Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Het Achterhuis, 1947 (Пълни авторски права)
- Превод от нидерландски
- , 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 36 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- Mummu (2015)
Издание:
Ане Франк. Задната къща
Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944
Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов
Редактор: Теодора Станкова
Anne Frank
Het Achterhuis
©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland
Printed with previously unpublished material
© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод
© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица
© ИК „Пан“, 2003
Формат 16/56/84
Издателска къща „Пан“ ООД
Предпечат ЕТ „Катерина“
Печат „Балкан прес“ АД
ISBN: 954-657-464-3
История
- — Добавяне
Петък, 20 ноември 1942 г.
Мила Кити,
Никой от нас не знае как да приеме всичко това. Досега от новините за евреите никога не е стигнало много до нас и ние смятахме, че най-добре е да запазим колкото е възможно присъствие на духа. Когато Мип се изпуснеше да каже нещо за злощастната съдба на някой познат, мама и госпожа Ван Даан всеки път се разплакваха, така че Мип сметна за по-добре да не разказва въобще нищо. Но сега веднага обсипахме Дюсел с въпроси и разказите му бяха така пълни с жестокости и варварщина, че съвсем не можехме да слушаме, без това дълбоко да ни потресе.
И все пак, когато новините малко поизбледнеят в паметта ни, пак ще продължим да се шегуваме и закачаме. С нищо няма да помогнем на себе си и на тези отвън, ако останем така оклюмали, както сме в момента. И какъв смисъл има Задната къща да се превръща в Къща на тъгата?
Каквото и да върша, мисля за тези, които ги няма. Когато ми е смешно за нещо, сепвам се уплашено и си мисля, че е срамота да съм така весела. Но трябва ли по цял ден да плача? Не, не мога, а пък и тази тягостна атмосфера така или иначе ще се разсее.
Към тази неприятност се прибави и друга, но тя е от личен характер и е нищо, сравнена със злощастието, за което току-що ти разказвах. Но все пак не мога да не споделя с тебе, че в последно време се чувствам съвсем изоставена. Около себе си усещам огромна пустота. По-рано никога не съм мислила така и удоволствията и приятелките запълваха изцяло ума ми. А сега или мисля за неприятни неща, или за себе си. И в края на краищата разбрах, че татко, колкото и да е мил, все пак не може да замени целия ми предишен малък свят. Но защо да те отегчавам с такива глупави неща? Аз съм ужасно неблагодарна. Кити, зная това. Но когато много ми се струпа на главата, а пък и трябва да мисля за всички други злини, често чак свят ми се завива!