Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Plan, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Стивън Канел. Храна за акули

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1996

Редактор: Анелия Христова

История

  1. — Добавяне

52. Пробив

В десет и трийсет Каз се върна в Министерството на правосъдието и зачака да му донесат данъчната декларация на Теодора Лански. Седеше в един кабинет, а на предния му джоб беше прикрепен пропуск за посетител. Малкото сиво помещение без прозорци беше точно като за служители с нисък ранг. Каз започна да прелиства телефонния указател с имената на персонала. Търсеше един стар боен приятел от 70-те на име Ейбъл Макнеър.

Макнеър беше постъпил на работа в Министерство на външните работи след войната и Каз смяташе, че приятелят му е имал вземане-даване с Министерство на правосъдието по въпросите с операциите на Изток през 70-те. Ейбъл беше записан в указателя като помощник-секретар за Средния изток и Соломон набра вътрешния му номер.

— Кабинетът на Ейбъл Макнеър — каза един мъжки глас.

— Кажете му, че се обажда Соломон Казоровски.

Настъпи продължително мълчание, после се чу същият глас.

— Боя се, че мистър Макнеър не може да разговаря с вас в момента.

— Бихте ли му предали съобщение? — любезно попита Каз.

— Разбира се. Кажете.

— Бихте ли му предали, че ще купя от грапавите презервативи, които той предложи снощи, вместо от обикновените. Той да вземе само шампанско. Ще се срещнем в шест в „Ланс и Тими“.

Последва дълга тишина.

— Може би трябва да му го кажете лично… Един момент — отговори мъжът и сетне се обади Ейбъл.

— Каз, наистина съм много зает тази сутрин. След двайсет минути имам съвещание. Какво искаш?

— Искам да знам дали си чувал за един човек на име Гавриел Бах.

— Звучи ми познато. Не мога да се сетя…

— През 70-те той е бил прокурор в Израел и е сключил сделка с някой от Министерство на правосъдието по въпроса за иска на Майър Лански срещу държавата.

Отново настъпи продължително мълчание.

— Да, спомням си. Един висок и слаб… Мисля, че почина. От рак. Имам факс за смъртта му.

— Кой е сключил сделката?

— За такива неща обикновено отговаря Дейвид Роб.

— Къде е той? Работи ли още?

— Мистър Роб трябва да е осемдесет и пет годишен и още е сред нас.

— Благодаря, Ейб.

— Чух, че са те уволнили.

— Да.

— Неприятно. Трябва да вървя.

— Разбира се — рече Каз и затвори.

След десет минути един разносвач нахлу в стаята, като буташе количка, пълна с държавни документи.

— Вие ли сте Казоровски?

— Да.

— Подпишете се тук — каза момчето и посочи един плик, който беше на върха на купчината. — Не може да го изнасяте извън сградата. Трябва да го върнете до шест и трийсет.

Каз се подписа и отвори плика, а младежът излезе.

Соломон погледна данъчната декларация на Теодора Лански. Фактът, че Теодора и Майър не бяха пуснали обща данъчна декларация, не беше особено интересен… Вероятно поради причини, известни само на отдавна покойния финансов плановик на мафията. Най-отдолу фигурираше името на счетоводителя. Там, с избледняло синьо мастило, пишеше „Уолас Литман“.

 

 

Райън и Лусинда поканиха Джери Парадайз на борда на яхтата си в един часа следобед. Джери помогна на Лусинда да пренесат Райън от гумената лодка. Тримата седнаха в кабината за управление, до голямото лъскаво кормило, и усмихвайки се един на друг, отвориха студени бири. Само на трийсет метра от тях имаше петнайсетметрова рибарска лодка с двама души на борда. Призрака съзнаваше, че лодката е твърде близо, за да „осъществи договора“, затова седеше, пиеше бирата си и изпълваше въздуха с приятни бръщолевения.

— Имате чудесна яхта — провлечено отбеляза той. — Имате ли нещо против да сляза долу и да поразгледам?

Призрака искаше да добие представа за разположението, в случай че се наложеше да дойде пак, след като се мръкне.

— Обичам начина, по който са направени тези неща — добави той. — Рибар съм и повечето време плавам на стари корита. Много ми се иска да се науча да управлявам кораб.

— Хайде, покажи му яхтата — усмихна се Райън.

Джери стана и последва Лусинда.

Нещо у Джери Парадайз безпокоеше Райън. Може би южняшкият акцент. Или безрадостната усмивка под подлите очи. А може би бързите му движения, когато размахваше харпуна срещу мексиканеца. В същия миг на пейката до себе си Райън видя нещо, което явно бе паднало от задния джоб на Джери. Посегна и го взе. Самолетен билет. Джери и Лусинда разговаряха долу. Райън разгърна билета. Името, записано там, беше Хари Мийкс. На квитанцията беше отбелязано, че Мийкс е пристигнал предишния ден с полет 1628 от Атлантик Сити. Връщането беше за шест тази вечер. Райън затвори билета и го остави там, където бе седял Джери. Атлантик Сити беше територия на Мики Ало. Райън беше убеден, че Джери е изпратен от Мики.

— Истинска кукличка — чу се гласът на Призрака, който се появи на стълбите и прекъсна мислите на Райън.

Джери седна, забеляза билета и погледна Райън, който се бе вторачил в рибарите. Призрака прокле наум грешката си, но Райън седеше далеч от билета и едва ли го бе видял. Парадайз го пъхна в джоба си и се ухили.

— Каква стръв използваш? — попита Райън и се обърна.

— Какво?

— Когато ловиш риба…

— Ами преди всичко жива. Така най-лесно се лови моруна.

— Трябва да пробваш с дълбоководна стръв. Аз имам едно перо със стоманен връх, което е страхотно за риба тон.

— Наистина ли? — удиви се Призрака и погледна Райън със светлосините си очи.

— Да. Рибата тон се измъква от кукичката. А в изкуствената стръв има нещо, което вибрира, така че, като я хвърлиш във водата, жужи и привлича рибата.

— Трябва да си купя такава — каза Джери и погледна рибарите, които вдигаха котва и се приготвяха да се преместят на друго място.

Райън също ги гледаше.

— Скъпа, донеси ми кутията с риболовните принадлежности. Онази зелената.

— Не, не е необходимо — възрази Призрака.

— Не, трябва да видиш стръвта.

Лусинда долови настойчивостта в гласа на Райън, но не я разбра.

— Хайде, донеси я — повтори той.

Тя кимна и тръгна по стълбите. Райън и човекът, който беше изпратен да го убие, гледаха как рибарската лодка се отдалечава. Призрака вече беше решил да ги убие с голи ръце. Не искаше да оставя гилзи, защото произшествието трябваше да прилича на злополука. С Райън щеше да бъде лесно, защото беше почти неподвижен. Щом приключеше и с двамата, Призрака щеше да пусне газта в трюма, да прокара някой кабел на борда и да включи мотора. Така корабчето щеше да се запали. Бреговата охрана щеше да помисли, че двамата летовници са забравили да проветрят трюма, преди да включат мотора. Нямаше да има престъпление, нито разследване или риск.

Лусинда донесе зелената метална кутия и я даде на Райън, който я отвори под такъв ъгъл, че Джери да не вижда какво има вътре. Под риболовните принадлежности лежеше армейски „Колт 45“. Райън го беше купил в Сейнт Томас, защото бе чул, че в Карибско море върлуват пирати, които нападат яхтите и убиват собствениците, за да откраднат електрониката на борда.

— Това бебенце е удивително.

Той извади оловната стръв и я подаде на Джери.

Рибарската лодка почти се беше изгубила от погледа им. Призрака знаеше, че моментът за действие е настъпил, затова взе стръвта, усмихна се на Райън и после внезапно се хвърли върху него.

Райън измъкна ръката си от кутията. Зареди и насочи пистолета, преди Джери да стигне до него. Призрака се вцепени.

— По дяволите, кой си ти?

— Нали ти казах…

— Мики те е изпратил, нали?

— Кой е Мики?

Лусинда не разбра защо Джери се опита да скочи върху Райън, нито защо Райън бе насочил пистолета срещу него. Всичко стана много бързо.

— Райън? — попита тя.

— Този тип има билет от Атлантик Сити. Запазил си е място за връщане за тази вечер. Мисля, че го е изпратил брат ти.

— Откъде знае, че сме тук?

— Не знам, но той е изпратил този човек.

— Аз спасих живота ти — рече Призрака.

— Наистина ли? Или предварително уреди нещата и нападна мексиканеца, за да приспиш бдителността ни? Махай се от кораба ми.

Призрака погледна Райън и се опита да разгадае изражението в очите му. Дали щеше да стреля? Някои хора са убийци по природа, но други не са. Въпреки всичко Призрака изпитваше уважение към големия автоматичен пистолет в ръката на Райън.

— Видя ли те отново, ще те застрелям — каза Райън.

— Аз съм само един обикновен рибар. От петнайсет години идвам да ловя риба тук…

— Нима? Тогава би следвало да знаеш, че по тези брегове няма моруна. Скачай от яхтата, Джери, инак ще ти пръсна черепа.

Най-после Джери пристъпи към перилата, погледна Райън с безумна крива усмивка и се хвърли във водата. После заплува към брега.

— Вдигни котвата и запали мотора — каза Райън.

Лусинда се приближи до лебедката на кърмата и я включи. На двайсет крачки от тях Джери Парадайз газеше във водата и ги гледаше. Котвата се издигна и издрънча в металния корпус на корабчето.

Моторът забръмча и яхтата излезе от залива Тойон. Лусинда отново съзря Джери Парадайз. На лицето му още сияеше същата кошмарна усмивка.

Тя се приближи до Райън и тихо седна в кабината за управление.

— Той ще се опита да го направи отново — каза той. — Извадих късмет, че билетът му падна от джоба. Трябваше да го застрелям.

— Защо не го направи?

— Пистолетът беше празен.

Двамата седяха, без да говорят, докато корабчето се отдалечаваше от острова.

— Дори да беше зареден — продължи Райън, — не знам дали щях да го застрелям. Брат ти имаше право… Аз играя по правилата.