Ане Франк
Задната къща (127) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Понеделник, 3 април 1944 г.

Мила Кити,

Противно на навика ми, веднъж поне ще ти пиша за храната, защото тя стана много важен и труден фактор не само в Задната къща, а в цяла Холандия, дори в цяла Европа.

В тези двадесет и един месеца, откакто сме тук, съм преживяла доста „хранителни периоди“ — какво точно означава това, сега ще разбереш. „Хранителни периоди“ наричам периодите, когато не се яде нищо друго освен определено ядене или определен зеленчук. Известно време всеки ден ядяхме само цикория — с пясък или без пясък, цикория с пюре, варена или запечена в огнеупорен съд, след това дойде ред на спанака, последваха гулия, черен корен[1], краставици, домати, кисело зеле и т.н., и т.н.

Наистина не е хубаво на всеки обяд и вечеря да ядеш например кисело зеле, но какво ли не правиш, когато си гладен. Сега всъщност сме в най-хубавия период, защото няма никакви пресни зеленчуци. Нашето меню за вечеря през цялата седмица е: зрял боб, грахова супа, картофи с кнедли, картофи по френска рецепта, след това, ако даде Господ, добавяме репички или позагнили моркови и после пак зрял боб. Картофи имаме на всяко ядене, като се започне от закуската, защото нямаме хляб. Правим супа от боб, от картофи, готвим и полуготови супи от пакетчета, също и консервиран боб. Навсякъде има боб, та дори и в хляба.

Вечер винаги ядем картофи с нещо като сос, за щастие имаме все още и салата от червено цвекло. Трябва да ти кажа нещо и за кнедлите: правим ги от купонно брашно, вода и мая. Жилави и лепкави са и ги усещаш като камъни в стомаха си, но както и да е!

Голяма атракция всяка седмица е едно резенче лебервурст и филийка хляб с конфитюр. Но все още сме живи и често дори намираме оскъдните си обеди и вечери вкусни.

Твоя Ане

Бележки

[1] Кореноплоден зеленчук. — Бел.пр.