Стивън Канел
Храна за акули (8)

6. Соломон Казоровски

Клубът беше под едно казино в Лас Вегас. Рулетката звънтеше и крупиетата говореха монотонно, като правеха мястото по-интересно, отколкото всъщност беше.

Тузди Ромър бе започнала като висока, русокоса седемнайсетгодишна танцьорка в „Стардъст“, но се влюби в един баровец от стоковата борса, който я научи да взима наркотици, а после я включи в сестринството на проститутките. От скъпоплатеното проституиране до петдесетдоларовите сеанси в западнали хотелски стаи имаше само няколко крачки. Докато ръководеше ударната сила срещу организираната престъпност, Соломон Казоровски я беше обучил като информатор в хотела. Тя така и не успя да му съобщи нещо съществено, но с годините станаха приятели. На Коледа той винаги й подаряваше голяма бутилка „Дом Периньон“.

— Истинска класа — казваше тя.

У Тузди имаше нещо трагично и сърце не му даваше да я притиска прекалено силно.

Тя беше родена в един от фермерските щати. Скоро стана жертва на страхотните си крака, високо вдигнатите гърди и липсата на любопитство. На четирийсет години Тузди все още проституираше и гледаше рисувани филмчета.

Веднъж, една нощ преди десет години, двамата с Каз се напиха. В пристъп на нещо, което изглеждаше като задължителен поздрав към сексуалността им, те се любиха равнодушно на канапето в апартамента му, докато рижавият му котарак Джей Едгар ги гледаше.

Това беше грешка и те не я допуснаха отново. Споразумяха се да останат само приятели… и още бяха такива, макар че преди девет години изгониха Каз от ФБР, защото твърде настоятелно се опитваше да разнищи връзката между фамилията Ало, губернатора Аркет и казината.

Това стана по толкова невероятен начин, че не беше за вярване. Каз бе завел майка си на вечеря в хотел „Фламинго“ и главният сервитьор му изпрати бутилка шампанско и хайвер, за да ознаменуват случая. Каз, който никога не бе приемал и цент от организираната престъпност, не се замисли сериозно по въпроса и прие бутилката и хайвера. Може би защото това изглеждаше добре в очите на майка му и за да се изфука колко важна личност е станал. Каквато и да беше причината за безразсъдството му, подземният свят му лепна петстотиндоларов рушвет. Пресата в Лас Вегас затанцува по главата му. Написаха статията в шест части и удавиха кариерата му в онази бутилка шампанско. През целия си живот Каз бе искал да бъде федерален агент и да се издигне сред хората, борещи се за справедливост. Знаеше, че това е сантиментално, но вярваше в мисията си. Фамилията Ало беше режисирала края на кариерата му и бе убедила губернатора Пол Аркет да притисне началниците му. Принудиха го да признае, че „не издържал на стреса“ и да подаде заявление за преждевременно пенсиониране, за да спаси половината от пенсията си. Отнеха смисъла на живота му. След всичките онези години Каз още се възмущаваше. Още търсеше начин да разобличи семейство Ало и беше опасен.

— Шибаният помощник-режисьор непрекъснато ми пуска ръце, а е такъв смотаняк — разказваше Тузди. — Мястото е мръсно, а костюмите не са по мярка. Трябва да танцувам с резервните обувки на Глоринда, а тя носи два номера по-малки от мен.

Тузди гледаше Каз и запълваше времето си с гадните мисли, че той е остарял. Още ходеше с ужасните си хавайски ризи, но беше напълнял и изглеждаше не на петдесет и четири, а на шейсет и четири. По мускулестите му ръце бяха започнали да избиват старчески петънца. Изритването от ФБР наистина му се бе отразило.

— Така е, Тузди, какво да се прави.

— Да — съгласи се тя и кимна намусена. — А ти оправяш ли се? Чух, че пак са отказали да ти дадат разрешително.

Каз отдавна се опитваше да получи разрешително за частен детектив и да се занимава с разводи. Освен това всеки месец имаше и по пет-шест бегълци от семейства със свястна репутация. Повечето бяха хлапаци. Но му отказваха за четвърти път заради враговете, които си бе създал, докато преследваше мафиотите в казината.

— Скоро ще се наложи да потърся работа като продавач на стари коли — каза той.

— Слушай, онзи ден ми се случи нещо много странно.

— Какво?

— Ами онова момиче, с което танцувам, Синди Медина. Сестра й работи в канцеларията на съдебния следовател, а там се носел слух, че когато правили аутопсия на сенатора Аркет, се оказало, че кръвната му проба за СПИН е положителна.

Каз я погледна и мислите му се върнаха десет години назад. Отдавна подозираше, че Аркет е доверен човек на фамилията Ало. Претърси апартамента на губернатора след смъртта му, с надеждата да намери нещо. Не откри нищо, което да потвърди съмненията му, но измъкна едни мъжки слипове, които бяха натъпкани в канала на банята. На тях имаше етикет от хотелски магазин. Отиде там и узна, че сумата от покупката е вписана в сметката на Пол Аркет от някой си Уорън Сакс. Оказа се, че той е консултантът по медиите на Пол. Миналата седмица Сакс и Аркет бяха загинали заедно на Бахамските острови. Каз подозираше, че между Уорън и Пол има нещо, но още никой не бе успял да докаже, че Аркет е бисексуален. Може би сега беше моментът да разнищи тази история. Разполагаше с много време и един-двама приятели в канцеларията на съдебния следовател.

— Благодаря, Тузди. Ти си истинска кукличка и се разхубавяваш с всеки изминат ден.

Всъщност Каз мислеше, че тя изглежда като уморена стара курва, каквато беше.

— А ти си като виното — колкото по-старо, толкова по-хубаво — излъга Тузди.

Искаше й се Каз да отслабне и да се подстриже.

Наведоха се един към друг и се целунаха. Дъхът им миришеше на уиски, а телата — на пот. Когато Каз си тръгна, и двамата бяха по-тъжни.

Соломон проведе четири телефонни разговора, докато се свърза със съдебния лекар Чък Амато. Чък играеше голф и отговори по клетъчния си телефон.

— Обажда се Каз.

— Господи, Каз, в момента играя голф. Ще ти се обадя по-късно.

— Само един въпрос. Ти ли „разряза“ сенатора Аркет, когато преди два дни изпратиха тялото му?

— Нямам време, Каз.

— Положителна ли беше пробата му за СПИН? — попита Каз без заобиколки.

Заслуша се за потвърждение, но чу само тишина.

— Откъде научи това?

— От улицата.

— Виж какво, той беше губернатор и сенатор. Остави го да гние в чистилището.

— Но той имаше връзки с мафията.

— Трябва да вървя.

— Ще приема уклончивия ти отговор за „да“.

— Не постъпвай така с мен, Каз. Какво значение има? Той е мъртъв.

— Знам нещо, което никой друг не знае. Повярвай, има значение.

— Върви на майната си. — И Амато затвори.

Каз разбра, че този път е уцелил десетката. Преди десет години незаконно подслушваше телефона на Пол. Каз беше единственият човек, който знаеше за това. Тогава Пол Аркет от време на време спеше с Пени Ало. Соломон пазеше тази информация, за да я използва срещу Джоузеф в подходящия момент. Но го изхвърлиха, преди да успее да го направи.

Казоровски се качи в стария си сив шевролет и бавно потегли към „Лейзи Дейз“. Хотелът се използваше от проститутки и му струваше десет долара на вечер. Качи се до апартамента си на втория етаж, отключи и влезе. Имаше бележка от онова, което при по-добро желание би могло да се нарече хотелска управа. Беше закъснял с една седмица с плащането на наема. Предупреждаваха го. Не знаеше как щеше да плати, освен ако не продадеше шевролета. Той смачка бележката и се хвърли на леглото. Старите пружини изскърцаха, но Каз се усмихваше.

Как да разоблича онези гадове, чудеше се той. Новият му съквартирант — един котарак на черни и бели петна на име Джо — скочи на леглото и го погледна.

— Дали Пол е предал заразата на Пени? Това е нещо, което си заслужава да се знае — рече на глас Каз. — Може би Джоузеф е разбрал и е заповядал да убият Пол.

Котаракът седна на леглото, облиза лапите си и замърка.

— Ами ако акулите са били само за заблуда?

Въпросът се въртеше в главата му и не му даваше покой.