Ане Франк
Задната къща (71) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Петък, 10 септември 1943 г.

Мила Кити,

Всеки път, когато ти пиша, все има нещо ново, но това са по-често неприятни новини. Сега обаче една наистина приятна новина. В сряда вечерта на осми септември седнахме около радиото за бюлетина в седем часа и първото, което чухме, беше: „Следва най-хубавата новина от началото на войната. Италия капитулира!“ Италия капитулира безусловно! В осем и четвърт започна предаването на официалното холандско радио „Орание“ от Лондон: „Драги слушатели, когато тъкмо бях завършил хрониката за деня, дойде чудесната новина за капитулацията на Италия. Мога да кажа, че никога не съм изхвърлял моите записки в кошчето за боклук с такова удоволствие, както днес!“ Изсвириха американския, английския химн и Интернационала. Както винаги, радио „Орание“ звучеше окуражително, но не беше прекалено оптимистично.

Но имаме и една неприятност, отнася се до господин Копхаюс. Ти знаеш, че ние всички много го обичаме. Въпреки че не е добре със здравето, има силни болки, а и не му е позволено много да яде и да се движи, той винаги е весел и с изумително висок дух. „Когато господин Копхаюс влезе, все едно слънцето изгрява“ — каза мама неотдавна и е съвсем права.

Сега той трябва да постъпи в болница за много тежка операция на стомаха и ще остане там поне четири седмици. Трябваше да го видиш как се сбогува с нас, сякаш отива за малко до близкия магазин, така нормално се държеше.