Ане Франк
Задната къща (125) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Петък, 31 март 1944 г.

Мила Кити,

Представи си, все още е доста студено, а повечето хора вече от месец са без въглища, ама че приятно! Преобладаващото настроение относно Руския фронт е отново оптимистично. Просто е възхитително! Аз не пиша много за политиката, но трябва да ти кажа докъде са стигнали русите; съвсем са близо до полските земи, до Румъния и до Прут. И до Одеса. Тук всяка вечер чакат извънредно комюнике на Сталин.

В Москва изстрелват толкова много салютни залпове, че градът, изглежда, всеки ден се разтърсва от тях; дали го правят, за да им напомня, че войната все още не е свършила, или защото по този начин изразяват радостта си от победите, не знам!

Унгария е окупирана от немски войски, там има още един милион евреи, сигурно и те сега ще пострадат.

Дрънканиците за Петер и мен малко понамаляха. Ние сме много добри приятели, често сме заедно и разговаряме за всевъзможни неща. Толкова е хубаво, че с него не трябва да се сдържам, както би било с другите момчета, когато навлизаме в опасна тема.

Животът ми тук стана по-хубав, много по-хубав. Не съм сама и дано не остана сама и в бъдеще!