Ане Франк
Задната къща (8) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Петък, 3 юли 1942 г.

Мила Кити,

Вчера Хари беше у нас, за да се запознае с моите родители. Аз поднесох торта и бонбони, чай и бисквити, имаше от всичко на масата, но нито на Хари, нито на мене ни беше приятно да останем така чинно седнали един до друг. Затова излязохме на разходка и се върнахме в осем и десет. Баща ми беше доста ядосан — смяташе това, че закъснях, за много лошо, защото за евреите е опасно да бъдат навън след осем часа, и трябваше да обещая занапред да си бъда у дома в осем без десет.

Утре съм канена у Хари. Приятелката ми Йони все ме занася за него. Но не съм влюбена, о, не, аз мога да си имам приятели момчета и никой не вижда нищо лошо в това, че имам приятел или, както казва мама, „кавалер“.

Ева ми разказа, че Хари бил една вечер у тях и тя го попитала: „Кого харесваш повече, Фани или Ане?“ А той отвърнал: „Това не те засяга!“ През цялата вечер повече не разговаряли, но когато си тръгвал, казал: „Ане харесвам, но не казвай на никого. Хайде, довиждане!“ И хлопнал вратата.

По всичко може да се съди, че сега Хари е влюбен в мене, и аз за разлика от друг път намирам това за приятно. Марго би казала: „Хари е много приятен младеж“, а и аз мисля така, дори нещо повече. Мама също го хвали изключително много — хубаво момче на външен вид, възпитано и добро момче. Радвам се, че Хари така се харесва на всички у дома. А и той също ги харесва. Но мнението му за моите приятелки е, че се държат малко детински, и има право.