Ане Франк
Задната къща (170) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Епилог

Тук свършва дневникът на Ане. На 4 август 1944 година полицията нахлува в Задната къща. Всички укриващи се, заедно с Кралер и Копхаюс, били арестувани и откарани в немски и холандски концентрационни лагери.

Задната къща била разграбена от гестапо. Между една купчина стари книги, списания и вестници, които били разпръснати по земята, Мип и Ели намерили дневника на Ане. С изключение на някои части, които имат малка стойност за читателите, тук е отпечатан целият оригинален текст.

От укриващите се жив се завърнал само бащата на Ане. Кралер и Копхаюс също устояли на лишенията в холандския лагер и се завърнали при семействата си.

През март 1945 година Ане починала в концентрационния лагер Берген-Белсен два месеца преди освобождението на Холандия.

Къщата на „Принсенхрахт“ 263, където Ане е писала дневника си, сега е притежание на фондацията „Ане франк, Амстердам“, която я е реставрирала напълно.

Задната къща е оставена така, както е била. Предната къща е модернизирана и е седалище на Международен младежки център. Съседната къща на „Принсенхрахт“ 265 също е закупена за тази цел и е реставрирана.

Стремежът е къщата да бъде не само възпоменателно място, но оттук да се развива дейност, подтикваща младежта в духа на Ане за „работа в обществото и за хората“.

Край