Стивън Канел
Храна за акули (65)

63. Завръщане в родината

Пътуването до летище „Бен Гурион“ беше параноично пътешествие през сенките на въображението им. Във всяка кола сякаш имаше зли убийци. Закараха ги на пистата и се качиха на частен самолет. Сърцата им туптяха като обезумели.

Макар че Каз не беше с тях, неговият дух витаеше в малкия реактивен „Хокър“ с десет места. Чантата с личните му вещи беше на една празна седалка.

Самолетът принадлежеше на агенция „Ройтер“. Наоми проведе четири телефонни разговора, за да получи разрешение да го ползват. Тя моли, флиртува и лъга, и накрая шефът на бюрото за Средния изток подписа.

Веднага щом прехвърлиха шестнайсетмилиметровия филм, те грабнаха двете видеокасети и потеглиха към летището с една кола на „Ройтер“.

След малко се понесоха над Средиземно море и преди да прекосят Атлантическия океан, се отправиха към Азорските острови, за да заредят гориво. Коул сложи касетата във видеото и започнаха да гледат немия филм за Майър Лански, който се срещаше с мъже в тъмни костюми по ъглите на улиците в Маями. На всяка поредица от кадри беше отбелязано местонахождението и датата. Телеобективите се опитваха да доловят разговорите. Понякога се виждаха движенията на устните.

— Ще ни трябва специалист по разчитане на думите по устните, за да преведе това — отбеляза Коул, а Наоми кимна.

Филмът не изглеждаше зловещ, ако човек не знаеше кои са участниците в него. Коул разпозна няколко прословути личности. Имаше кадри на Майър и Джо Коломбо, които излизаха от един нощен клуб в Маями, и на Майър и Сам Джанкана. Четиримата наблюдаваха постоянно променящия се парад от мафиотски принцове, а сетне, към края на втората касета, Коул натисна паузата. Кадърът показваше Майър Лански, който излизаше от едно такси с Джоузеф Ало. Лусинда видя баща си отпреди двайсет и шест години, а после и Мики Ало слезе от таксито. Камерата се приближи и се видя, че Джоузеф говори нещо. След минута записът свърши и дежурният федерален агент показа пред обектива табелка, на която пишеше: Пети юли 1970, паркингът на хотел „Фонтенбло“. Това бяха единствените кадри, на които се появяваше Мики Ало. Но после, съвсем неочаквано филмът показа Уолас Литман, сниман в Лас Вегас. Една камера в асансьора на хотел „Фронтиър“ бе заснела краткия му разговор с Джоузеф Ало. Изгледаха всичко и изключиха видеото.

— Стратегическо съвещание — обяви Коул. — Имаме Майър и Уолас Литман, които планират да използват Ю Би Си, за да вкарат човека си в Белия дом, като казват, че Джоузеф Ало е техен поддръжник. Имаме Майър и Джоузеф Ало, заснети заедно. Както и Джоузеф и Литман в асансьора на хотел „Фронтиър“. Ала нямаме нищо, което да свързва Хейз Ричардс с Мики Ало.

— Аз подслушах един телефонен разговор между Ей Джей и Мики относно финансирането на кампанията на Ричардс от Бахамските острови — каза Райън.

Всички се умълчаха за миг. Не бяха сигурни, че това е достатъчно.

— Щом федералните власти са чули записите, на които Майър Лански говори за спечелване на президентската институция чрез използването на телевизионна мрежа, защо не са направили нищо? — попита Лусинда.

— Поради редица причини — отговори Коул. — През 1971 телевизията не е била такъв мощен политически фактор както сега. Второ… мафиотите вечно кроят планове как да злепоставят Министерството на правосъдието. И трето… не бива да забравяте, че това са незаконно направени записи. Правителството не е можело да ги използва, дори да е искало. Пък и навремето може да са се чудили за какво точно става дума. Планът има двайсетгодишна програма. Това е твърде дълъг период за всяко ченге, което познавам. Каз беше изключение. Федералните агенти са искали да правят бързи удари. Но времето минавало и нищо не се случвало, а тези неща са потънали някъде и вече на никой не му пука. Всичко е било забравено.

Райън кимна.

— Да кажем, че имаме достатъчно доказателства. Как ще ги използваме? Ако ги предадем в неподходящи ръце, може да изчезнат или да бъдат изопачени. Вече видяхме колко е опасен Мики и колко далеч е готов да стигне, за да осъществи плана си.

— Трябва да помислим по въпроса — угрижено каза Коул, макар че вече знаеше какво да направи. — Нямаме много възможности и не искам да изпускаме историята, докато не попадне в подходящи ръце.

Наоми знаеше много добре какво има предвид Коул. Трябваше внимателно да подберат медията, чрез която щяха да направят съобщението. Разполагаха само с върха на айсберга, но това беше достатъчно да привлекат интереса на властите. Когато Министерството на правосъдието започнеше да се рови из финансовите документи на Литман, и особено на „Мери Карвър Пейнтс“, Наоми беше сигурна, че всичко щеше да излезе на бял свят. Но попаднеше ли в неподходящи ръце, историята можеше да бъде изопачена и променена. Не я ли разпространяха бързо, Литман и Мики щяха да имат време да унищожат записите, преди да се е намесило Министерството на правосъдието.

— Имаме само две седмици — продължи Коул. — После Хейз Ричардс по всяка вероятност ще бъде избран за президент и ще стане късно. Това означава, че през следващите четиринайсет дни трябва да съобщим истината на хората и да изберем някой, на когото вярват.

След половин час обсъждане те се спряха на Том Брокоу от Ен Би Си, защото Коул бе играл тенис с него и му имаше доверие. Щяха да се свържат с Брокоу веднага щом самолетът се приземеше.

Събитията обаче промениха всичко.

Докато реактивният „Хокър“ се носеше над Атлантическия океан, Мики Ало се досети какво е станало в Израел.

Полицията от Тел Авив бе намерила деветмилиметровия автоматичен пистолет, който от силата на взривната вълна бе излетял през покрива на таксито и бе паднал на около двеста крачки от местопроизшествието. Експертите извадиха отпечатъци от оръжието и ги сравниха с тези на Соломон Казоровски. Градинарят, който работел в съседния двор, видял как таксито с предполагаем шофьор Казоровски се блъснало в една синя кола с трима неизвестни мъже. Забелязал и двама мъже и една жена на алеята за коли пред къщата на семейство Бах. Градинарят бе описал доста точно хората.

Мики се обади на Силвио от уличен телефон и Кандрате му каза, че е по-добре да се срещнат.

Двамата стояха до един шумен фонтан в парка край Трета улица в Малката Италия.

— Мисля, че той е мъртъв — каза Силвио, имайки предвид Призрака.

— Откъде си толкова сигурен?

— Каза ми, че ако не се обажда всеки ден по обед, значи са го убили. Вече пропусна едно обаждане. Смятам, че е загинал по време на експлозията.

Раменете на Кандрате се отпуснаха.

— Там е бил и Казоровски.

— Да, но другите са живи. Измъкнали са се.

Кандрате погледна Мики. Искаше му се да избяга от този човек. Когато сключиха сделката, Силвио не знаеше, че Мики е поръчал смъртта на собствената си сестра. Умът му не побираше колко злобен трябва да е един човек, за да направи това.

Срещнаха се в губернаторското жилище в Роуд Айланд. Казаха на Мики да паркира отзад и че един войник ще го чака там. Получи указания да се представи като Джон Харингтън. Войникът нямало да задава въпроси, щом чуел това име. Щял да го придружи до асансьора, с който да се качи на втория етаж, където бил губернаторският апартамент. Като кандидат-президент на Демократическата партия Хейз имаше охрана от тайните служби, но щеше да ги остави на летището. Полицаите, които го бяха охранявали два мандата, щяха да го изпратят до дома му. Всичко това беше направено, без, разбира се, да уведомят пресата. Влязоха в подземния гараж четири часа, след като Мики бе поискал срещата. Хейз и Ей Джей слязоха от лимузината. И двамата имаха кръгове под очите, но Хейз, който току-що се бе завърнал от Европа, успяваше да изглежда като президент. Костюмът му стоеше чудесно — тъмносин с кафяво-червена вратовръзка и безупречно сгъната кърпа в горното джобче. Той се ръкува с неколцина от войниците, с които се бе сприятелил с течение на годините, и се качи в семейните си покои. Щом останаха сами в кабинката на асансьора, Хейз погледна Ей Джей.

— Онзи негодник… Знаеш какво трябваше да преживеем, за да осъществим всичко това.

— Недей така, Хейз. Мики е убиец. Не се будалкай с него.

Хейз го погледна студено, но не каза нищо. Вратата се отвори и двамата влязоха в губернаторския апартамент. Мики беше в кабинета. Обърна се, когато те прекрачиха прага.

— Нямам много време — каза Ричардс. — Мога да ти отделя само десет минути.

— Наистина ли? Само десет?

Хейз не долови зловещия сарказъм във въпроса.

— Трябва да следвам програмата си.

— Тогава да говорим по същество. Спомняш ли си Райън Болт?

— Бегло. Той правеше онзи документален филм, който така и не беше довършен.

— Болт, един тип на име Соломон Казоровски, бивше федерално ченге, Коул Харис и — представи си — собствената ми сестра се опитват да докажат, че аз съм те въвлякъл в тази игра и съм използвал Юнайтед Бродкастинг Къмпани да популяризира кандидатурата ти.

— Е, и…

— Ако успеят да го докажат, лошо ни се пише. Избирателите ще бъдат възмутени и ти няма да станеш президент, пиленце.

— Откъде знаеш какво се опитват да направят?

— Няма значение. Казоровски е мъртъв, но останалите слухтят в Израел и търсят нещо, с което да ни разобличат. Трябва да разбера какво точно търсят и какво вече са намерили. Обади се в Министерството на правосъдието и разбери какво е имал един човек на име Гавриел Бах. Някъде трябва да има някакви документи. Не знам откъде другаде да започна.

— Ние получаваме инструкции по въпросите за националната сигурност от Гидиън Блек — намеси се Ей Джей. — Можем да му се обадим и да разберем дали знае нещо.

Хейз се свърза с Блек, но не можа да прикрие нетърпението в гласа си. Мразеше Мики да му заповядва какво да прави. Закле се, че след като го изберат за президент, ще намери начин да скъса с него.

Гидиън Блек работеше до късно в кабинета си.

— Шефът на секцията за Средния изток е дипломат от кариерата на име Ейбъл Макнеър — каза той. — Ще го намеря и ще му кажа да ви се обади, сър.

— Ако това няма да ви затрудни — каза Хейз, макар да знаеше, че Блек ще предпочете да се самоубие, отколкото да не свърши работата.

След пет минути телефонът иззвъня и Ейбъл Макнеър започна да говори с човека, за когото беше сигурен, че ще бъде следващият президент на Съединените щати. Хейз му обясни какво иска и Ейбъл си спомни разговора с Казоровски. Току-що бе чул по Си Ен Ен, че Казоровски е бил убит в Израел и знаеше, че „сигналът е даден“.

— Мисля, че мога да ви помогна, сър — каза Ейбъл. — Казоровски ми се обади преди два месеца. Опитваше се да разбере каква сделка е била сключена между американското Министерство на правосъдието и Гавриел Бах, за да не допуснат мистър Лански в Израел. Министерството явно е дало на Бах някакви неустановени материали. Предполагам, че са били незаконно направени записи, доказващи, че Майър е имал връзки с престъпния свят. Казоровски търсеше тези материали. Нямам представа какви точно биха могли да бъдат, но мога да се опитам да разбера.

— Няма да е необходимо. Благодаря.

Хейз затвори и разказа на Ей Джей и на Мики какво е научил от Макнеър.

— Незаконно направени записи — повтори Мики, а сърцето му се сви. — Казоровски е търсил нещо, което да свърже Майър с баща ми. Райън се опитва да докаже, че кампанията е манипулирана чрез нашия контрол върху Ю Би Си. Майър е участвал в плана от самото начало. Той и баща ми са го измислили през 70-те. Един господ знае колко пъти са разговаряли за плана. Ако федералните власти имат записи на телефонните разговори, това ще предизвика истинска сензация.

— Има ли още нещо, или мога да се върна на летището? — попита Хейз, сякаш всичко това не го засягаше.

— Да, има… Трябва да принудя Райън и Коул Харис да минат в нелегалност, така че, ако са се докопали до нещо опасно, да не могат да го използват. Трябва да ги злепоставя, за да не им вярват хората.

— И как ще го направим? — попита Ричардс.

— Ти си избраникът на Демократическата партия за президент на Съединението щати. Райън Болт е работил в кампанията ти. Наел си го да направи документален филм, но човекът не е бил с всичкия си. Наложило се е Ей Джей да го уволни. Райън се заклел да отмъсти. Тази вечер той и уволненият репортер Коул Харис са ти се обадили по телефона. Заплашили са те с убийство. Ей Джей е чул всичко по деривата.

— Шегуваш се — рече Хейз.

— Ако са те заплашили с убийство и са замесени в експлозията на онази кола в Израел, тайните служби ще се развихрят… Ще ги накарам да минат в нелегалност.

— Хубав план — отбеляза Ей Джей. — Ще бъдат обявени за общонационално издирване и ще им бъде трудно да разгласят онова, с което разполагат.

Когато самолетът на агенция „Ройтер“ се приземи в Ню Джърси, снимките им вече бяха показани по новините в десет часа.