Стивън Канел
Храна за акули (22)

20. Монтажно студио

Райън и Релика бяха намерили монтажно студио в Университета по журналистика в Демойн. Мониторът присветваше, докато двамата монтираха „Прериен огън“.

— Погледни този задник — каза тя, когато на екрана се появи физиономията на Хейз.

— Престани да се заяждаш и ми помогни. Утре сутринта филмът трябва да е готов.

И двамата знаеха, че Ричардс е спечелил дебата. Усещаха, че са на страната на злото и помагат на човек, който няма морални ценности. Тези мисли правеха атмосферата в разхвърляната стая напрегната и студена.

— Не се ли притесняваш, че този тип само повтаря написаното от Ей Джей?

— Да, притеснявам се — озъби се Райън. — Но аз съм телевизионен продуцент, а не политически наблюдател.

— Снощи, докато спях в микробуса, онова смрадливо лайно мачкаше Сюзан Уинтър в хамбара. Бяха смъкнали панталоните си до коленете, бяха се сграбчили за задниците и пъшкаха като зверове. И аз непрекъснато си повтарях: „Този гад може да стане следващият президент на страната ми“.

Релика се обърна и вторачи убийствен поглед в Райън.

— И знаеш ли кое всъщност ме отвращава?

Той зачака. Знаеше, че няма начин да я спре.

— Отвращавам се, че помагам на този задник.

Райън изпитваше същите чувства, но го бяха хванали в капана.

Двамата се спогледаха в тясната стаичка на втория етаж на университета по журналистика. Навън духаше зимен вятър и оголените клони на дървото леко почукваха на прозореца, нарушавайки напрегнатото мълчание помежду им.

Релика изключи монтажния апарат.

— Отказвам се — тихо каза тя. — Не е необходимо да ми плащаш, защото не довърших работата. Всъщност изобщо не искам да ми плащат от тази кампания. Няма да мога да изхарча парите с чиста съвест. Искам да те питам нещо… Щом Хейз Ричардс не разсъждава със собствената си глава, липсва му смелост и е морално покварен, как можеш да правиш този документален филм и да се гледаш сутрин в огледалото?

Райън нямаше отговор.

— Ти си свестен човек, Райън. Но ако останеш в тази кампания, ще съжаляваш!

После излезе.

Райън се замисли.

На млади години гледаше на живота през розови очила. Беше златно момче, на което всичко се удаваше лесно — спортната слава и успехът в кариерата. Никога не беше срещал трудности и предпочиташе да избягва конфликтите. Но сега, на трийсет и пет годишна възраст, синът му беше мъртъв, а бракът и кариерата — съсипани и всичко излизаше на повърхността — мътната утайка на цялата грозотия в живота му, с която се бе отказал да се занимава. Чувстваше се обкръжен от грешките в живота си. Взимаше и изследваше всяко овъглено парче. Кое беше това? А, да, Бъдни вечер. Тогава разбра, че не обича съпругата си, но не направи нищо по този въпрос цели пет години. А онова? Аха, приятелят му Тери, който се носи по дъното на басейна. А това? Мат му беше отнет, защото не го заслужаваше… Райън Болт не става за нищо.

Той е такъв, за какъвто го мислят другите хора. А Мики Ало, старият му приятел от прогимназията, е вероятно мафиот. Райън отдавна подозираше това… Дори прочете в „Нюзуик“ една статия за организираната престъпност, в която се споменаваше за Джоузеф Ало. Повдигна въпроса пред Мики, когато завършиха колежа. Мики побесня.

— Баща ми е собственик на ресторанти. Семейството му е от Сицилия. Е, понякога мафиотите се хранят в заведенията му, но това не е престъпление. Не е подвеждан под съдебна отговорност. Това са глупости.

Навремето Райън остави въпроса настрана. Беше по-лесно да не настоява. Какво значение имаше за него? Но сега беше друго. Мики му бе намерил тази работа. Ей Джей говореше по телефона от кабинета на Мики за пари в брой от Бахамските острови. Не беше необходимо Райън да е гений, за да се досети откъде идват и къде отиват парите. Ако зад Хейз Ричардс стоеше организираната престъпност и ако той беше избраната от тях марионетка, тогава последствията можеше да бъдат пагубни.

Райън седеше зад бюрото в монтажното студио и слушаше силния вятър, който блъскаше клоните на дървото в прозореца. Вгледа се в голите вейки, които се поклащаха, и се зачуди дали ще може да застане очи в очи със старите емоционални гранати, дали ще се справи с новите си съмнения и дали е достатъчно силен да опита.

Една клонка потропа на стъклото, сякаш се опитваше да отвлече вниманието му.