Стивън Канел
Храна за акули (28)

26. Доктор Джаз

Каз се ухили на обезглавения труп.

— Колко си хубав, Тони…

Райън се опита да съсредоточи поглед върху едрия мъж в хавайска риза на зелени и тъмночервени палми на фона на жълт пясък. Раната му кървеше силно. Каз я погледна и подсвирна.

— Липсва ти половин килограм хамбургер и четвърт литър кетчуп. Трябва да те оправим. После ще се върна да се погрижа за този фукльо.

Той хвана Райън за лакътя и му помогна да стане.

От артерията бликна силна струя кръв. Каз настани Райън в зелената кола, съблече хавайската си риза и я завърза над раната. Потърси нещо, с което да направи турникет, и видя индикатора, който Райън бе хвърлил към Тони. Пъхна го във възела и го превъртя.

Райън стискаше зъби. Почувства, че изпада в шок.

— Разхлабвай го през една-две минути. В Трентън познавам един човек, който може да те оправи.

Каз съблече сакото си и седна зад волана на откраднатата кола.

„Човекът от Трентън“ се оказа един жилав възрастен чернокож на име доктор Джаз. Живееше в дървена къща с капаци на прозорците, които се извисяваха над купчината счупени домакински уреди. Адамовата му ябълка беше с размерите на хандбална топка. Главата му беше обръсната и черното кубе лъщеше. Зъбите му бяха златни. Черните му очи непрекъснато се усмихваха.

— Седя и слушам джаз, а тук идва един грозен агент на име Каз — напевно каза той, като се ухили и показа още от лъскавия жълт метал.

Гласът му беше писклив и пронизителен. Говореше с ямайски акцент. Погледна Райън и добави:

— Човече, ти си почти на върха на славата. Ела и разкажи на доктор Джаз каква е работата.

Райън изстиваше — сигурно от загубата на кръв. Подпря се на лакти и разтреперен се вгледа в чернокожия мъж, който стоеше на верандата с плетените столове.

— Райън, това е доктор Джаз — рече Каз. — Той ще те зашие.

Старецът се усмихна още по-широко и на долното му чене се видяха две дупки.

— Що за лекар е той? — обърна се Райън към Каз.

— Доктор Джаз е връщал от гроба не един престъпник и още толкова хора на закона. Ако те надупчат и решиш да не съобщаваш на ченгетата, доктор Джаз има цяр за вас.

— Колко пъти съм те шил, уморен грозен задник такъв — каза доктор Джаз. — Някой вътре да го внесе, преди кръвта да му изтече.

Каз издърпа Райън и го метна на рамо. Донесе го до къщата на стареца, прекоси верандата, прескачайки заспалата котка и влезе в бедно обзаведената предна стая.

— Донеси това тяло до голямото огледало и го настани под силните светлини — продължи в рими възрастният негър.

Гостната беше превърната в лекарски кабинет. Имаше стоманена медицинска маса — безупречно чиста под огромния хирургически прожектор. На една бяла хавлия бяха сложени спринцовки в пластмасови опаковки. В единия ъгъл имаше шкаф, пълен с шишенца с метални капачки. Райън се поуспокои, като видя лекарствата и инструментите.

— Кенета — извика доктор Джаз.

След няколко секунди в стаята влезе една красива чернокожа жена на около двайсет и пет години, със сплетени коси.

— Хей, Каз, изглеждаш много по-добре, отколкото последните два пъти, когато беше тук.

— Кенета, това е Райън Болт. Тя е дъщеря на доктор Джаз.

Кенета погледна Райън, докато баща й миеше ръцете си в голямата мивка. После се наведе и се вторачи в раната.

— Божичко, какво е това?

— Куршум дум-дум от пистолет двайсет и втори калибър — отговори Каз.

— Хайде, дете — извика доктор Джаз от банята.

Кенета извади една зелена хирургическа престилка от стерилна опаковка и се приближи до баща си.

Каз погледна Райън, който още се съмняваше в способностите на чернокожия старец.

— Доктор Джаз е бил хирург в Кингстън, Ямайка. Имал е неприятности, свързани с политиката, и затова е трябвало да избяга. Ала бедата го проследила и дотук и не му дават разрешително за частна практика. Той знае какво прави. Повярвай, по-добре е да не отиваш в болница. Мики ще те намери там.

Райън беше твърде немощен и го болеше твърде много, за да се чуди кой е огромният разрошен мъж, откъде се появи и как е научил за Мики.

Кенета също облече хирургическа престилка и прибра косите си под зелена книжна шапка.

— Мисля, че е по-добре да приспим момчето — каза доктор Джаз.

Каз кимна.

— Ще се погрижа за Тони и веднага се връщам.

Кенета се приближи до Райън и се наведе над него.

— Това е етер. Нямаме лидокаин, но имаме апарат, на който ще следим жизнените ви функции. Ще ви свестя, ако се наложи. Съжалявам, но така действаме.

— По дяволите — изруга Райън, като се замисли колко е далеч от Медицинския център в Лос Анджелис с неговите боядисани в пастелни тонове стаи и херметически запечатани подноси с храна.

Кенета напои с етер една стерилна кърпа и я долепи до носа му. Доктор Джаз сряза панталона му и се вгледа в раната.

— Онези куршуми дум-дум наистина правят големи бели, а? — отбеляза вече не толкова поетично той, докато Райън се унасяше.

На Каз му бяха необходими двайсет и пет минути, за да намери всичко, което му трябваше. Дори се отби в един магазин за облекло и си купи фланелена риза.

В единайсет часа се върна на полянката сред кипарисите и изкопа трап на около петнайсет метра зад дърветата. Работи почти четирийсет и пет минути с лопатата, която намери в гаража на доктор Джаз. Накрая довлече трупа на убиеца от Ню Джърси и го уви в едно одеяло. Време беше за последното причастие.

— Мили Боже — престорено сериозно каза той. — Блажени са глупците, защото те дават надежда на онези, чиято участ е да ги преследват. Амин.

После ритна в плиткия гроб огромния вързоп, съдържащ Тони Нюйоркчанина.