Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (79)

79.

Лондон

Изправен пред непреклонността на Запада и мълчанието на Китай по темата за човешките права, Кадир неохотно заповяда на Ал Фалид да осъществи плановете за второто завъртане на алфа в рамките на седем дни.

Подобно на лондонските атентатори, които на 7 юли се срещнаха на метро спирка „Лутън“, преди да вземат влакчето за Кингс Крос и после да се разделят, за да взривят бомбите в раниците на гърба си, и клетката на Кадир в Лондон също се състоеше от местни. Всичките й членове бяха второ поколение британци, завършили едни от най-добрите университети в страната. Имаше дори един възпитаник на Оксфорд и носител на Синята награда за най-добър играч по крикет. Единственото общо между тях беше вярата. Всички бяха мюсюлмани, разгневени заради отношението към тях в собствената им страна и лъжите на британското правителство за нахлуването в Ирак.

Първите думи в сайта на „Лондонска вода“ бяха любезно предоставени за четене на всички клиенти: „Главният воден кръг на Лондон е една от най-добре пазените тайни“. Тази ирония не беше убягнала на хората на Кадир, готови да умрат за своя духовен лидер в новия джихад, който заливаше Европа. Картата на „Лондонска вода“ показваше в подробности 83-километровия тунел, изкопан под Лондон. Там се посочваха местонахожденията на модерните пречиствателни станции в Ашфорд Комън, Уолтън и Хемптън и на всички центробежни помпи в Холанд Парк, Батърси и Брикстън. „Лондонска вода“ осигуряваше и безплатен диск, който хората на Кадир бяха гледали безброй пъти. Те имаха свой човек, който работеше в модерната пречиствателна станция в Хемптън. И бяха готови да нанесат удара.

Махмуд ал Масри, водачът на клетката, и нейните членове бяха обзети от възторг. Бяха гледали видеозаписа на д-р Кадир и сърцата им се изпълниха с възхита към човека, който можеше да опустоши град като Сидни и да свали най-известния самолет в света. Могъществото на исляма беше във възход и времето беше подбрано много точно. След седмица Лондон щеше да бъде домакин на рок фестивал, организиран под формата на събрание за мир, което беше наречено „Скали на мира“^[1]. Някои от най-известните групи се бяха съгласили да участват и площад „Трафалгар“ щеше да бъде претъпкан. Преди да се издигнат преградите и да се поставят детекторите за оръжия, в четирите прочути фонтана щяха да бъдат разтворени хиляда топчета от светещия в синьо цезиев хлорид. Цветомузиката от сцената щеше да се смеси с неговите смъртоносни лъчи.

Освен това Махмуд планираше да пуснат още две хиляди топчета в две от пречиствателните станции, а последните четири хиляди да взривят в три раници. Най-малката щеше избухне колкото е възможно по-близо до китайското посолство на Портланд Плейс. Махмуд беше проучил подробно района. Посолството се намираше в центъра на Лондон, близо до Риджънтс Парк, Броудкастинг Хаус, главната квартира на Би Би Си, и до една от най-известните черкви на неверниците — „Ол Соулс“ на любимия архитект на крал Джордж V Джон Неш. Мястото беше съвършено избрано.

Махмуд предвиждаше втората раница да бъде взривена в един от известните паркове на Лондон. Окончателното решение в кой точно зависеше главно от вятъра, но поради размерите и централното му местоположение Махмуд клонеше към Хайд Парк.

Последната раница щеше да бъде взривена върху покрива на сграда в Лондонското сити. Осемте ръждясали глави за лъчева терапия все още лежаха под леглото в стаята за гости в наетия от водача апартамент в Лийдс. Всеки член на групата знаеше, че ще умре, щом главите бъдат разглобени, но те с нетърпение чакаха следващия живот, когато щяха да се присъединят към своя велик пророк. Живот, в който нямаше да ги преследват в собствената им страна. Живот, в който нямаше да са принудени да гледат по новините как Западът избива братята и сестрите им в Ирак и Ливан.

Членовете на групата едновременно разгънаха молитвените си килимчета в дневната на своя водач и се обърнаха към Мека.

— Аллах акбар! Бог е велик! — подхвана той и останалите подеха молитвите.

В другия край на света другите две клетки на Кадир приключваха подготовката за останалите нападения. Първата действаше в един от най-големите градове в Съединените щати, а втората — в страна, която беше сред най-верните съюзници на САЩ.