Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (96)

96.

Капитолийският хълм, Вашингтон

Когато пристигна на Капитолийския хълм, за да се обърне към историческото съвместно заседание на Сената и Конгреса, президентът Болтън с изненада разбра, че спикерът на камарата Дейвис Бъртън го очаква. Той беше информиран, че процедурите ще бъдат същите, както при обръщението за състоянието на нацията, и че ще бъде придружаван от сержанта на Конгреса. Президентът не можеше да влезе в заседателната зала без официална покана и без да е придружаван до мястото си на подиума.

— Господин президент, извинявам се за нарушаването на процедурата, но възникна въпрос от изключителна важност, за който трябва да ви съобщя.

— Бъртън, не може ли това да почака, предстои ми да държа реч? — раздразнено попита президентът.

— Не, господин президент, не може. Трябва да ви информирам в моя кабинет, преди да влезете в залата.

— Бъртън, гледай да си заслужава — озъби се президентът Болтън.

Сержантът ги последва на дискретно разстояние, решен да изпълни дълга си, макар все още да не можеше да осъзнае чудовищността на заговора за нападение срещу целия свят в Пекин и за участието на президента в него. В обикновено шумната и препълнена заседателна зала наблизо настъпи тишина.

— Господин президент, тези сметки ваши ли са? — попита Дейвис Бъртън, като плъзна един лист по плота на бюрото към президента, който беше седнал срещу него. В документа имаше подробна информация за близо петдесет милиона долара от подкупи, депозирани в сметка на името на Чарлс Болтън.

— Как смееш! — изригна президентът Болтън. — Ще те изхвърля на улицата заради това! — Лицето му беше добило странен белезникав цвят.

— Господин президент, аз не мисля така. — До последно Дейвис Бъртън се придържаше към протокола, обръщайки се към обезчестения и замесен в престъпления президент с неговата титла. Председателят Дейвис Бъртън натисна един бутон и пусна записа на разговора между Болтън и Ричард Халиуел в неговия кабинет, който ЦРУ му беше предоставило. Болтън пребледня още повече.

„— Супервирусът не признава международните граници, Ричард. Не ми пука колко милиона китайци ще изтрием от лицето на земята, но трябва да се погрижим да имаме ваксина, за да защитим американците и особено нашите атлети, преди да го пуснем.

— Чък, както обикновено, биеш право в целта. Долински е един от малцината или дори може би единственият, който може бързо да разработи и вируса, и ваксината срещу него. Аз мога да се погрижа за разпространението му в Пекин, но ще ми е нужна помощта ти, за да го прекараме с дипломатическата поща.“

В последния момент Том Макнамара и председателят на Камарата на представителите бяха информирали директора на тайните служби и директора на ЦРУ. Двама агенти от тайните служби, които обикновено се грижеха за охраната на важни лица, сега стояха пред вратата на кабинета на председателя на камарата, готови да помогнат на сержанта на Конгреса, единствения човек, който според конституцията има властта да арестува президента.

Директорът на ЦРУ едва не получи удар от ярост, че не е бил уведомен, но Макнамара го погледна право в очите и каза:

— Виждал съм много директори, но вие определено сте най-лошият. Ако искате доказателство, потърсете доклада за Бил Крофърд. Той беше обезглавен, защото отказахте да осигурите на младите агенти достатъчно подготовка, за да могат да действат в забравените от бога места, където ги изпращаме. Когато стигнем до дъното на тази помийна яма, ще имате нужда от преквалификация, защото приятелчетата ви в Белия дом няма да ви отърват.

Сержантът на конгреса нямаше защо да се притеснява. Последното доказателство в записа не беше толкова изобличително, колкото плановете за Пекин, но и то щеше да е достатъчно, за да приберат президента зад решетките за дълги години.

„— Чък, колкото по-малко хора знаят за това, толкова по-добре. Генното инженерство измина дълъг път и ако са най-добрите в своята област, двама учени са напълно достатъчни. Мислиш ли, че ще можеш да го пробуташ във Вашингтон?

— Пробутах заради теб идеята за лабораторен комплекс с четвърта степен на защита на стойност петстотин милиона долара и ще поработя и върху договора за производството на ваксина срещу едрата шарка, който ще е за около половин милиард. Освен това последния път, когато проверих, тази година договорите ти в Ирак възлизат на повече от триста милиона.

— До края на следващата седмица по банковата ти сметка на Бахамите ще бъдат преведени още десет милиона долара.“

Президентът на Съединените щати се сви в креслото си.

— Възнамерявам да се погрижа да изпитате цялата строгост на закона, господин президент — заяви Дейвис Бъртън. — За момента обвиненията срещу вас ще се ограничат с подкупите, които сте взимали в продължение на години. На членовете на Сената и Конгреса бяха представени достатъчно подробности, за да осигурим тяхното съдействие и мълчание за невероятната конспирация срещу Пекин. Вие сте участвали в един от най-зловещите заговори в историята на човечеството. Аз и моите колеги сме на едно мнение, че не е в интерес нито на Америка, нито на света да разкрием истината, но всичко зависи от това дали ще можем да намерим шишенцата.

Не, господин президент, не са били доставени с дипломатическата поща до посолството ни и после на платените бандити на Халиуел, както вие сте наредили. Преди две седмици са били откраднати от лабораториите на „Халиуел“ от Долински, човека, на когото по ваше настояване помогнахме да дезертира. Д-р Едуард Долински работи за „Ал Кайда“. Къртис О’Конър ще се опита да намери шишенцата и да ги върне. Ако не успее, не мога да си представя какъв ще бъде резултатът. Сигурен съм само в едно: вие ще умрете на електрическия стол. И в двата случая нека Бог се смили над вас, защото предадохте високия пост, който ви беше поверен.

Президентът кимна замаяно.

Сержантът на Конгреса, придружаван от двамата агенти от тайните служби, съпроводи президента до една странична врата, където вече чакаше кола. Дейвис Бъртън бе настоял масмедиите да не излъчват кадрите с арестувания президент, когото очакваха да излезе от залата след речта му. С мрачна решителност Бъртън тръгна към залата, за да говори вместо президента.

— С дълбока тъга трябва да обявя на вас, моите съграждани, и на света, че президентът на Съединените щати беше арестуван.

В галерията за зрители се чуха високи ахвания.

— Като вицепрезидент и като държавен глава, президентът Болтън е бил замесен в сериозни криминални престъпления, включително взимането на милиони долари подкупи. — Съобщението с внимателно подбрани думи позволяваше по-нататъшно уточняване, ако пекинската конспирация излезеше на бял свят. — Предполагам, че мнозина ще попитат защо не беше започната процедурата по импийчмънт. В този случай престъпленията са толкова сериозни, а доказателствата толкова необорими, че когато преди малко те бяха представени на президента в кабинета на председателя на Камарата, той не можа да се защити.

Дейвис Бъртън изчака, докато ужасеният шепот в галерията престана.

— Поради липсата на вицепрезидент постът на президент се полага на мен като председател на Камарата на представителите, който е следващият по значимост пост в страната. Макар че в миналото съм се опитвал да спечеля този пост, никога не съм искал да го заема при подобни обстоятелства. Обаче точно както демократичният процес, който е гръбнак на нашата велика страна, определи резултатите от изборите, в които участвах и изгубих, така една малко известна част на конституцията разрешава арестуването на непокорен президент от сержанта на Конгреса. Сега не е време за предизборни крамоли, сега е време за лекуване на раните. Ако колегите ми пожелаят, аз ще издигна отново кандидатурата си за този велик пост. Междувременно нямам намерение да решавам важни въпроси от вътрешната политика в месеците до следващите избори. В областта на външната политика ще направя всичко по силите си, за да възстановя доброто име, с което някога се ползвахме сред хората, с които споделяме тази планета. Спомням си какво каза веднъж големият президент Хари. С. Труман точно от това място: „Организацията на обединените нации, най-голямата надежда на света за мир, излезе от тези години на изпитания по-силна и по-полезна от всякога. Свободните нации се обединиха срещу усилията на комунистите да скъсат Хартата“^[1].

Съжалявам, но трябва да призная, че през последните месеци Съединените американски щати са държавата, която се опитва да скъса Хартата. Онзи ден прочетох един доклад на Центъра за мир „Перес“, според който седемдесет процента от палестинците и израелците искат да бъде постигнат мирен договор и изненадващо много от тях са „за“ създаването на палестинска държава. Това ми подсказва, че най-голямата пречка за мира в Близкия изток са самодоволните политици и малцинствата екстремисти от двете страни. Центърът „Перес“ е организация, чиято цел е да събира израелците и палестинците, за да работят заедно и да споделят идеи в области като земеделието и бизнеса. Но има нещо още по-важно: целта е да се даде възможност на палестинците и израелците да се опознаят, да разбират и уважават различните си култури. Няма да прочетете за това в медиите, но млади хора завързват приятелства по спортните терени. Смесени отбори от палестинци и израелци играят срещу други смесени отбори. Ако тази добра воля може да се използва, както се прави в Обединените нации, и ако мога да харча по милиард долара на седмица за здравеопазване и образование, вместо да бомбардирам народите на Ирак и Ливан, тогава независимо какво ще решат моите съграждани — дали да остана в Белия дом, или да си вървя — ще бъда много щастлив човек.

Бъртън направи пауза, когато демократите и мнозина от собствената му партия започнаха да ръкопляскат. Шокът от ареста на президента още не се бе уталожил, но Дейвис Бъртън беше уважаван човек сред двете партии и той, изглежда, даваше надежда за едно по-мирно бъдеще не само за Съединените щати, но и за целия свят.

— Не съм съгласен с методите на д-р Кадир, но той е прав в твърдението си, че палестинските семейства имат същите стремежи, както всички останали. В тази страна приемаме за даденост, че можем да се запишем в училище или университет. Много палестински деца биха жертвали дясната си ръка, за да имат същата възможност. Досега беше пролята прекалено много кръв, затова е крайно време да намерим общ език с другите култури. Точно както ние не бихме търпели чужда армия около река Потомак, може би трябва да помислим за изтегляне на нашите войски от светите за мюсюлманите земи. Възнамерявам да се опитам да намеря изход с помощта на посредници от Обединените нации.

На хиляди километри разстояние д-р Халид Кадир гледаше обръщението на председателя и се чудеше дали може да се довери на този неверник, макар да знаеше, че вече е твърде късно. Беше получил съобщение от Ал Фалид, че всички екипи са заели позициите си и последните репетиции за вкарването на вирусите във вентилационните системи са започнали.

— И накрая бих се обърнал към всички фундаменталисти от различните изповедания. Искам да ги помоля да помислят какъв ще е тоя Бог, който е позволил създаването на два милиарда християни, милиард мюсюлмани и над четири милиарда от различни други вери, а после като в някакъв мръсен космически виц обявява, че само едната група знае истинския път. Какъв ще е тоя Бог, който ще възнесе само малка част от своето творение, а ще остави останалите да горят в пълна със сяра бездна? Какъв ще е тоя Бог, който разкрива величието си чрез унищожението на милиони невинни деца и жени? Това не е богът, когото аз искам да почитам. А онези, които си мислят, че техният Господ разрешава ужасяващото насилие, не са чели светите книги, които са на повече от един език — завърши той, сещайки се за гледната точка на Кадир. — През времето, с което разполагам, ще направя всичко възможно да постигна мир чрез преговори в Близкия изток. Мир, справедлив за всички страни. Но не мога да го направя сам. Затова призовавам умерените от всички култури и вери също да сторят необходимото. Компромисът не е слабост, а мъдрост.

Когато многоуважаваният Дейвис Бъртън слезе от подиума, членовете на Конгреса станаха на крака и започнаха да ръкопляскат. Не всички американци щяха да се съгласят с неговото намерение да потърси общ език с човек като Халид Кадир, но имайки предвид алтернативата, те бяха готови да му дадат възможност да опита. От дълго време Америка не беше виждала политик с подобна визия.