Ане Франк
Задната къща (148) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Вторник, 16 май 1944 г.

Мила Кити,

За разнообразие, защото отдавна не сме говорили за това, ще ти предам една малка дискусия, която се разгоря вчера между господин и госпожа Ван Даан.

Госпожата: Немците сигурно силно са укрепили атлантическия отбранителен вал и ще направят всичко, което е по силите им, да спрат англичаните. Невероятно е колко силни са немците!

Господинът: О, да, изключително.

Госпожата: Да-а.

Господинът: Сигурно немците накрая ще победят във войната, толкова са силни!

Госпожата: Може, още не съм убедена в противното.

Господинът: Повече няма да споря.

Госпожата: И все пак спориш, не можеш да се въздържиш.

Господинът: Ами, отговарям с по две думи.

Госпожата: Но все пак отговаряш и все ти трябва да си прав! Но предположенията ти съвсем не се сбъдват!

Господинът: Досега предположенията ми са се сбъдвали.

Госпожата: Не е вярно. Вторият фронт трябваше да се открие още миналата година, финландците трябваше вече да са приключили войната, Италия да е капитулирала още през зимата, руснаците да са завзели вече Лемборг, о, не, не давам и пукнат грош за твоите предвиждания.

Господинът (ставайки): Хайде, време е да си затвориш устата. Един ден ще ти докажа, че съм бил прав, тогава ще ти го върна тъпкано. Не мога повече да понасям това заяждане и някой ден ще сърбаш попарата, която си надробила! Край на първо действие.

Беше ми ужасно смешно, на мама също, а и Петер едва сдържаше смеха си. О, тези глупави възрастни, добре би било да се заемат със собственото си възпитание, преди да правят толкова много забележки на младите!

Твоя Ане