Стивън Канел
Храна за акули (5)

3. Риболовът

— Божичко, мирише така, сякаш някой е повърнал — рече Котето и сбърчи нос, когато седна на задната седалка на десетгодишния ръждясал шевролет, който бяха откраднали в града. Беше осем вечерта.

Връщаха се в Спортния клуб. Нюйоркчанина караше с изгасени фарове.

Мики седеше до шофьора и се опитваше да види обсипания с мидени черупки път, водещ към плажа.

— Ето го — каза той и посочи пролуката в храсталаците.

Колата изскърца и се разтресе, когато взе завоя. Тони изключи двигателя и спря близо до бунгалото на Пол. Останаха една минута в шевролета, като се вслушваха в потракването на загрелия мотор.

— И така, Коте, отиваме на риболов, затова ще ни трябва някоя от онези яхти на пристана. Увери се, че няма никой, после се качи и я приготви за отплаване. Не включвай мотора, докато аз и Тони не се появим.

— Добре.

Боно излезе от колата и тръгна към плажа. Изчака, докато очите му свикнаха с мрака. Видя, че на пристана няма никой, прекоси пясъчната ивица и се качи на кея. Кожените му обувки поскърцваха по прясно боядисаните дъски.

Мики и Тони си сложиха ръкавици и също слязоха от шевролета. Апартамент „Фламинго“ беше заключен и пуст. Мики заобиколи бунгалото и видя, че стъклото, което бе счупил, вече е сменено.

— По дяволите — възмутен изруга той.

Този път махна цялото стъкло, без да го чупи, отвори вратата и отново го сложи на мястото му. Сетне пусна Тони през предната врата.

— Оня Уорън е в апартамент „Морска пяна“. Малко по-надолу. Доведи го тук. И се погрижи да си държи устата затворена.

— Добре.

Нюйоркчанина излезе безшумно през задната врата и изчезна в мрака.

 

 

Уорън и Пол вечеряха в голямата трапезария с двамата специалисти по проучване на общественото мнение, които на другата сутрин трябваше да се върнат във Вашингтон. Хората на съседните маси поглеждаха крадешком към известния сенатор. Четиримата разговаряха за кампанията в Айва и как Пол трябва да отиде рано там, а в края на януари да започне да управлява държавата. Ейвън, съпругата на Пол, му се обади от Вашингтон. Той използва телефона на главния сервитьор. В девет часа Пол и Уорън пожелаха лека нощ на партийните функционери и всеки се отправи към бунгалото си.

Пол пъхна ключа във врата и се прозя. Влезе безгрижно в стаята, обърна се да заключи и усети студеното дуло на пистолет, допрян до слепоочието му.

Извика от страх.

— Ръцете отзад, Пол. Не ми прави номера, защото ще ти пръсна черепа.

— Аз… Ти… — започна да пелтечи Аркет.

Сложи ръце на гърба си, а Мики бързо ги завърза с жицата, която му бе дал Майлоу. После завъртя Пол и го блъсна към вратата.

— Не можеш да постъпваш така с мен. Аз съм сенатор.

— Ти си кучешко лайно, Пол. Не биваше да забравяш с кого си имаш работа.

След няколко минути вратата се отвори и Тони бутна вътре Уорън Сакс, който беше с калъфка за възглавница на главата. Нюйоркчанина я смъкна и Уорън се вторачи в тях с изцъклени от ужас очи. Устата му беше запушена със собствения му чорап.

— Тони, извади два бански костюма от гардероба… и чорапи за Поли.

— По дяволите, какво мислите, че…

Аркет не можа да довърши изречението си, защото Мики го удари в слънчевия сплит. Когато устата му се отвори да поеме въздух, Мики напъха чорапите, изправи го и блъсна главата му в стената.

— Какво ще кажете за един риболов? Знам, че е късно, но какво от това… Искате ли да видите дали има риба?

Уорън и Пол го гледаха с обезумели очи.

Излязоха от розовия апартамент, заключиха вратата и тръгнаха към яхтите.

Котето се бе качил на една от тях. Подаде глава от кабинката и прошепна:

— Тук съм.

Качиха Пол и Уорън на борда. На кърмата със старомодни овални букви беше написано „Главозамайваща фантазия“. Блъснаха Пол и Уорън да седнат на два стола.

— Има ли жива стръв на борда, Коте?

— Да, в онзи варел.

Варелът на кърмата беше пълен със средни по дължина морски костури, които лениво плуваха в блудкавата вода.

— Готови ли сте за една „Главозамайваща фантазия“? — попита Мики. — Коте, да се махаме оттук.

Боно беше намерил ключовете, които висяха на една кука в люка на щирборда. Включи моторите, а Тони отвърза въжетата от пристана и деветметровата яхта бавно се отправи в открито море без сигнални светлини. След няколко минути „Главозамайваща фантазия“ вече не се виждаше от брега.

Изключиха моторите някъде отвъд Големите Бахамски плитчини. Мики грабна един малък рибарски сак, загреба няколко костура от варела и започна да ги кълца на парчета. После изсипа рибите в една кофа и извади още. През цялото време говореше на ужасения Пол Аркет.

— Едно нещо не мога да разбера, Пол, и може би ти ще ми го обясниш. Какво, по дяволите, мислеше, че става през всичките онези години… Нашето споразумение беше изключително делово. Как можа да се отклониш от шибания път?

Пол се опита да отговори, но чорапите му пречеха. Мики не му обърна внимание и каза на Тони:

— Запали прожектора и хвърли костурите във водата.

Нюйоркчанина включи прожектора за нощен риболов. На петдесет метра от тях в зелените води на океана, се виждаха разноцветни риби, които плуваха в плитчините. Тони започна да изхвърля нарязаните на парчета костури и вътрешностите им във водата.

— Коте, направи едно кръгче, докато Тони пуска стръвта.

Очите на Пол се изцъклиха и той започна да се задушава. Мики протегна ръка и извади мокрите от слюнката чорапи от устата на двамата мъже.

— Виж какво, Мики, съжалявам. Мисля, че още не е късно. Ти имаш право. Ще откажа на Демократическата партия. Всичко ще бъде както преди.

Аркет беше обезумял от страх.

— Да, но има един проблем. Излъже ли ме някой веднъж, повече не му вярвам. Ами ако те вкараме в Белия дом и те помоля за някоя услуга, а ти пак ми кажеш да се разкарам както днес следобед? Какво мога да ти направя, след като станеш президент? Схващаш ли?

Пол преглътна и на челото му изби пот.

— Не получаваш втора възможност — продължи Мики. — Споразумението даваше само един шанс. А сега, да ви преоблечем.

Той взе банските и ги хвърли на Уорън и Пол. Гащетата се блъснаха в краката им и паднаха на палубата.

— Развържи ги, Тони.

— Защо са ни бански? — изхленчи Пол.

— Защото аз искам така.

— Няма да ги облека — заяви Аркет.

Тони изправи Пол и го удари леко в стомаха.

— Добре, добре — изпъшка сенаторът и Нюйоркчанина развърза китките му, за да разкопчее панталона си и да обуе банските.

Уорън се молеше с напевен глас. Мики дори не можеше да разбере какво казва.

— Затваряй си устата — извика Тони.

След няколко минути Пол и Уорън бяха по бански.

— Донесете въжета — заповяда Мики.

Котето изпълни нареждането. Мики завърза Пол под мишниците, стегна възела под гръдната кост и напъха хавлии, за да не останат белези от въжето.

После блъсна силно Пол и сенаторът излетя над перилата на яхтата и цопна в окървавената вода. Мики усука другия край на въжето за кнехта, а Тони завърза Уорън по същия начин и го изхвърли през борда.

— Пуснете ни! — крещеше Пол. — Защо постъпвате така с мен?

— Да ги повлачим ли? — попита Мики.

Котето включи мотора и Пол и Уорън се понесоха в разпенената окървавена диря след яхтата.

— Престанете! — изкрещя Пол. — Кръвта ще привлече акулите!

— Аха, загря — отбеляза Мики, загреба още костури и ги хвърли във водата. — Хайде, момчета… Вечерята е сервирана.

Първата гръбна перка се появи след двайсет минути, но следващите доплаваха за броени секунди. Тигрови акули със странно красиви жълти шарки на гърба.

Отначало акулите обикаляха бавно и Уорън и Пол пищяха от ужас. Хищниците се докосваха до тях, за да проверят какво представляват, като описваха все по-тесни кръгове. После едно триметрово чудовище се обърна и връхлетя върху Уорън. Захапа го в бъбреците и откъсна плътта му с острите си като бръснач зъби. Сакс изпищя от болка, когато тигровата акула изви гръбнак и плесна с опашка, отскубвайки огромно парче от тялото му.

Водата се обагри в кръв.

— За бога! За бога! — крещеше Пол.

Акулата се нахвърли върху него. Хищникът се обърна по гръб, отметна глава и откъсна рамото на Пол. Морето почервеня. Гръбните перки и зъбите на рибите проблясваха в осветената от прожектора вода.

— Ей това се казва стръв — рече Мики.

Съвсем неочаквано Котето повърна.

Акулите ядяха в захлас. Половината от Уорън Сакс изчезна за секунди. Кракът, дясната ръка и рамото на Пол липсваха.

— Не искам да ги разкъсват напълно. Да се махаме оттук — каза Мики.

Боно включи моторите и яхтата се отдалечи от акулите. Безжизнените тела подскачаха и се въртяха, изпълнявайки зловещ танц в разпенената диря зад яхтата.

Прерязаха въжетата на двайсет метра от брега и гледаха труповете, докато вълните ги изхвърлиха на брега.

Слязоха от яхтата, завързаха я за пристана и се върнаха на летището.

— Всичко точно ли е? — попита Майлоу.

— Отидохме за риба, но загубихме стръвта — отговори Мики.

След няколко минути вече летяха към Ню Джърси. Всичко продължи по-малко от час.