Стивън Канел
Храна за акули (61)

59. Миша

Каз окачи картечния пистолет „Узи“ на рамо и пъхна деветмилиметровия „Берета“ в джоба си, но Коул предпочете да остави своя „Узи“ в стаята. Райън се чувстваше неловко с тежката си „Дезърт Ийгъл“. Облече широко копринено яке, но оръжието се очертаваше под него. Каз напъха допълнителните кутии с патрони в чантата на Лусинда.

Четиримата излязоха от хотела и взеха такси.

Старият град Ерусалим беше само на сто километра от Тел Авив, но движението беше натоварено и пътуването им отне два часа. Слязоха от таксито на улица „Бен Йехуда“, без да забележат синьото мицубиши, което спря на една пресечка зад тях. Призрака и Акмад излязоха от колата и тръгнаха след американците.

Улица „Бен Йехуда“ беше превърната в пешеходна зона. Беше широка около петнайсет метра и имаше няколко преки, които също бяха затворени за превозни средства. Жълтите павета подхождаха по размери и цвят на старите камъни, използвани преди повече от две хиляди години за построяването на древните сгради. Магазините имаха разноцветни сенници, които висяха като ресници на притворени клепачи. Пешеходната зона гъмжеше от хора от всички националности. Те се разхождаха надолу по хълма и минаваха през Портата на Яфа — древния вход на Стария град.

Първото, което Райън долови, беше чувството за святост в града. Навсякъде витаеше атмосфера на богата духовна история… Еврейска, християнска и мюсюлманска. Минаха покрай Стената на плача.

— Удивително… Все едно съм в църква — каза Лусинда, разгадавайки мислите му.

— Само в два града можеш да изпиташ такова чувство — рече Коул. — В Ерусалим и във Ватикана.

Тръгнаха по една тясна криволичеща уличка и накрая намериха номера на къщата.

Сградата беше триетажна. Външната врата беше направена от мазно дърво, което бе придобило златист цвят от времето и горещината.

Коул почука и след минута една възрастна жена със забрадка на главата се показа на балкона и изкрещя нещо на иврит.

— Извинете, мадам — извика Каз. — Не говорим еврейски.

— Иврит, тъпако — поправи го Коул.

Жената се скри и на балкона излезе едно момиче на около дванайсет години.

— Да? Какво желаете?

— Търсим Мишама Бах. Приятели сме на покойния й съпруг.

Момичето каза нещо на някого, после се обърна и пак ги погледна.

— Момент.

След малко вратата се отвори и пред тях застана Миша. Беше висока и кокалеста, облечена в широки дрехи. Стоманеносивите й коси бяха прибрани в кок на тила. Добре оформените й черти прикриваха едно лице, сломено от разочарованията и времето. Най-хубавото бяха тъмнокафявите й очи. На млади години сигурно е била голяма красавица, помисли си Коул.

— Аз съм Миша Бах.

Английският й имаше лек британски акцент.

— Аз съм Коул Харис. Познавах вашия съпруг и се възхищавах от него. Може ли да влезем за няколко минути? Идваме отдалеч.

Тя огледа останалите. Коул ги представи и след като всички се ръкуваха с нея, Миша ги покани вътре. Тръгнаха след нея по тясното дървено стълбище към апартамента на първия етаж.

— Къщата е на зълва ми. Тя беше много болна и затова от няколко месеца съм тук да се грижа за нея.

Апартаментът беше малък, но чист и подреден. От белите стени гледаха портретите на ционистки герои — Давид Бен Гурион на фона на израелското знаме и Менахем Бегин пред Кнесета. На видно място стоеше снимката на Гавриел Бах, облечен в прокурорска тога.

— Зълва ми много се гордееше с брат си. Преди да умре, той влезе в състава на Върховния съд — обясни Миша, като видя, че Райън гледа портрета. — Тя спи в спалнята. Ще затворя вратата.

Коул се усмихна широко. Беше в настроение да събира новини — нещо, което след четиримесечното им познанство Каз бе започнал да ненавижда.

— Мисис Бах, вашият съпруг беше един от най-видните юридически умове, които съм срещал. През 1971 отразявах процеса на Майър Лански. Тогава Гавриел направи на Израел неоценима услуга, която може би беше решаваща за оцеляването на държавата.

— Благодаря. Не мисля, че е споменавал за вас, мистър Харис.

— Е, аз бях само един от множеството негови почитатели. Разговаряхме няколко пъти и уважението ми към него е завладяващо, защото той нито веднъж не пожертва идеалите си. Той беше човек, от когото всички можем да се поучим. Имаше такава дълбока душевност, чувства и високи морални качества, че самият аз бях принуден да преоценя професионалните си цели и мотиви, след като се запознах с него.

Коул не спираше да бълва глупости. Каз, Райън и Лусинда неловко пристъпваха от крак на крак.

— Сигурно сте го познавали много добре, за да разберете това.

— Не достатъчно. И именно заради това дойдох чак дотук, за да разговарям с вас, мисис Бах. Пиша поредица от статии, наречена „Мълчаливи герои“ за списание „Тайм“. Избирам по един невъзпят герой от пет страни… хора, променили курса на държавата си… може би дори хода на историята… хора, служили на човечеството, без да са получили някакво особено признание или аплодисменти. И поради благотворното въздействие, което Гавриел оказа върху моя живот, избрах него.

Коул се бе увлякъл и кръжеше свободно около заплетеното си кълбо от измишльотини.

Миша Бах бе скръстила ръце в скута си и се бе навела към него, сякаш се страхуваше да не изпусне някоя негова дума.

— С какво мога да ви помогна?

— Знаете ли, че преди процеса той е сключил сделка с американското Министерство на правосъдието и в резултат на това на израелските въздушни сили са били предадени двайсет и пет реактивни самолета „Ф-4 Фантом“?

Тя поклати глава.

— Знам, че преди процеса той ходи във Вашингтон, но никога не ми е разказвал за съдебните си дела.

— Нужно ми е доказателство за онова историческо споразумение, инак редакторът няма да ми позволи да публикувам тази част от статията.

— Не знам какво мога да направя за вас…

— Имаше един метален куфар и мисля, че вътре е физическото потвърждение за сделката. След процеса той остана у Гавриел…

— Как изглежда куфарът?

— Метален, около два пъти по-голям от дипломатическо куфарче. Сребрист на цвят, със сребърна дръжка…

— Ами този куфар е в стаичката над гаража в къщата ми в Херцелия Питуа. Стои там от години.

— Наистина ли? — попита Каз, удивен от откровеността, и със завист и уважение си помисли: „Този подмазвач е на път да постигне успех“.

Коул изпадна във възторг.

— Знам, че искам много, но може ли да отидем там и да го видим?

— О, няма проблем. Ключът за гаража е под третата саксия от лявата страна на къщата.

— И вие нямате нищо против да влезем ей така?

— Ами няма какво да вземете оттам. Само стари куфари, кашони и спортни принадлежности — усмихна му се тя.

— Мисис Бах, ще бъдете толкова горда, като прочетете статията. Ще разкажа на целия свят какъв герой беше Гавриел Бах. Според мен той спаси Израел.

Коул бълваше неискреност като спукана отводна тръба.

 

 

На Райън му се стори, че видя Призрака, докато излизаха от апартамента на улица „Бен Йехуда“. Той съзря един човек с размерите и телосложението на Джери Парадайз, който се шмугна в магазина за сувенири на отсрещната страна на улицата. Бързите му движения напомниха на Райън за схватката на дока в Авалон. Той хвана Лусинда за ръката и я дръпна към себе си.

— Какво има? — попита Каз.

— Там, отсреща. Мисля, че видях мъжа, който беше на яхтата ми.

— Вие тримата продължавайте. Аз ще проверя тази работа — рече Каз.

— Няма да стане — възрази Райън. — Ти дори не знаеш как изглежда.

Райън пъхна ръка под мишницата си и напипа автоматичната пушка „Дезърт Ийгъл“. Извади я от кобура и я притисна до крака си.

— Добре — измърмори Каз. — Коул, вземи Лусинда и ни чакайте край Портата на Яфа. Наемете кола — едно от онези таксита „Мерцедес“. Тук ги има с хиляди, и се проследяват трудно. Отървете се от шофьора и чакайте с включен двигател.

— Как да го направя?

— Не знам. Залей го с патетичното си бръщолевене. Хайде, тръгвайте. И внимавайте, може да ни следят повече хора.

Коул и Лусинда се отдалечиха.

Райън и Каз се увериха, че никой не ги следи, сетне погледнаха към отсрещната страна на улицата.

— Кой магазин? — попита Соломон.

— Третият надолу.

— Прибери оръжието. Ще го извадиш, докато влизаме. Аз ще тръгна пръв и ще застана вляво. Движи се бързо и отиди от другата страна на входа. Ходи приведен, защото онзи ще се цели на нивото на гърдите…

Прилив на адреналин изпълни сърцето на Райън. Двамата прекосиха улицата и се насочиха към магазина. Картечният пистолет „Узи“ още беше преметнат на гърба на Каз, но едната му ръка беше на приклада, за да може да го завърти и за секунди да изстреля поток от куршуми.

Соломон бързо се приближи до вратата. Долепи се до стената от лявата страна и насочи автомата. Райън побягна след него. Преди да стигне до дясната страна, раненият му крак се огъна. Той падна броени секунди преди да експлодират два изстрела, които пробиха дупки в стената там, където трябваше да е главата му. Каз стреля, описвайки дъга из малкия магазин. Сувенирите станаха на прах. От дулото се лееха куршуми, които свистяха, докато отскачаха от плочките на пода. Въздухът се изпълни с миризма на кордит. Задната врата се тресна и по уличката отекнаха тежки стъпки. Райън се изправи и хукна да гони Призрака, но Каз изкрещя:

— Не! Първо да проверим наоколо. Може да има още някой.

Двамата обиколиха тичешком магазина и внимателно надникнаха в пътеките между етажерките. Намериха брадатия продавач, скрит зад тезгяха. Убедиха се, че няма втори убиец, излязоха през задната врата и погледнаха в пустата уличка.

— Да се махаме оттук. Не ни трябва онзи тип, а онова, което е в куфара — рече Каз и двамата се отправиха към Портата на Яфа.

Райън куцаше и имаше чувството, че гърбът му е твърде широк и незащитен.

Пред Портата на Яфа Коул водеше оживен спор с един шофьор на такси. Крещяха на два различни езика. Лусинда стоеше до тях и ги гледаше стъписана.

Каз се приближи и насочи картечния пистолет срещу израелеца.

— Разкарай се оттук, дрисльо.

Човекът отстъпи назад, като ги гледаше гневно, а Коул седна зад волана. Райън и Лусинда се настаниха на задната седалка. Каз се качи отпред и облегна още горещото дуло на оръжието си на таблото.

— Тръгвай, човече! Загрей гумите! — изкрещя той.

Коул включи на скорост и се отдалечи от древната порта, като разпръсна птици, търговци и войници, натискайки продължително клаксона. Стигна до двулентовото шосе и подкара обратно към Тел Авив.