Стивън Канел
Храна за акули (58)

56. Финансова следа

Призрака беше облечен в униформата на служител от газовата компания на Южна Калифорния. На дясното рамо бе преметнал брезентова чанта, в която имаше „Рюгер Марк II“ със заглушител и две пачки с по десет 22-милиметрови патрона. Беше си сложил гумени ръкавици и синя бейзболна шапка. Намери охранителната система на стената на жилищния блок и изключи алармата на апартамент 4-В. Качи се по стълбите и застана пред вратата на жилището. Пъхна тънък островръх инструмент в ключалката и отвори.

Влезе вътре и се ослуша. Не чу нищо и започна внимателно да оглежда апартамента, за да се увери, че няма никой. На тоалетката бяха наредени снимки на Райън Болт. На една от тях Болт бе сниман в студиото, а на друга се усмихваше пред количка за голф. Призрака намери вратата към кухнята, сетне провери гардероба и банята, но не забеляза доказателства, че с жената живее и някой друг. Откри малка ниша встрани от кухнята, откъдето можеше да наблюдава входната врата. Извади от брезентовата чанта автоматичния „Рюгер“, зареди го и провери дали заглушителят е добре завинтен. После зачака.

Ключът се превъртя в седем и трийсет.

Елизабет Апългейт влезе в кухнята. Носеше чанта с хранителни продукти. Призрака допря студената стомана на пистолета до ухото й и каза:

— Остави чантата и вдигни ръце над главата.

— Какво… Кой…

Той натисна дулото.

— Прави каквото ти казвам.

Елизабет остави продуктите и се опита да се обърне, за да види кой е зад нея, но Призрака я сграбчи грубо, повали я на пода и се стовари върху нея. Преди тя да успее да каже нещо или да изпищи, той напъха един парцал в устата й и завърза ръцете й зад гърба с пластмасовите белезници, които бе донесъл. Обърна я по гръб и Елизабет се озова пред студените сини очи и овално лице на един червенокос мъж.

— И така, Елизабет, не искам да ти причинявам болка, но ще го направя, ако ти пожелаеш да бъде така. Единствената ти възможност да оцелееш, е да правиш точно каквото ти кажа. Ясно ли е?

Тя кимна. Очите й бяха безизразни от отчаяние. Призрака й се усмихна, после я изправи и я наблъска в банята. Затвори вратата и свали белезниците от китките й.

— Съблечи се — заповяда той.

Призрака беше научил, че ако махне дрехите на мишените си преди разпита, получава по-лесно информация. Така сломяваше съпротивата им и създаваше сексуална заплаха, както за жените, така и за мъжете.

Елизабет разкопча широката си рокля и я пусна да се свлече на пода. Остана само по сутиен и бикини.

— Махни и тях. Свали всичко. Започвам да ставам нетърпелив.

С трепереща ръка тя разкопча сутиена, свали бикините и застана гола пред него.

— Така не е ли по-добре? Само се погледни — засмя се Призрака.

Сграбчи я грубо и отново сложи пластмасовите белезници на ръцете й.

— А сега влизай във ваната.

Елизабет се подчини.

— Легни по гръб.

Догади й се. Страхът сви стомаха й и тя започна да се задушава. Призрака чакаше този миг. Почти винаги ставаше така. Той извади парцала от устата й, а Елизабет повърна върху себе си.

Сетне Призрака я принуди да легне върху стомашните си течности.

Тя обезумя от ужас.

— Не ме убивай — дрезгаво каза Елизабет.

— Зависи колко добро момиче ще решиш да бъдеш.

— Ще бъда добра.

— Чудесно. Дошъл съм да разбера къде е Райън Болт.

— Кой? — попита тя, без дори да знае защо го казва.

Той я удари с пистолета. Елизабет изпищя, когато усети, че устната й се разцепва. Устата й се напълни с кръв.

— Какво каза? — тихо попита той.

— Добре… Недей…

Тя се задави с кръвта, която бликаше в устата й.

— В коя банка са сметките на Райън? Ходих в къщата му на плажа, но там няма никакви финансови документи. Искам да знам какви кредитни карти има… Кой плаща сметките му… Неща от този род.

— Кой плаща сметките му?

— Точно така. Един прост отговор на този въпрос и ти си свободна, Елизабет.

— Ами… Джери…

Тя започна да се задушава. Виеше й се свят.

— Спокойно. Поеми дъх. Кой е Джери?

— Джери Ъпшоу, неговият агент. Те ползваха услугите на една фирма, която уреждаше сметките им срещу пет процента възнаграждение.

— И къде се намира тази фирма?

— В една частна сграда на име „Мейфлауър“ на Вайн. Джери се отказа от Райън като клиент, но урежда сметките му, докато Райън се върне.

Елизабет погледна с надежда червенокосия мъж.

— Ще ме пуснеш ли сега?

— Разбира се. Свършихме, Елизабет. Искам да ти благодаря за великолепното съдействие. Наистина ми помогна много.

Тя се помъчи да стане. Призрака я изчака да приклекне и стреля. Автоматичният „Рюгер“ подскочи в ръката му. Куршумът порази Елизабет в челото. Задната част на главата й експлодира и мозъкът й се разпръсна по плочките. Елизабет залитна назад и се удари в стената, после се свлече във ваната и се отпусна в собственото си повръщане и кръв.

Призрака отвинти заглушителя и бързо огледа апартамента, за да се увери, че не е забравил нещо. Излезе през предната врата, качи се в колата си, която беше паркирана през няколко пресечки и потегли в лятната нощ.

Офисът на Ъпшоу се намираше на първия етаж в сградата „Мейфлауър“ на Вайн. Призрака намери алармената система. Смешна работа, помисли си той. Алармата дори не беше свързана с полицията. Изключи я, отвори един от задните прозорци и се вмъкна вътре. Компютърът, който търсеше, беше в един кабинет с надпис „Сметки на клиенти“. Призрака го включи и написа на клавиатурата „Болт“. На екрана като по магия се появи финансовата история на Райън. Призрака се придвижи бързо през банковите данни и намери информацията за кредитните карти на Райън. Започна да я преглежда и видя нещо, което развали настроението му. Райън бе използвал „Американ Експрес“ в Сан Диего и бе изтеглил десет хиляди долара.

— По дяволите — изруга Призрака.

Щом имаше толкова много пари в брой, Райън едва ли щеше да тегли още. Призрака потърси номера на сметката за самолетни билети и го записа. После изключи компютъра и излезе така, както беше влязъл. Затвори прозореца и нагласи алармата.

Върна се в малкия хотел в Холивуд, взе телефонния указател и отвори на авиолиниите. Щеше да ги провери всичките — една по една.

 

 

Самолетът от Сан Диего се приземи на международното летище във Феникс. Райън слезе по стълбата без патерици. Лусинда беше до него. Каз и Коул ги посрещнаха на изхода и докато се ръкуваха, бившият федерален агент и бившият репортер следовател се учудиха, че Райън изобщо може да ходи. Двамата с Лусинда имаха орехов загар. Бяха зрелищна двойка. Дългите черни коси на Лусинда и светлорусите на Райън караха хората да се обръщат след тях.

— Нямаше да повярвам, ако не го виждах с очите си — отбеляза Каз, като погледна левия крак на Райън, който вървеше с едва забележимо накуцване.

— Е, не мога да го свивам рязко в коляното, но се справям много добре, като вървя.

Райън и Лусинда бяха взели само ръчен багаж — малко дрехи и тоалетни принадлежности. Бяха оставили корабчето на съхранение при мексиканската флота и платиха на шефа на пристанището да го пази един месец.

Каз държеше разписанието на самолетите.

— Ще вземем полета в два часа за Атланта и оттам ще отлетим директно за Тел Авив — каза той, докато вървяха към гишето на „Юнайтед Еърлайнс“, където Райън плати за всички билети в брой.

Служителят намери името му в компютъра и записа сумата на сметката, без да споменава за това. След час четиримата вече летяха за Атланта.

— „Юнайтед Еърлайнс“ — каза по телефона един мъжки глас. — Аз летя само с вашите авиолинии, а вие не ми правите отстъпка — каза Призрака.

Това беше четвъртата авиолиния, на която се обаждаше.

— Бихте ли ми казали името и номера на сметката си? Ще проверя в компютъра.

— Райън Болт — отговори Призрака и каза номера, който бе записал в кабинета на Джери Ъпшоу.

— Имам сметката ви, сър. Странно… Току-що сме записали там шейсет и пет хиляди километра.

— Това е невъзможно.

Призрака грабна една писалка от нощното шкафче.

— Не, сър… Четири билета от Феникс до Атланта, а после — до Тел Авив с полет 2356 на „Ел Ал“. Мистър Болт ли е? Откъде се обаждате?

Служителят започна да става подозрителен.

— Грешката е моя — рече Призрака и затвори.

Сетне се обади на авиолинии „Ел Ал“.

— Имате ли полет от Атланта до Тел Авив?

— Да, сър, полет 2356 тръгва в седем вечерта и пристига в единайсет сутринта — информира го служителят.

— А може ли да тръгна от Лос Анджелис, за да посрещна самолета в Израел?

Чу се щракане на копчета.

— Да, сър. Полет 3476 тръгва от Лос Анджелис в четири днес следобед и пристига в Тел Авив в девет сутринта. Ще бъдете там два часа преди полета от Атланта. Желаете ли да ви запазя място?

— Да, ако обичате. Казвам се Харолд Мийкс.

Призрака приготви малкия си куфар, сетне повика такси. Преди да излезе, той се обади на Мики Ало по линията, включена към скрамблера.

— Току-що разбрах, че отиват в Израел.

— Така ли?

Мафиотът беше станал от масата, за да отговори на обаждането и държеше кърпа за хранене с монограм.

— Защо им е да ходят в Тел Авив? — попита Призрака.

— Не знам.

— Четирима са. Имате ли представа кои са другите?

— Ти само свърши работата. Мислех, че си най-добрият. Защо се бавиш толкова?

— Мистър Ало, много по-лесно е да се погрижа за тях в Израел. Там имам връзки. Хората в онази страна непрекъснато умират неочаквано. Не се притеснявайте, така е по-добре.

Призрака затвори и набра номера на един човек на име Акмад Джам Джарар, който живееше в Париж. Акмад не беше в хотела, затова Призрака остави на телефонния секретар съобщение, което гласеше: „Трябва да събера стария екип. Незабавно ме потърси в Тел Авив, хотел «Американ». Същите условия както обикновено. Призрака“.