Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (88)

88.

Халиуел Тауър, Атланта

На първата страница на най-големия всекидневник в Атланта, „Атланта Джърнал Конститюшън“, две заглавия си поделяха първата страница:

„Седем дни до церемонията по откриването на Пекинската олимпиада. Строги мерки за сигурност около олимпийския огън“

„Очаква ни тежка предизборна борба: Болтън скъсява разликата с Халиуел в навечерието на републиканския конгрес“

Предимствата на заемания пост и страховете от още едно нападение започнаха да си казват думата. Позициите на президента Болтън и неговите речи срещу мюсюлманските терористи бяха станали по-крайни дори от твърдите десни позиции, с които той беше известен още като вицепрезидент. Много страни в Европа оценяваха неговия отказ да преговаря с хората, които не подкрепят Америка във войната срещу тероризма, включително Иран и Сирия, като арогантност. Сред лява Европа той беше известен като „грозния американец“, но речите му постепенно започнаха да намират отзвук сред американския народ, който започваше да се чувства все по-изолиран от останалата част на света.

— Ричард Халиуел може да има голяма усмивка — обичаше да казва Чък Болтън, — но ние сме във война и страната ни има нужда от нещо повече от блестящи зъби, за да победи враговете, които искат да разрушат нашия начин на живот.

Оставаха първичните избори в още само пет щата и през следващите няколко седмици републиканците щяха да излъчат своя кандидат за президентска надпревара. Снимката на първа страница на „Атланта Джърнал Конститюшън“ показваше Ричард, прегърнал Констанс, по време на предизборна среща в Луизиана. Той не обърна внимание на последните допитвания, но според Симон щеше да има неприятности. Тя реши за последно да го притисне, за да я включи в екипа. Взе телефона си и натисна бутона за бързо набиране.

— Халиуел.

— Ричард, обажда се Симон — каза тя. Знаеше, че името й се е изписало на екранчето на неговия телефон и се ядоса на официалния му тон, но потисна гнева си. — Видях резултатите от допитванията и реших да ти напомня, че предложението да ти помогна в кампанията все още е валидно. — Симон не си спомняше някога да се е чувствала толкова безсилна.

— Симон, колко пъти да ти повтарям. Ако зависеше от мен, нямаше да имам нищо против — раздразнено отговори Халиуел. Още не беше готов да я уволни, защото тя движеше нещата у дома в Атланта, но моментът наближаваше. — Преди време го обсъдих с Еспозито. Той е решително против. Сама знаеш, че имиджът е изключително важен. Аз водя кампания, основаваща се на семейните ценности, и Констанс ще бъде до мен на всички снимки, които е възможно да бъдат направени. Ако няма някакъв проблем в работата, не пречѝ на кампанията — сопна се той и прекъсна линията.

Симон се вторачи в снимката. Въпреки нарежданията на Еспозито добре надарената блондинка, която тя разпозна от по-раншни снимки от предизборната кампания, отново беше влязла в кадъра, макар и застанала доста встрани. Когато Симон го попита каква е ролята на тази жена, Ричард отговори уклончиво.

— Симон, за бога. Тя е завършила политически науки в университета на Джорджия.

Спомените за човека, когото се бе надявала да придружи в Белия дом някой ден, бяха навсякъде. Броят на „Фармаси“ от миналия месец, основното лъскаво списание на бранша, бе с Ричард на корицата. Симон вече беше прочела статията, но пак взе списанието и отново го запрелиства. И тогава вниманието й привлече малка обява. „Личен помощник на главен изпълнителен директор“. Името на компанията не се посочваше, но по описанието постът приличаше страшно много на онзи, за който бе кандидатствала преди осем години. После видя номера на частната пощенска кутия на Ричард. Изпълнена с ревност и гняв, потърси резервния комплект ключове за чекмеджетата на писалището на Халиуел. Никога досега не бе изпитвала необходимост да ги претърси, но ако някъде в бюрото или сейфа имаше кандидатури за този пост, бе твърдо решена да ги намери.

В първото чекмедже, с изключение на негови лични документи нямаше нищо интересно. В по-голямото долно чекмедже лежаха папки с кандидатурите за нейното място. Първите пет бяха отхвърлени. Вероятно кандидатките не бяха забележителни с нищо, помисли си Симон ядно. Шестата папка съдържаше назначение за личен помощник на д-р Ричард Халиуел, главен изпълнителен директор на фармацевтична компания „Халиуел“. Писмото бе копие на изпратеното до мис Сали Маклауд. Вътре в папката имаше снимка на дългокрака блондинка, която си приличаше като две капки вода с онази на първата страница на „Атланта Джърнал Конститюшън“. Симон натисна бутона отстрани на писалището на шефа си. Когато барчето с напитките се завъртя към кабинета, тя отиде до него и се протегна за бутилката „Чивас Регал“.