Ане Франк
Задната къща (34) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Петък, 20 ноември 1942 г.

Мила Кити,

Никой от нас не знае как да приеме всичко това. Досега от новините за евреите никога не е стигнало много до нас и ние смятахме, че най-добре е да запазим колкото е възможно присъствие на духа. Когато Мип се изпуснеше да каже нещо за злощастната съдба на някой познат, мама и госпожа Ван Даан всеки път се разплакваха, така че Мип сметна за по-добре да не разказва въобще нищо. Но сега веднага обсипахме Дюсел с въпроси и разказите му бяха така пълни с жестокости и варварщина, че съвсем не можехме да слушаме, без това дълбоко да ни потресе.

И все пак, когато новините малко поизбледнеят в паметта ни, пак ще продължим да се шегуваме и закачаме. С нищо няма да помогнем на себе си и на тези отвън, ако останем така оклюмали, както сме в момента. И какъв смисъл има Задната къща да се превръща в Къща на тъгата?

Каквото и да върша, мисля за тези, които ги няма. Когато ми е смешно за нещо, сепвам се уплашено и си мисля, че е срамота да съм така весела. Но трябва ли по цял ден да плача? Не, не мога, а пък и тази тягостна атмосфера така или иначе ще се разсее.

Към тази неприятност се прибави и друга, но тя е от личен характер и е нищо, сравнена със злощастието, за което току-що ти разказвах. Но все пак не мога да не споделя с тебе, че в последно време се чувствам съвсем изоставена. Около себе си усещам огромна пустота. По-рано никога не съм мислила така и удоволствията и приятелките запълваха изцяло ума ми. А сега или мисля за неприятни неща, или за себе си. И в края на краищата разбрах, че татко, колкото и да е мил, все пак не може да замени целия ми предишен малък свят. Но защо да те отегчавам с такива глупави неща? Аз съм ужасно неблагодарна. Кити, зная това. Но когато много ми се струпа на главата, а пък и трябва да мисля за всички други злини, често чак свят ми се завива!

Твоя Ане