за чай под мишница.

В първия ден от нашия съвместен живот се хранихме заедно и беше приятно, а след три дни се чувствахме вече едно голямо семейство. От само себе си се разбира, че семейство Ван Даан имаха да ни разказват много за седмицата, която те бяха прекарали след нас в „населения“ свят. Между другото, беше ни много интересно какво е станало с нашето жилище и с господин Хаудсмит.

Господин Ван Даан разказа:

„В понеделник сутринта в девет часа господин Хаудсмит ми позвъни и ме помоли, ако мога, да намина при него. Аз веднага отидох и заварих Х. силно развълнуван. Той ми даде да прочета писмото, което семейство Франк били оставили, и искаше според указанията в него да отнесе котката у съседите — нещо, което аз сметнах за много правилно. Господин Х. се боеше, че къщата ще бъде претърсвана, затова заедно обиколихме всички стаи, разтребихме малко и вдигнахме масата.

Изведнъж аз «открих» върху бюрото на госпожа Франк един бележник със записан адрес в Маастрихт. Знаех, че госпожата е оставила това нарочно, но се престорих на много изненадан и уплашен и помолих господин Хаудсмит най-настоятелно да изгори това злополучно парче хартия.

През цялото време твърдях, че не зная нищо за вашето изчезване, но след като видях бележката, хрумна ми една добра идея. «Господин Хаудсмит — казах аз, — сега изведнъж се сещам с какво може да е свързан този адрес. Спомням си, че преди около половин година в канцеларията дойде един високопоставен офицер, който, изглежда, беше приятел с господин франк от младини, и той обеща да му помогне в случай на беда. Той живееше в Маастрихт. Мисля, че е удържал на думата си и по някакъв начин е успял да ги преведе в Белгия, а оттам — в Швейцария. Това и кажете на някои приятели, които евентуално биха се интересували от семейство Франк. Но Маастрихт, разбира се, няма нужда да споменавате.»

След тези думи си тръгнах. Повечето от вашите познати сега знаят всичко това, защото на няколко пъти от различни хора ми беше давано такова обяснение.“

Историята ни се стори много смешна, но още повече се смяхме на хорското въображение, когато господин Ван Даан ни разказа за други познати. Така например едно семейство било видяло как ние четиримата минаваме много рано сутринта с велосипеди покрай тях. А друга госпожа знаела със сигурност, че посред нощ сме били откарани с военна кола.

Твоя Ане