Стивън Канел
Храна за акули (73)

71. Козът

Уолас Литман и съпругата му Сали бяха поканили Карън и Макс Йергенсон на партия бридж. Литман винаги държеше телевизора включен на програмата на Ю Би Си. Погледна картите в ръцете си и хвърли едно око на екрана. Козове бяха карите. Литман обмисляше първия си ход. В същия миг видя образа на Джоузеф Ало по телевизията. Взе дистанционното управление и усили звука. Коул Харис още разказваше:

— Финансирането, което създаде мощната телевизионна империя на Уолас Литман, идва от компанията „Мери Карвър Пейнтс“, собственост на Майър Лански на Бахамските острови. Създадена през 60-те, тази компания е била корпоративна фасада, която е изпращала суми в брой от Майър Лански до Уолас Литман. Прехвърлянето на пари продължило и през 70-те и 80-те. Именно този подземен фонд е дал възможност на Уолас Литман да купи телевизионната си империя…

— Какво…

Литман стана, залитайки, раздвояван от дилемата дали да изключи телевизора, така че семейство Йергенсон да не гледат това, и желанието си да чуе какво говорят за него. После се разнесе собственият му глас в разговор с Майър Лански.

— Радвам се, че се обади, Майър.

— Получи ли пратката, Уоли? — попита немощният глас на Лански.

На екрана се появиха снимки на Майър и Литман от стари списания, които Наоми Зур бе успяла да намери.

— Разбира се, но ще я държим в компанията за бои, докато ми потрябва.

— Но това си ти, Уолас — каза Сали. Лицето й беше напълно озадачено.

— Добре — продължи Лански. — Мисля, че трябва да запазиш същото ниво на вестниците и радиото. Имаме четири вериги на разпространение, но много повече ме интересува телевизията.

— Съгласен съм, Майър. Хвърлил съм око на „Юнайтед Бродкастинг Къмпани“. Те са група от независими станции, но мисля, че могат да бъдат купени на подходящата цена. Можем да ги разширим и да създадем телевизионна мрежа. Бих ти препоръчал да задвижим покупката, защото после ще ни трябват много пари в брой, за да се сдобием с допълнителни станции и фондове за програми.

Литман се бе вцепенил и не беше в състояние да изключи телевизора и да прекъсне това разобличително обвинение. Карън и Макс бяха оставили картите и ту се споглеждаха, ту гледаха Уолас, докато заговорът между домакина и мафията излизаше наяве.

— Как е Теодора? — попита Литман.

— Отлично. А мисис Литман?

— Добре е. Трябва да се срещнете някой път.

— Не може да се срещаме. Джоузеф иска да бъдеш чист. Ако вкара човека си в Белия дом, ти си онзи, който ще го осъществи. Ти и твоята телевизионна мрежа. След като човекът попадне в ръцете ни, ще оставим без работа всички ония педали от Министерство на правосъдието.

Специалният репортаж завърши с филм, заснет със скритите камери на ФБР. Първо показаха Джоузеф Ало и Майър Лански, сетне Джоузеф и Литман в асансьора на хотел „Фронтиър“ преди двайсет години. Уолас все още не беше оплешивял, но ясно се виждаше, че е той.

Коул продължи:

— Не е трудно да се досетим защо едно семейство от организираната престъпност се опитва да купи президента. През 1993 в Италия корупцията в правителството стигна чак до министър-председателя. Мафията разруши институциите в италианското правителство. Щом Хейз Ричардс стои на прага на Белия дом, можете да се обзаложите, че се е заклел да служи вярно на хората, които финансират и контролират кандидатурата му и създадоха публичния му облик и популярност чрез коварно използване и манипулиране на телевизионните предавания.

Камерата се приближи до лицето му.

— Този репортаж беше подготвен от четирима души, които в момента са издирвани от ФБР. Подозират ни в заговор за убийството на Хейз Ричардс — обвинение, изфабрикувано, за да дискредитира нас и предаването ни. Всички материали, които сме събрали, са на разположение на пресата и на органите на правосъдието. Анализът на гласовете ще потвърди достоверността на аудиозаписите. А филмът е достатъчно красноречив. Наоми Зур, Лусинда Ало, Райън Болт и аз, Коул Харис, се предаваме на полицията. Един смел мъж, преждевременно пенсионираният федерален агент Соломон Казоровски, плати с живота си за този репортаж и за родината си. Аз съм се посветил на идеята за свободна и открита преса. В демократичните страни журналистиката е страж за злините, които хората вършат, но какво се получава, когато тя стане заложник на нечии интереси? Когато най-ценната ни свобода бъде продадена на престъпниците? Когато свободното слово е ограничено от медийни заговори? Ако искаме перото да остане по-мощно от меча, тогава трябва пламенно да го защитаваме… Да се браним от…

Предаването прекъсна. На екрана се появиха снежинки.

 

 

Хеликоптерът се спусна над гаража и двама от италианските „братовчеди“ се наведоха през отвора и обсипаха с дъжд от куршуми подвижната телевизионна станция. Те прекъснаха захранващия поток и пиратското предаване. Наоми Зур изтича пред камиона и долепи фотоапарата до окото си. Направи петнайсет снимки, преди градушката от куршуми да я повали.

Раниха я на две места.

Единият куршум мина през дланта на дясната ръка. Другият проникна в гърдите и прониза сърцето й.

Коул накара Джон да избяга. Неговото участие в заговора беше приключило и Харис не искаше да го излага на повече опасности. В далечината се чуваха изстрели. Инженерът затвори внимателно апаратурата и хукна в дъждовната нощ.

 

 

Райън и Лусинда се скриха зад генераторите в мазето, когато с насълзени от въглеродния двуокис очи пазачът влезе в тъмното помещение с насочено оръжие. Райън се хвърли върху него и го блъсна в стената. Мъжът беше шейсет и седем годишно бивше ченге от Бруклин. Преви се на две и въздухът излезе от белите му дробове. Пистолетът изхвърча от ръката му и падна до стената. Лусинда грабна фенера и отиде да го вземе, а Райън откопча белезниците от колана му и прикова с тях възрастния човек към една от тръбите.

— Извинявай — каза Райън на пазача, който не отговори, защото се мъчеше да поеме дъх.

Изкачиха стълбите. Кракът на Райън се разтрепери от усилията. Излязоха на уличката. Беше тъмно и валеше пороен дъжд. Чуха откоси от автоматично оръжие и докато тичаха, видяха хеликоптера. Четирима мъже се бяха навели над отвора и стреляха. Райън почувства, че Мики е в хеликоптера. Сблъсъкът, който бе предсказал, предстоеше.

Студеният дъжд ги намокри. Стигнаха до стълбището, където беше паркиран подвижният контролен център. Хеликоптерът вече кръжеше над главите им, но мъжете изведнъж спряха да стрелят. Райън започна да удря по вратата на големия камион, а Лусинда се шмугна в сградата.

— Аз съм. Райън.

Коул отвори вратата. Лицето му беше зачервено от вълнение.

— Не можаха да пробият покрива — ухили се той.

— Вземи записите и влизай в гаража. Аз отивам да се срещна с Мики — каза Райън и без да чака отговор, се втурна към аварийната врата.

Хукна нагоре по стълбите, като се подпираше на перилата. Кракът му бе загубил почти всичките си сили.

Накрая излезе на покрива и застана пред хеликоптера, който се намираше на стотина метра от него. Мики седеше до пилота.

— Ела тук, Мики! — извика Райън срещу вятъра и дъжда, макар да знаеше, че Мики не може да го чуе. — Слез, мръсно копеле!

Мики видя Райън и гневът заслепи разсъдъка му.

— Педераст! — изкрещя той.

Пилотът го погледна с учудване и тревога. Мики се озова в нова територия — там, където влизаше за пръв път. Чувствата контролираха напълно реакциите му. Той удари пилота по рамото и посочи надолу. Четиримата италиански „братовчеди“ слагаха нови пълнители в „АР-15“.

— Ще застреляте онова копеле, ако ме нападне — извика Мики. — Падна ли, убийте го.

Те го погледнаха тъпо и той повтори заповедта си на италиански. Сетне кимнаха със сериозни изражения.

— Дай ми го — каза Мики на Пулакарпо и посочи деветмилиметровия „Берета“, който висеше на колана на сицилианеца.

Пулакарпо му даде пистолета, а хеликоптерът кацна в единия ъгъл на „Замъка“, далеч от голямата сателитна чиния. Мики скочи на покрива.

Деляха ги само петдесет крачки. Вятърът от перките на хеликоптера разпръсваше дъжда навсякъде. Тялото на Наоми Зур лежеше между тях. Дъждовните капки барабаняха по бетона. Райън се приближи до Наоми, коленичи и провери пулса й. Разбра, че е мъртва, още щом я докосна. После се изправи и погледна Мики.

— Беше неизбежно да се стигне до това — изкрещя мафиотът.

В гласа му прозвуча гняв и огорчение. Сетне вдигна пистолета и го насочи към Райън.

— Не съм въоръжен — извика Райън, но Мики не отговори. — Ти се нуждаеш от оръжие, защото никога не си ме побеждавал в ръкопашен бой. Ти си пъзльо, Мики. Дебело, мазно, страхливо лайно.

Мики погледна хубавия русокос мъж. Господ бе надарил Райън с красота… Мики винаги бе презирал този дар, но и той притежаваше нещо — сила. И сега се закле да отнеме красотата на Райън… със собствените си ръце. Яростта му нарастваше. Завладя го прилив на чувства. Пусна пистолета и тръгна напред.

Райън не мръдна. Застанаха един срещу друг в средата на покрива и вдигнаха юмруци.

— Можеше да ми бъдеш приятел — огорчен каза Мики. — Аз се опитвах да ти помогна.

— Не. Ти нямаш приятели. Само ти беше приятно да ме гледаш как се гърча… Аз бях като Рекс… Тичах с откъсната глава, без да зная къде отивам.

Мики замахна.

Схватката не продължи дълго. Юмрукът му удари Райън право в челюстта. Райън залитна назад, после се завъртя надясно на здравия си крак и заби лявата си ръка в ребрата на Мики. Мафиотът отстъпи, но не падна. Извърши лъжливо движение с дясното рамо и замахна с лявата ръка. Райън избягна удара и му нанесе злобен ъперкът. Мики се олюля и падна на едно коляно. Нададе яростен рев и се хвърли върху Райън, който се опита да се отмести вляво, но раненият му крак се огъна и той се строполи на земята. Мики връхлетя върху врага си, като крещеше от гняв и радост. Вече не се владееше. Стисна врата му с дебелите си пръсти и започна да го души. Райън се опита да се освободи, но адреналинът даваше на Мики свръхестествени сили. Райън взе да губи съзнание. Сетне, с последен прилив на енергия, той се преобърна и се стовари върху Мики. Сякаш тласкани от невидима сила, двамата започнаха да се търкалят към края на покрива. Райън разхлаби хватката на Мики. Изправи се, но мафиотът се обърна и побягна.

Райън разбра, че Мики тича към деветмилиметровия „Берета“ и хукна след него. Мики взе пистолета и го насочи към Райън.

— Мамка ти, Болт! Свършено е с теб — изкрещя той и стреля.

Райън усети пареща болка в дясното рамо. Сетне прозвучаха три последователни изстрела и Мики залитна назад.

Стомахът му се отвори и вътрешностите се изсипаха в краката му. Той погледна надолу ужасен, докато животът изтичаше от дупката в корема му.

На входа стоеше Лусинда, стиснала пистолета на пазача. Тя гледаше брат си с широко отворени очи.

Мики още държеше пистолета. Пусна го и препъвайки се, отстъпи назад към хеликоптера, който се връщаше за него. Мики се движеше с последни усилия на волята. Зрението му беше замъглено. Губеше ориентация и се влачеше слепешком по мокрия бетон.

Хеликоптерът беше на няколко метра от края на сградата и италианските братовчеди изстреляха още един смъртоносен поток от деветмилиметрови куршуми. Оловото разпръскваше бетонни отломки около Райън, но по чудо не го улучи. Мики се приближи, олюлявайки се, до хеликоптера и те престанаха да стрелят. Той се хвърли към хеликоптера и падна от покрива, като в последната секунда се хвана с две ръце за ръба.

Райън го погледна. Деляха ги само няколко крачки. Изражението на мафиота беше странно и безизразно. Държеше се здраво, макар да знаеше, че смъртта приближава. От него се изтръгна нещо неземно — силно и гневно ръмжене. Райън коленичи, за да чуе какво казва. И тогава Мики Ало произнесе две смразяващи кръвта изречения.

Очите му блестяха и бяха нечовешки светли и жизнени. Усмихна се леко и се пусна.

Тялото му падаше, като се превърташе във въздуха и след четири етажа се разпръсна на настилката.

В далечината се чуха сирени. Хеликоптерът рязко смени посоката и полетя в дъждовната нощ.

С кървящо рамо Райън се приближи до Наоми, взе фотоапарата й и се върна при Лусинда. Прегърна я и промълви:

— Благодаря.

— Какво каза Мики? — още втрещена попита тя.

Райън отмести поглед встрани.

— Не можах да разбера.

Влязоха в гаража и намериха Коул на първото ниво. Той гледаше към улицата, където спираха полицейски коли.

— Наоми е мъртва. Вземи фотоапарата й.

Коул наведе глава. Тя бе отишла при своя израелец.

Излязоха на улицата. Ченгетата ги арестуваха. Сложиха им белезници и им прочетоха правата. Дъждът намаля. Качиха ги отделни коли.

Райън седеше на задната седалка и слушаше как чистачките отмиват влагата. Намираше се в центъра на един осеммилионен град и въпреки това се чувстваше самотен и уплашен. Не можеше да забрави последните думи на Мики Ало. „Аз ще се върна — бе обещал едновремешният му съквартирант. — Ще се върна и ще те пипна.“