Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (37)

37.

Главната квартира на ЦРУ, Ленгли, Вирджиния

На следващия ден Къртис О’Конър разгледа сателитните снимки на горящото сузуки. Нещо в зърнестата снимка на по-възрастния мъж в широки шалвари и риза го обезпокои, но работата до късно през нощта си казваше думата и дори най-добрите можеха да пропуснат важни улики.

О’Конър прочете късия доклад за още един изгубен агент с нарастващ гняв. Къртис и Макнамара бяха предупредили новия директор да не изпраща млади и неопитни служители в страни като Пакистан, но думите им си оставаха глас в пустиня. Подобно високомерие струваше скъпо на Америка, помисли си горчиво О’Конър. Още една вдовица и някое детенце без баща.

— Шибани политици — тихичко изруга той.

Исламабад имаше подозрения кой е виновен, но ученият беше изчезнал и нищо конкретно не го свързваше с ужасяващото убийство. Къртис си отбеляза да се разпореди Службата за вътрешна сигурност да задържи и разпита Ал Фалид, когато се върне в страната. Мислите му бяха прекъснати от почукване на вратата.

— Професоре, радвам се да те видя отново — възкликна радушно Къртис и кимна с благодарност към придружителя на професора Сайед. — Моля, седни — с жест му предложи едно от креслата, докато стискаше здраво ръката на Имран. — Предполагам, че се чудиш защо си тук?

Имран Сайед се усмихна.

— Къртис, вече нищо не може да ме изненада, но да, леко се озадачих. Не знаех, че връзките на Халиуел включват и ЦРУ.

— Допреди няколко дни не бяхме свързани, поне не официално — отговори му Къртис. — Познаваш ли Ричард Халиуел?

— Само по име — отговори Имран кратко.

Къртис погледна професора в очите, осъзнавайки, че биха могли да прекарат следващия час в дуелиране или да преминат направо към обсъждане на въпроса. О’Конър вече знаеше, че освен международно признание професорът притежаваше и разрешение за работа със свръхсекретна информация от най-високо равнище, което значеше, че е проучен и оценен положително. Проверката беше изчерпателен процес, включващ препоръки от лица с добро име, преглед на банковите сметки, кредитните карти, навиците при харченето — накратко, общественият и личният живот на Сайед са били разгледани под микроскоп. Едва ли имаше нещо, което ФБР, ЦРУ и Къртис О’Конър да не знаят вече за Имран Сайед, и уважението на агента към този човек само нарасна, докато преглеждаше досието. Макар да бе описан като вярващ мюсюлманин, Сайед изглеждаше готов да се изправи срещу всеки, чиито действия в името на исляма не носеха полза на умма — общността от вярващи, и особено срещу фундаменталисти като Осама бин Ладен. Сайед беше вдовец и Къртис отбеляза, че не се беше оженил повторно и нямаше признаци да поддържа любовна връзка. Бе предпочел да се отдаде изцяло на медицинската наука. Вкусът на Имран към виното може би не беше обичаен за мюсюлманин, но той бе от онези, които О’Конър класифицираше като умерени. Според него светът имаше нужда от колкото е възможно повече умерени хора, и то не само мюсюлмани. Къртис реши да мине направо на въпроса.

— Имран, онова, което ще ти кажа, е само за твоите уши, независимо дали ще се съгласиш, или ще откажеш да станеш част от програмата. Настоявам да получа уверението ти, че няма да го разгласиш пред никого — натърти Къртис.

— Ако това ще спести време, оценявам твоята откровеност и ти давам думата си — отговори Имран с дяволита усмивка.

Къртис също се усмихна. Ето човек, с когото може да се работи, помисли си той и очерта пред професор Сайед операция „Плазмид“.

— Фармацевтичната компания „Халиуел“ бе избрана заради нейната изолираност и защото, за разлика от ЦКЗ и ИИЗБА на САЩ, достъпът до нейната лаборатория с четвърта степен на защита може да се ограничи до участващите в програмата. Щом завършат сегашните опити с едра шарка в ЦКЗ, на служителите в центъра ще бъде съобщено, че експериментите се прекратяват. Те няма да узнаят, че д-р Ричард Мейерс, ветеринарен хирург, когото мисля, че познаваш, и един или двама от гледачите на животните ще бъдат преместени в „Халиуел“. По същество аз ще разкрия пред теб и д-р Брейтуейт строго секретни сведения за постигнатото от руснаците и ислямските фундаменталисти досега и на какво са способни в бъдеще, включително по въпроса за генната модификация на вирусите. Вашата задача ще бъде да повторите тези експерименти и да проведете всички други, които сметнете за необходими. Целта е да ни предоставите данни пред какво ще се изправим и какви ваксини може да се разработят, за да се защитим от подобна заплаха. Това включва защитата на спортистите на Съединените щати и другите западни отбори по време на пекинската олимпиада.

Имран си пое дълбоко дъх.

— Къртис, информацията ти беше изчерпателна. Оценявам сериозните ти познания в тази област, но администрацията дава ли си сметка колко опасно може да стане подобно начинание? Нека ти дам пример. Ако геномът на разновидността на едрата шарка индия-1 попадне в неподходящи ръце, всяка лаборатория ще е в състояние напълно да го репродуцира, като използва полимеразните верижни реакции. Днешното генно инженерство на вируси прави „Прекрасният нов свят“ на Хъксли^[1] да изглежда като детска игра, а съчетаването на нещо като ебола с едрата шарка дори не изисква много замисляне.

— Точно затова ние трябва да помислим по въпроса, Имран — заяви Къртис по-убедено, отколкото се чувстваше в действителност.

— Колко време имам, за да взема решение?

— Не е много. Президентът е доста неспокоен, така че ми дай отговор до края на седмицата. Ще говоря и с колежката ти малко по-късно днес следобед.

Имран кимна.

— Мисля, че трябва да те предупредя — заговори той. — Доктор Брейтуейт вероятно ще ти каже какво можете да направите с дебелия край на ананаса. — Професорът се усмихна, спомнил си един от нейните лафове. — Тя е австралийка и не се страхува да изрази мнението си. Доста е раздразнена от опитите с човекоподобните маймуни в ЦКЗ, и то съвсем оправдано.

— Каква е като учен?

— Без съмнение Кейт Брейтуейт е най-добрият млад учен, когото съм срещал в цялата си кариера. Никак няма да се изненадам, ако някой ден я видим в Осло да получава Нобеловата награда.

— Толкова ли е добра?

— Да.

— Тогава ще направя всичко възможно, за да я привлека в екипа. Имаш ли някакво влияние над нея?

— До известна степен и ако приема да бъда част от операцията, д-р Брейтуейт ще бъде моят първи и последен избор за колега. Но за да мога да й повлияя, трябва да ми дадеш правото да разговарям с нея.

— От думите ти разбирам, че вероятно подобен разговор ще е уместен, а щом ще помогне, ще ти разреша да го проведеш. — О’Конър никога не се боеше да нарушава правилата, ако така щеше да постигне резултат. — След като се видя с нея, ще ти звънна да ти кажа.