Ане Франк
Задната къща (169) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Вторник, 1 август 1944 г.

Мила Кити,

„Едно вързопче противоречия“ — написах в края на предишното си писмо и в началото на днешното. „Едно вързопче противоречия“ — можеш ли да ми обясниш какво точно означава това? Какво е това противоречие? Както толкова много думи, и тази има две значения: външно и вътрешно противоречие.

Първото е обикновеното „да не се подчиняваш на чужди мнения, да смяташ, че ти знаеш по-добре, все ти да имаш последната дума“ — обобщено, все неприятни черти, с каквито съм известна. Второто — вътрешното противоречие — никой не знае, че е в мен, то е моя тайна.

Веднъж вече ти говорих, че душата ми наистина е като разделена на две. Едната половина обхваща моята необуздана веселост, ироничното ми отношение към всичко, моята жизненост и лекото приемане на нещата. Под това разбирам и лекото приемане на флирта, някоя целувка, прегръдка, груб виц. Тази моя страна в повечето случаи дебне и отблъсква другата, много по-добрата, по-чистата и по-дълбоката. И така никой не познава добрата страна на Ане и затова толкова малко хора могат да ме понасят.

Да, ако някой следобед съм смешен клоун, това стига на всички за цял месец. Всъщност съм точно това, което е един любовен филм за дълбокомислещите хора: просто едно развлечение, забавление за един час, нещо, което бързо ще се забрави, което не е лошо, но още по-малко е и добро. Много ми е неприятно да ти разказвам това, но защо не, като знам, че е истина? Моята по-лека повърхностна половина винаги ще е по-бърза от моята по-дълбока половина и затова все ще побеждава. Не можеш да си представиш колко често съм се опитвала да потисна тази Ане, която е само половината от момичето, наречено Ане, да я обезсиля, да я скрия — но не става и аз знам защо не става.

Много се страхувам, че всички, които ме познават такава, каквато съм винаги, могат да открият, че имам и друга страна, по-хубава и по-добра. Страхувам се, че ще ми се подиграват, ще ме сметнат за смешна и сантиментална, няма да гледат сериозно на мен. Свикнала съм да не ме приемат сериозно, но на това е свикнала само леката Ане и тя може да го понесе, „по-тежката“ е прекалено слаба за това. Когато наистина някога за четвърт час насила показвам добрата Ане, тя се свива като мимоза, щом трябва да заговори, оставя Ане № 1 да говори и преди и да се усетя, е изчезнала.

И така тази мила Ане още никога не е била в компания, не се е появила нито един път пред никого, но насаме почти винаги тя има думата. Аз знам точно каква искам да бъда и каква съм… в душата си, но за съжаление съм такава само пред себе си. И може би… не, дори със сигурност това е причината, поради която се смятам за щастлив затворен характер, а другите хора мислят, че съм щастлив открит характер.

Във вътрешния ми живот тази чиста Ане ми сочи пътя, а външно съм само една вироглава отвързала се козичка.

Както вече казах, аз никога не говоря така, както чувствам нещата, и затова хората мислят, че тичам след момчетата, флиртувам, чета любовни романи и съм всезнайница. Веселата Ане се смее на това, отговаря устато, повдига безразлично рамене, прави се, че не я засяга, но — о, Боже, точно обратна е реакцията на тихата Ане. Ако съм съвсем искрена, трябва да ти призная, че това много ме засяга, че правя неизказано много усилия да се променя, но все се боря срещу по-силни неприятели.

Глас проплаква в мен: „Виждаш ли, ето, това си постигнала: лошо мнение за тебе, подигравателни или намръщени лица; хора, които те намират неприятна, и всичко това само защото не слушаш добрите съвети на собствената си добра половина. Ах, бих искала да слушам, но не става; когато съм тиха и сериозна, всички мислят, че това е нова комедия, и съм принудена да се измъквам пак с някоя шега, а да не говоря за собствените ми близки, които направо мислят, че съм болна, карат ме да гълтам хапчета против главоболие и успокоителни таблетки, пипат шията и челото ми дали нямам температура, интересуват се за отделителната ми система и критикуват лошото ми настроение. Не мога да понасям така да се вглеждат в мен, тогава най-напред ставам заядлива после тъжна и накрая отново обръщам сърцето си така, че лошото да излезе навън, доброто да се скрие и пак търся начин да стана такава, каквато бих искала да бъда и бих могла да бъда, ако… нямаше и други хора на света.“