Ане Франк
Задната къща (6) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Сряда, 24 юни 1942 г.

Мила Кити,

Ще се задушим от горещина, всеки пухти и се пече и при такава топлина аз трябва да вървя само пеш. Чак сега разбирам какво чудесно нещо е трамваят, особено откритият, но това удоволствие не е позволено вече на нас, евреите, стига ни и кракомобилът. Вчера по обяд трябваше да отида на зъболекар на Лаюкенстраат. От нашето училище до Щатстимертаюнен е много далече; после следобед в училище веднага задрямах. Добре е, че се намират хора, които да ти предложат нещо за пиене; зъболекарската сестра е наистина сърдечен човек.

Единственото, което ни е все още позволено, са фериботите. По Йозеф Израелкаде пътува малко корабче, чийто капитан веднага ни качи, когато го помолихме да ни прекара отсреща. Холандците всъщност не са виновни, че ние, евреите, така страдаме.

Бих искала да не ходя на училище; през великденската ваканция ми откраднаха велосипеда, а татко даде маминия да се пази от християни. Но за щастие ваканцията приближава с бързи стъпки — още една седмица и теглото ще свърши.

Вчера ми се случи нещо приятно. Минавах покрай навеса за велосипеди, когато някой ме повика по име. Обърнах се и видях едно приятно момче, което предишната вечер бях срещнала при Ева, една моя позната. Момчето се доближи малко срамежливо и се представи — казваше се Хари Голдберг. Бях малко изненадана и не знаех какво точно иска, но това скоро се изясни. Хари искаше да ми прави компания и да ме изпрати до училище. „Ако и без това си в тази посока, ще вървим заедно“, отговорих аз и така тръгнахме.

Хари е вече на шестнадесет години и умее да разказва интересно за най-различни неща. Тази сутрин той пак ме чакаше и изглежда, че и занапред ще бъде така.

Твоя Ане