Ане Франк
Задната къща (143) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Понеделник, 8 май 1944 г.

Мила Кити,

Разказвала ли съм ти някога за нашия род?

Мисля, че не, и затова веднага започвам. Родителите на баща ми са били много богати. Баща му сам си създал положение, а майка му била от знатно и богато семейство. Така че татко в младостта си е водил живот на истинско богаташко синче — всяка седмица празненства, балове, тържества, хубави момичета, вечери, много голям дом и т.н., и т.н.

След смъртта на дядо ми всичките пари се стопили заради Първата световна война и инфлацията. И така татко е получил най-изискано възпитание и затова вчера се смя много, когато за пръв път в петдесет и пет годишния си живот по време на храна изстърга дъното на тигана. Мама също е от богато семейство и ние често слушаме със зяпнали уста спомени за годежи с двеста и петдесет гости, за балове в дома им и за официални вечери.

Сега никой не може да ни нарече богати, но цялата ми надежда е обърната към края на войната.

Със сигурност мога да ти кажа, че за мен скромният еснафски живот съвсем не е така привлекателен, както е за мама и за Марго. Аз с удоволствие бих поживяла една година в Париж или в Лондон, за да науча езика и да следвам история на изкуството. Сравни това с намерението на Марго да стане акушерка в Палестина. Аз винаги си мечтая за красиви дрехи и интересни хора. Искам да видя и преживея много в този живот, вече разказах за това. А няма да ми попречи, ако имам и малко пари.

Сутринта Мип ни разказа за един годеж, на който била канена. Както годеникът, така и годеницата са с богати родители и било особено изискано. Мип ни раздразни апетита с описанието на храната, която била поднесена: зеленчукова супа топчета, сирене, сандвичи, ордьовър с яйца и печено, московски сладкиш, вино и цигари — от всичко колкото искаш (купено на черна борса).

Мип изпила цели десет чаши — и това ми било дама въздържателка! Щом Мип е погълнала толкова, колко ли пък е успял да гаврътне нейничкият? Разбира се, всички гости са били на градус. Имало и двама полицаи от бойна група, които правели снимки на двойката. Изглежда, че Мип и за миг не забравя за своите укриващи се, защото веднага си записала имената и адресите им, в случай че стане нещо и има нужда от добри холандци.

Тя доста раздразни апетита ни, защото за закуска не получаваме нищо друго освен две лъжици попара и червата ни куркат от глад: всеки ден ядем само полусуров спанак (заради витамините) и нагнили картофи и тъпчем в празните си стомаси само салата, печена салата, спанак и пак спанак. Може би един ден ще станем силни като Попай^[1], макар че засега не виждам признаци за това!

Ако Мип ни беше взела със себе си на годежа, нямаше да оставим сандвичи за никого от другите гости. Трябва да ти кажа, че бяхме заобиколили Мип, бяхме я зяпнали в устата и я затрупахме с въпроси, сякаш никога в живота си не бяхме чували за вкусно ядене или изискани хора! И това ми било внучки на милионер. Странни неща стават по белия свят!