Ане Франк
Задната къща (21) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Вторник, 29 септември 1942 г.

Мила Кити,

Странни неща могат да се случат на човек, когато се укрива. Представи си само — понеже нямаме баня, къпем се в корито, а тъй като топла вода има в кантората (наричам така целия долен етаж), ние седмината използваме поред това голямо преимущество.

Но понеже всички сме така различни и въпросът за срамежливостта за едни е по-важен, отколкото за други, всеки си е избрал различно място за къпане. Петер се къпе в кухнята, макар че тя има стъклена врата. Когато възнамерява да се мие, идва при всеки един от нас поотделно и ни съобщава, че в продължение на половин час не трябва да минаваме покрай кухнята. Тази мярка той смята за достатъчна. Господин Ван Даан се къпе горе, при него сигурността на собствената стая си заслужава неприятното носене на топла вода по стълбите. Госпожата засега въобще не се къпе; тя изчаква да види кое място е най-удобното. Татко се къпе в личния кабинет, мама в кухнята зад един параван; Марго и аз избрахме като място за плискане предната канцелария. Събота следобед там завесите са спуснати, ние се мием в тъмното и тази, която не е на ред, гледа през една пролука между завесите навън и се чуди на разни странни хора по улицата.

От миналата седмица тази баня не ми харесва вече и съм в търсене на по-удобно помещение. Петер ми даде идеята да си сложа корито в просторната служебна тоалетна. Там мога да седна, да запаля лампата, да заключа вратата, без чужда помощ да изсипя водата, а и съм далеч от любопитни очи. В неделя за първи път се възползвах от моята чудесна баня и колкото и да звучи странно, намирам я за по-добро място от всички други.

Миналата седмица долу бе дошъл водопроводчик, за да премести водопроводните и канализационни тръби от служебната тоалетна към коридора. Тази промяна става с оглед да не замръзнат тръбите при една евентуално студена зима. Посещението на водопроводчика беше за нас всичко друго, но не и приятно. Не само че през деня не можехме да пускаме чешмата, но и не трябваше да ползваме тоалетната. Много е неприятно да ти разказвам какво правехме, за да си помогнем при това зло, но аз не съм толкова превзета, че да не говоря за такива неща.

Още в началото на нашето идване в скривалището татко и аз се бяхме снабдили с едно импровизирано гърне; като разбрахме, че ни липсва „нощна вазичка“, пожертвахме за тази цел едно стъклено гърне за туршия. Такива туршиени гърнета по време на посещението на водопроводчика поставихме в стаята и ги използвахме през деня по предназначение. Това намирах не толкова противно, колкото заповедта през целия ден да стоя мирно и да не говоря. Не можеш да си представиш колко трудно се оказа това за госпожица Па-па-па. Ние и в обикновени дни трябва да шепнем, но изобщо да не говориш и да не се движиш е десет пъти по-лошо. След три дни седене на едно място задникът ми се схвана съвсем и ме болеше. Но гимнастиката вечерно време ми помогна.

Твоя Ане