Стивън Канел
Храна за акули (18)

16. Очаквано изявление

Губернаторът на Роуд Айланд се готвеше да съобщи за намерението си. Ей Джей беше в дома на Хейз. Беше разтворил на неоправеното легло в спалнята му цялата документация за кампанията. Анита, съпругата на Хейз, не обитаваше голямата спалня. Ей Джей знаеше, че тя вече не спи с Хейз. Бракът им беше една умело режисирана преструвка. Той видя Хейз, който беше в банята и се оглеждаше в огледалото.

— Преглеждам материалите от четири часа сутринта и трябва да ти кажа, че съперниците ти разчитат на платформи, свързани с интересите на отделни групи хора. Всички до един — Дехавиланд с политиката си по опазването на околната среда, Савидж — с неговите либерални преобразования на работното място в съответствие с обществената среда, Гълифорд е мистър Труд и мистър Едновремешна Религия, а Лио Скатина набляга на правата на жените. Всички са вътрешни хора във Вашингтон и ядат от една и съща паница.

Хейз излезе от банята и прокара език по зъбите си.

— Да — каза той и погледна часовника си.

До пресконференцията оставаха четирийсет минути. Сетне отправи взор към остъкленото затворено овално помещение, където даваше повечето си телевизионни интервюта. Там щеше да се състои и пресконференцията. Отвън вече имаше няколко телевизионни микробуса, но бяха по-малко, отколкото очакваше.

— Надявам се, че няма да пея в празна църква.

— Това няма значение. Не искам изявлението да бъде грандиозно. Тъй като влизаме късно в играта, предпочитам да ги изненадаме и да направим удара по време на утрешния дебат в Демойн. Говори малко, придържай се към посланието и не разисквай други въпроси.

— Хайде, Ей Джей, но аз искам да засегна и други въпроси. Измислил съм нещо страхотно за емиграцията.

Той млъкна, защото Тийгардън се хвана за главата и шеговито изпъшка.

— Не прави така, Ей Джей. Виждал съм това сто пъти.

— Ние ще бъдем над обичайните проблеми — настоя Тийгардън. — Не искам да говориш за тях. Иначе си обирам крушите.

— За какво друго мога да говоря?

— Ще наблегнеш на посланието. А то е — Хейз Ричардс чувства гнева, Америка! Той усеща отчаянието! Разочарованието, отчуждението и чувството за поражение. И знаете ли защо? Защото е един от вас! Хейз Ричардс е преди всичко американски гражданин и като всички в тази страна е ядосан на хората, които гледат само собствените си интереси. Бесен е, защото всички те са купени. Хейз Ричардс не е бил нито един ден в Конгреса. Никога не е карал някой лобист да му купи закуска… Никога не е сключвал сделка, за която после да се отплаща. Хейз Ричардс е чист. Той е единственият кандидат, който не е купен.

— Шегуваш ли се? — попита Хейз, припомняйки си разговора в караваната.

— Обяснявам ти какво да кажеш. Ти ще станеш водач на втората революция в Америка, Хейз. Ще оглавиш бунта на недоволните. Ти ще накараш Америка отново да заработи, по дяволите. И ако пророниш дума за абортите или за правата на хомосексуалистите, ще изритам шибания ти задник от сцената.

В стаята настъпи тишина.

— Ако правиш каквото ти казвам — тихо добави Ей Джей, — ще те вкарам в Белия дом.

Рано сутринта Райън взе такси и се срещна със снимачния екип. Едно високо момиче с ориенталски черти, телосложение на културист, обикновено лице и дълги черни коси се приближи до него и стисна силно ръката му.

— Аз съм Релика Сън — представи се тя.

В ръката си стискаше двайсет и пет килограмова камера, а мускулите на рамото й изпъкваха под работния елек. Температурата беше плюс два градуса, а това момиче се разхождаше по лятно облекло. До нея стоеше един тонтехник с тесни рамене, апаратура „Награ“ и кондензаторен микрофон.

— Райън Болт.

— Голяма шумотевица, а? Какво става? — попита Релика.

— Губернаторът Ричардс ще прави официално изявление, че ще се кандидатира за президент.

— Странно.

Изявлението беше кратко и Райън записа всичко. Хейз се качи на сцената точно в единайсет часа и огледа тълпата от приятелски настроени лица, на които Ей Джей беше платил да се покажат като украса на витрина.

— В днешна Америка долавям чувство на объркване и отчаяние… Чувство на дълбок гняв. За мнозина от нас американската мечта умря. Вече нямаме общонационална цел. Ние сме отражения в счупено огледало. Караме се помежду си и разкъсваме на парчета тъканта на нашата нация. Защо става така? — Гласът му отекваше в овалното помещение. — Цените се повишават. Брутният национален продукт спада. Чернокожите и белите се бунтуват. Производството ни е долнокачествено. Губим интереса на другите страни. През Втората световна война имахме цел… и спечелихме тази война. В момента също водим война… за запазването на Америка. Ала я губим. Това се нарича война за икономическо оцеляване. Аз не мисля, че Америка трябва да губи. Аз съм ядосан като всички вас, защото сме станали посредствени. Разгневен съм, че нашата система на управление е присвоена от лобисти с различни интереси. Аз искам да върна предишната Америка. Искам Америка да работи за вас. Тази страна е ваша и моя. Да престанем да се гневим. Да променим нещата.

Той млъкна, вгледа се решително в камерите и добави:

— С тази цел обявявам кандидатурата си за президент на Съединените щати.

Големите национални мрежи и местните екипи прибраха апаратурата си и се качиха в микробусите, а Хейз влезе в луксозната си къща.

— Как мина? — обърна се той към Ей Джей.

— Откровено казано, ти се отклони от пътя. Какви бунтове? Икономиката? Брутният национален продукт? Не повдигай тези въпроси, ако не са ти казали, и винаги се връщай към посланието. Но това все пак беше едно начало.

Републиканските авиолинии бяха запазили двайсет места за екипа на Хейз Ричардс. Всичките бяха в задната част на „Боинг 737“.

Райън и Релика успяха да се качат в последната минута. За да спестят пари, те бяха изпратили звуковия мишпулт с кола. Райън можеше да работи с видео магнитофона „Награ“, а Релика каза, че ще снима на светлината, с която разполагат. Ръкуваха се, за да подпечатат споразумението. Затегнаха коланите и боингът се откъсна от пистата на Демойн.

Райън знаеше накъде се е отправил самолетът, но нямаше никакво желание да отива там.