Стивън Канел
Храна за акули (38)

36. Разплата

Чарли Романо — Шестте Пръста беше накарал Тринайсет Седмици да се срещне лично с Мики и да му обясни как е прецакал работата с Райън Болт.

Тринайсет Седмици посети гангстера в дома му в Ню Джърси само няколко дни преди смъртта на Джоузеф. Седеше на един украсен с дърворезба стол и се надяваше, че Мики няма да побеснее и да направи нещо безразсъдно. На стената пред него имаше портрет на красиво момиче. То много приличаше на онова, което го бе ударило по главата с пепелника. Той се приближи да разгледа картината.

— Това е сестра ми Лусинда — каза Мики, който излезе от кабинета си. — Ти ли си Джони Фюри?

Тринайсет Седмици се поклони, сякаш стоеше пред Светия отец.

— Дон Ало, извинявам се, че обърках…

— Райън ли те удари? — попита Мики, изумен, че Болт е в състояние да нарани един професионален убиец.

— Ами… Беше много бърз…

Джони се прокле, че се е провалил при първата задача, която му бе дал Мики Ало.

— Дон Ало, моля ви, дайте ми още една възможност. Искам да се реванширам за ужасната грешка, която направих.

Тринайсет Седмици говореше като придворен пред феодален владетел, но отчаяно искаше да го убеди в уважението си към фамилията Ало и че се срамува от неуспеха си.

— Дон Ало, ако ми окажете честта да ми дадете още една възможност, сър, ще свърша работата и ще премахна Болт. Не искам възнаграждение, само ми позволете да поправя грешката си.

Мики си спомни няколкото пъти, когато като хлапета се бяха били с Райън. Още навремето се бе изненадал от бързината му. Спомни си с каква скорост се движеше Райън, когато играеше футбол. Тези мисли го накараха да се смили над убиеца, който смирено стоеше пред него. Накрая кимна.

— Може би ще ти дам още една възможност. Кажи телефонния си номер и се навъртай наоколо.

Тринайсет Седмици излезе от къщата с разтреперени колене. Застана на огромната веранда и зачака да докарат колата му. Прекръсти се и измърмори на италиански „Провървя ми“. Пощадиха го. После изведнъж се сети за портрета. Забравил бе да уведоми Мики, че сестра му е с Райън Болт. Сетне си каза: „Не се бъркай повече, Джони… И без това си навлече достатъчно неприятности“.

След пет дни му се обадиха. Един непознат му каза да се свърже с Мики от уличен телефон. Джони изтича навън, пресече улицата и се обади на Мики, който чакаше на друг уличен телефон в Трентън.

— Безопасен ли е телефонът? — попита гангстерът.

— Да, сър.

— Нали знаеш с кого говориш? Не споменавай името ми.

— Да, сър.

— Булевард „Хамилтън“ 167, Ню Йорк. Тръгнал е натам. Вземи видеозаписите и свърши работата.

И линията прекъсна.

Тринайсет Седмици знаеше, че ако успее, отново ще спечели благоразположението на Мики. Втурна се обратно в дома си, извади пистолет „Берета“ от куфара, грабна две кутии с патрони, изтича на улицата и скочи във взетата под наем кола. Сърцето му припряно туптеше. Време е за разплата, измънка той и натисна газта.

 

 

Райън намери номера на Карсън Харис в указателя и му се обади. Съпругата му каза, че деверът й живее при тях и ще се прибере в пет часа. Райън реши да отиде у тях и записа адреса — булевард „Хамилтън“ 167.

Двамата с Лусинда се качиха в мерцедеса и потеглиха към Рай. Зад волана седна Лусинда.

Райън облегна глава назад и се отпусна. Кракът му пулсираше. След един час пристигнаха пред дома на Карсън Харис. Часът беше пет и трийсет.

Лусинда паркира в тясната уличка пред къщата и отиде да помогне на Райън да слезе. Той стисна патериците и двамата бавно тръгнаха към входа. Никой от тях не забеляза паркираната на отсрещната страна на улица „Ле Барон“.

Стигнаха до верандата и Райън видя, че вратата е открехната. Натисна звънеца и един женски глас извика:

— Влизайте, отворено е.

Райън погледна Лусинда. Тя сви рамене. Бутнаха вратата и влязоха в малък хол, обзаведен в колониален стил. Над камината бяха кръстосани две криви саби, а под тях имаше портрет на белокос мъж във военната униформа на Съюзната армия на северните щати. На металната плака отдолу пишеше: „Полковник Ръдърфорд Б. Харис“.

— Добър ден… Мисис Харис? — извика Райън.

— Отзад съм — отговори женският глас.

Райън трепна. Гласът на жената звучеше дружелюбно, но Райън изпита внезапен страх.

— Да се махаме оттук — прошепна той на Лусинда и я бутна.

— Защо? Какво има?

— Извикай ченгетата. Хайде!

Той й подхвърли клетъчния телефон.

Тя се обърна и излезе от къщата.

— Мисис Харис, аз съм, Райън Болт. Говорихме по телефона.

— Ръцете ми са заети — извика жената. — В кухнята съм.

Сега вече Райън долови определено напрежение в гласа й. Потърси нещо, с което да се отбранява, и свали двете саби от стената. Не бяха много остри, но той избра по-хубавата и я закачи на колана си. Сетне, подпирайки се на патериците, закуцука към кухнята. Помещението беше малко и прясно боядисано в бяло.

Една пълна трийсетгодишна жена с дълга до раменете кестенява коса стоеше до мивката. Ръцете й бяха потопени във водата, а изражението й беше ужасено. Изведнъж вратата на килера се отвори и човекът, с когото се бяха били в „Савой“, се изправи с насочен към гърдите на Райън автоматичен пистолет.

— Хубавите неща се случват на онзи, който чака — глупаво отбеляза Тринайсет Седмици и се ухили.

— Той ме накара — рече Беа Харис. По лицето й се стичаха сълзи.

— Първо предишната работа — каза Джони. — Ти имаш няколко видеокасети, които ми трябват. Къде са?

— В едно шкафче на автогарата.

— Какво ще правите с мен? — попита мисис Харис.

— Всички ще отидем на автогарата. После ще видим.

Райън не мислеше, че това чудовище ще ги остави живи.

— Колата ми е отпред. Да вървим.

Райън знаеше, че ако се обърне, човекът ще види сабята. Тя беше единственото му оръжие, макар че едва ли щеше да свърши някаква работа.

— Хайде.

Райън стоеше на прага, подпирайки се на патериците, и се опитваше да измисли нещо. Джони Фюри се приближи до него и се прицели в гърдите му. Усмивката остана на лицето му, когато ритна ранения му крак. Райън извика от болка и политна вдясно. Докато падаше, той размаха патериците и удари Тринайсет Седмици по лицето. Джони вдигна глава и стреля, но не успя да уцели Райън, който беше на пода. Рефлексите му надделяха и той се изправи. Почувства как шевовете му се късат като копчета на риза. Раненият му крак се прегъна под тялото и Райън падна на колене. Болка прониза лявата му страна и той едва не загуби съзнание. Мисис Харис изпищя и избяга през задната врата. Джони се обърна и стреля по нея. Куршумът проби рамката на вратата над главата й, а тя изтича в двора.

Райън извади сабята. Тринайсет Седмици усети движението и се обърна рязко към него. Райън замахна с две ръце и сабята описа зловеща, но неточна дъга, защото зрението му беше замъглено от болката.

Джони Фюри се хвърли напред и стреля с автоматичния пистолет.

Сабята се извиси и със страшна сила се стовари върху дясната му китка.

Тринайсет седмици изкрещя и двамата чуха хрущящия звук.

Джони видя изумен как още стискайки пистолета, отрязаната му ръка тупна на пода в краката му. Пръстите потрепериха конвулсивно и натиснаха спусъка. Ръката отхвръкна от отката и се плъзна по линолеума към Райън. Тринайсет Седмици гледаше ужасен как от остатъка от ръката му бликна кръв, която изпръска прясно боядисаната кухня.

Джони нададе още един смразяващ писък.

После вратата се отвори с трясък и Коул Харис нахлу в кухнята. Той имаше еврейско-италианска кръв, сини очи и черна коса, пригладена назад. Коул погледна удивен Тринайсет Седмици, който стискаше окървавения остатък от ръката си и изпаднал в шок крещеше:

— Мамка му! Мамка му!

Райън се опита да стане, но не можа.

— Райън? — попита Коул, изравяйки името му от паметта си.

После очите му се стрелнаха към сто и двайсет килограмовото чудовище, което пръскаше стените с артериална кръв.

Тринайсет Седмици посегна към отсечената си китка, която продължаваше да стиска пистолета, но Райън я ритна със здравия си крак. Тя прелетя кухнята и се заклещи под машината за миене за съдове. Джони нададе силен рев, сетне се обърна и избяга през задната врата.

В далечината се чу вой на полицейски сирени.

— Нуждая се от помощта ти, Коул. Измъкни ме оттук.

— Кой беше онзи тип?

— Не мога да отида в болница. Ще ме убият.

Райън чувстваше, че изпада в шок. Кракът му кървеше силно. Облегна се на Коул и двамата тръгнаха към предната врата.

Лусинда стоеше на отсрещната страна на улицата. Изтича да им помогне. Качиха Райън в микробуса „Фолксваген“, паркиран пред къщата.

— Извиках полицията — каза тя и погледна крака на Райън. — Какво стана?

— Трябва да изчезваме. Карай след нас. Не оставяй колата си тук.

Лусинда пое след микробуса. Свърнаха зад ъгъла в края на улицата секунди преди две полицейски коли да се появят на булевард „Хамилтън“.

Ченгетата намериха заклещената под миялната машина ръка, стиснала пистолета. Един от новобранците патрулиращи полицаи я изрита и се вторачи изумен в нея.

Проследиха кървавата диря и намериха Джони в уличката през една пресечка почти мъртъв от загубата на кръв.

Качиха го в колата, взеха пистолета от пода на кухнята и потеглиха към болницата.

Тринайсет Седмици мигновено бе включен в списъка на пациентите в критично състояние. Слисаните ченгета стояха пред операционната зала, пиеха кафе от автомата и се чудеха на глас как ръката на Джони се е завряла под миялната машина.

 

 

Докато правеха изследвания на Тринайсет Седмици, преди да му прелеят кръв и плазма, Райън трепереше в микробуса на Коул.

Лусинда се обади на Каз по клетъчния телефон и му разказа какво се е случило.

— Не го връщайте в хотел „Синя дъга“ — рече Каз. — Намерете някой друг, но да не е на оживена улица. Вземете стая в задната част и пак ми се обадете да ми кажете адреса.

Избраха един евтин хотел в покрайнините на Рай.

Соломон пристигна с доктор Джаз в девет и трийсет. Лусинда не можеше да повярва, че бяха чакали цели два часа човека със златните зъби, който влезе с танцова стъпка и с медицинска чанта в ръка. Плешивата му глава лъщеше, а адамовата ябълка подскачаше нагоре-надолу в жилавата му шия, докато говореше.

Каз се опита да накара Лусинда да отиде с Коул Харис в отсрещния ресторант, но тя отказа.

— Писна ми от твоите заповеди и от отношението ти — развика се тя, отприщвайки цялото си отчаяние, страх и притеснение за Райън.

— Чакай малко.

— Не, ти чакай. Няма да мръдна оттук и няма да търпя глупостите ти!

Каз разбра, че тя говори сериозно, усмихна се и й подаде ръка.

— Радвам се, че най-после се запознахме, мис Ало.

Лусинда се ръкува с него, но не се усмихна.

Доктор Джаз преглеждаше крака на Райън.

— Работата е зле. Разкъсал е конците и кръвоносните съдове. Положението е много лошо — каза лекарят и поклати глава, твърде загрижен за Райън, за да говори в рими.

Отвори медицинската си чанта, извади спринцовка и инжектира антибиотици на Райън. После му сложи адреналин, за да засили сърдечната дейност. Взе кръвна проба и прибра спринцовката в чантата. Почисти раната, заши я наново и внимателно я превърза. Цялата процедура продължи почти два часа. Доктор Джаз излезе от мотела едва след полунощ.

Райън спа неспокойно, а Лусинда държеше ръката му.

Накрая се унесе в дълбок сън и сънува Лусинда — осветена в гръб, прекрасна. Стояха на двата бряга на някаква река. „Не идвай при мен“ извика той в съня си, но тя не го чу и нагази в коварните води. Лусинда падна и течението я повлече. Тя размахваше ръце в клокочещото вълнение. Райън съзря и Каз, който се давеше в реката. Облечен в ужасната си хавайска риза на зелени палми и жълт пясък, той се носеше по течението до Лусинда, като се преобръщаше и въртеше. Лицето му се появи за миг. Усмихнатите устни още стискаха мократа пура. После изведнъж Райън се озова на един пуст плаж по залез-слънце. Започна да върви, без да знае къде отива. Видя Мат и Тери, които седяха на пясъка и гледаха морето. Райън се приближи и застана зад тях.

— Можете ли да ми простите? — попита той.

Момчетата се обърнаха и го погледнаха.

— Вината не беше твоя — в един глас отговориха те.

И за пръв път, все още изпаднал в дълбок сън, Райън повярва в това.

 

 

Докато Райън сънуваше, а Лусинда се молеше на Бога, Тринайсет Седмици умираше.

В документите му пишеше, че работи за Чарли Романо и служителят, отговарящ за здравното осигуряване, се обади на работодателя да потвърди това. Шестте Пръста се свърза с Мики и му каза, че Джони Фюри е в болница и някой е отрязал дясната му ръка. Мики и Пулакарпо ди Пауло пристигнаха в болницата в единайсет часа. Качиха се по задните стълби на втория етаж, където беше настанен Джони. Мики беше категоричен. Не обичаше да дава безброй възможности, а изпълнителят да се проваля. Освен това не искаше случката да се разчуе… Онзи, който работеше за Мики Ало, не биваше да се издънва. След полунощ, когато медицинските екипи се сменяха, Мики се вмъкна в стаята на Тринайсет Седмици и го огледа. Дясната му ръка беше превързана с дебел бинт.

— Хей, селянино — каза Мики и докосна врата му.

Джони не се събуди и Мики сграбчи превързания остатък от ръката му и го стисна силно. Тринайсет Седмици изстена и отвори очи.

— Говори — заповяда Мики.

— Отряза ми китката.

— Къде е Болт?

— Не знам. Той ми отряза ръката.

— Не е възможно да е действал сам — тихо отбеляза Мики.

— Влезе в къщата с момичето от картината.

— Каква картина? Какви ги дрънкаш?

— Портретът у вас.

Възмущението към Лусинда вледени стомаха на Мики, а лицето му пребледня.

Тринайсет Седмици съзря изражението му и разбра, че гледа в очите на злото. И това беше последното, което видя.

Мики измъкна възглавницата под главата на Джони, притисна я до лицето му и я задържа. Тринайсет Седмици се опита да я махне, но отрязаната му ръка замахваше безпомощно. След няколко минути престана да се съпротивлява и се гмурна в мрака.