Стивън Канел
Храна за акули (51)

49. Съчувствие

Цял следобед Каз работи в един малък кабинет в Министерството на правосъдието във Вашингтон, окръг Колумбия. Правеше компютърни разпечатки и погледът му се замъгли, докато се ровеше из данъчните декларации на Уолас Литман. Започна да подозира, че няма да стигне доникъде. На металната маса пред него имаше озадачаваща паяжина от взаимосвързани холдингови компании, корпорации, фондации и благотворителни дружества. Всичко беше много объркано, но той не спираше. Дори не беше сигурен какво точно търси. Беше използвал толкова много стари федерални приятели, че бе заприличал на прокажен — видеха ли го, поемаха в обратната посока.

Досието пред него беше на „Интертел Комюникейшън Корпорейшън“, която имаше инвестиции в „Телефони и телеграфи“ в Атлантик Сити. През последните две години Литман постепенно бе увеличил броя на акциите в тази компания. Каз се беше обадил на Коул, за да го попита знае ли нещо по този въпрос. Харис му обясни, че вероятно един ден телефонната компания ще стане главният разпространител на телевизионни програми. Във всеки американски дом имаше телефон и оптичният кабел позволяваше използването на телефонните линии за осигуряване на развлекателни програми и новини, като по този начин се премахваше необходимостта от традиционното излъчване в ефир. Това беше интересно предположение, но засега то причини само главоболие на Каз. Вечерта трябваше да се срещне с Коул. Бившият репортер проучваше връзките между Ю Би Си и мафията — въпрос, който отдавна разпалваше въображението му. Соломон го предупреди да бъде внимателен и дискретен — две думи, които явно бяха излезли от речника на Коул.

В седем часа Каз затвори кабинета и излезе от сградата през страничната врата. Щеше да се срещне с Коул в един неугледен ресторант във Вирджиния на име „Шареното теле“, който се славеше с печено говеждо в специален сос. Харис пристигна, след като Соломон бе прекарал в заведението половин час и пиеше втората си кола.

— Няма да те питам какво става — рече Харис. — Имаш такъв вид, сякаш те е блъснал камион.

— Литман е собственик на компании в компаниите. Данъчната му структура е устроена като банкокско предградие. Не знам какво да правя.

— Докато ти се ровеше в данъчните декларации, аз успях да надуша нещо интересно.

— Какво?

— Свързах се с един човек, който е работил в Харкорт с Литман, в компанията „Лоу и Смит“ в Чикаго. Както си спомняш, Литман е бил там счетоводител, преди да напусне и да потърси късмета си в телевизията.

— Е, и?

Сервитьорката се приближи до тях и Коул я погледна.

— Днес празнувам. Мартини с две маслини.

Тя се отдалечи. Беше яка жена, която изглеждаше смешна в широката пола и надиплена бяла престилка.

— Трябва да се срещаме другаде — рече Коул. — Тук нищо не е наред — като започнеш от покривките и свършиш със сервитьорките.

— Говори по същество. Какво научи?

— Ами според онзи човек Уолас бил казал, че е водил личното счетоводство на съпругата на Майър Лански, след като се преместил във Флорида.

— Уолас е бил съветник по инвестициите на Теодора Лански?

— Така твърди онзи човек.

— Господи, как да го докажем?

— Ами ако той е попълвал данъчните й декларации, сигурно се е подписал. Защо не преровиш данъците на Теодора Лански? Почти съм убеден, че там няма да има компании в компаниите.

В този миг телевизорът на барчето показа снимка на Анита Фарингтън Ричардс. Каз я съзря с крайчеца на окото си.

— Погледни.

Коул се обърна точно когато сервитьорката донесе мартинито.

— Гледахте ли телевизия там вътре?

Жената кимна.

— Съпругата на Хейз Ричардс току-що е починала. Самолетът й катастрофирал, докато отивала при него в Охайо.

Сервитьорката отмина.

— От самолета не е останало почти нищо — разказваше кореспондентът от мястото на събитието. — Напоследък няколко самолета се разбиха близо до международното летище „Хопкинс“. „Лир-55“, с който е пътувала съпругата на сигурния кандидат на Демократическата партия Хейз Ричардс, се врязал в един хамбар и се взривил. Властите са на местопроизшествието и ще закарат останките за разследване. Досега са измъкнати три тела, които според подадения план на полета са на Дейвид Хортън, първи пилот, Сам Шелтън, втори пилот, и на Анита Ричардс. Утре ще бъдат известни резултатите от зъбната експертиза.

После на екрана се появи Видал Браун. Записът беше направен по-рано.

— Хейз Ричардс е под въздействието на успокоителни лекарства. Анита беше негова дългогодишна съпруга. Познаваха се още от колежа и тя споделяше надеждите и мечтите му. Хейз Ричардс е съкрушен от загубата.

— Искаш ли да поработиш върху този случай? — попита Коул.

Уолас Литман видя репортажа, докато монтираше новините за десет часа. Винаги оставаше до късно, за да дочака и последните вести и да си отбележи някои неща, които да съобщи на сутрешното заседание. Клонът на Ю Би Си в Кливланд осигури снимковия материал за самолетната катастрофа и потвърждението, че Анита Ричардс е мъртва. Уолас остави бележника и се обади на Стив Израел с надеждата да научи повече подробности.

— Не знам — отговори Стив, след като Литман го попита какви ще бъдат политическите последствия. — Такова нещо не е ставало досега. Единственият подобен случай е бил с Джеймс Бюканън през 1857. Годеницата му, за която щял да се жени пред встъпването си в длъжност, се самоубила, затова племенницата му, жена на име Хариет Лейн, е била първата дама на тържеството. Разбира се, сега е съвсем различно. В момента провеждаме телефонно допитване, но според мен Хейз ще бъде залят от огромна вълна съчувствие.

Уолас затвори, приближи се до прозореца и погледна нюйоркския пейзаж. Осени го една обезпокоителна мисъл. Възможно ли беше Мики да има нещо общо със злополуката? После прогони идеята. Какво би спечелил от това?

Хората от предизборния щаб на Андерсън се бяха събрали в една малка стая в апартамента във Вашингтон, окръг Колумбия, нает за кампанията. Те чакаха Шишкото и Хени, които пристигнаха със закъснение от двайсет минути. Андерсън хвърли палтото си на масата и всички седнаха. Хени се обърна към Джъстин Дейвис, специалиста по проучване на общественото мнение.

Дейвис, възпълен мъж с приятна външност, вече бе провел едно бързо телефонно допитване и резултатите бяха пред него. Виждаха му се ужасни.

Той стана и започна:

— Преди всичко искам да кажа, че съжалявам за загубата на Хейз… Но трябва да погледнем на нещата от политическия им аспект. Случилото се може да повлияе на нашата стратегия, затова простете ми, ако думите ми прозвучат хладнокръвно.

— Добре — каза Андерсън.

— И така, обадихме се само на триста човека, така че прецизността на проучването е умерена, но извадката е представителна. Освен това не сме подбирали хората по демографски признак. Всички изпитват огромно съчувствие към Хейз. На въпроса дали загубата на съпругата ще се отрази на способностите му като президент, повечето от запитаните отговарят „не“. Това не ме учудва. Онова, което ме изненадва, е, че случилото се е повдигнало рейтинга му. Процентът му е с петнайсет по-висок, отколкото миналата седмица, когато зададохме този въпрос. Същото е и с въпросите за поведението по време на криза и за икономиката. Лично аз недоумявам как самолетната катастрофа ще подобри умението му да се справи с национална военна криза или с икономиката, но резултатите са налице. Естествено, това е предварително проучване, но трябва да приемем факта, че в момента хората са настроени адски добре към Хейз. Според мен съчувствието ще нараства, няма да има отлив. Въпросът е дали явлението ще трае две седмици, или ще се затвърди и ще стане част от основната му характеристика.

Джъстин седна и погледна Андерсън и Хени.

— Какво да правим с жената? — попита Стан Дършман, задавайки въпроса, който се въртеше в главите на всички.

Дършман беше секретарят по печата и бе запланувал за другия ден голямо шоу, в което Бонита Мъни щеше да разобличи Хейз като донжуан.

— Направим ли го, ще изчезнем в забвение — каза Джъстин.

Присъстващите се умълчаха.

— Трябва да го отложим за по-нататък — предложи Дършман. — Хейз няма да тъгува толкова дълго за съпругата си. След месец може да изкараме Бонита.

— След като съпругата му е починала, фактът, че е имал връзка с друга жена преди две години, някак губи въздействието си, нали? — каза Джъстин. — Щом Анита не страда пред телевизионните камери, мисля, че няма да получим очаквания ефект.

— Човекът е загубил съпругата си — прекъсна го Андерсън. — Не мога да повярвам, че говорите такива неща. Историята с Бонита Мъни и без това не ми харесваше. Не съм убеден, че тя казва истината. Няма да я използваме.

— Ами ако тя реши да говори, без да ни пита?

— Ти ще отидеш при нея, Джъстин… Направи каквото можеш и я убеди да мълчи. А сега престанете с тези глупости и обсъдете хода на кампанията — каза Андерсън, взе палтото си и се приближи до вратата. После се обърна. — Понякога целта не оправдава средствата.

Шишкото тръгна по коридора, намери пуста стая и написа на Хейз Ричардс съболезнователно писмо.

Мики научи новината лично от Майлоу, който му се обади по безопасната телефонна линия от една бензиностанция минути след катастрофата. Разговорът беше кратък.

— Гледай новините — каза Майлоу и затвори.

В девет и трийсет излъчиха специален бюлетин. Мики гледаше равнодушно, докато говорителят разказваше за горящите останки от самолета и за проклятието, тегнещо над летище „Хопкинс“ в Кливланд, където за осемнайсет месеца се бяха разбили три самолета. Мики Ало изключи телевизора, после слезе в кухнята и си взе сандвич и студена бира.

Лусинда чу по вътрешната радиовръзка, че хората от два кораба обсъждат смъртта на Анита Ричардс. Тя извади стария черно-бял телевизор и го нагласи така, че Райън да може да гледа новините на предната палуба. Сърцето му се сви, когато научи за случилото се. Докато работеше за кампанията, той бе чул, че кандидатът и съпругата му не са в добри отношения… После си спомни бара в хотел „Савой“, където бе казал на Ей Джей, че ако иска да предизвика съчувствие, трябва да измисли някаква трагедия. Наистина ли несъзнателно бе причинил смъртта на Анита Ричардс? Райън се закле, че ще направи всичко възможно да разобличи Мики.

— Какво има? — попита Лусинда, като видя странното изражение на лицето му.

— Утре искам да отида в града и да се срещна с лекарката, която си намерила. Трябва да се възстановя на всяка цена.

Лусинда хвана ръката му. И двамата знаеха, че ваканцията свърши. Ала съвсем не подозираха, че Призрака вече беше в града и чакаше.