Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (94)

94.

Международното летище, Пекин

— По работа или за развлечение, мистър Фераро? — попита младата китайска граничарка на много приличен английски.

Почти веднага след спечелването на домакинството китайското правителство беше организирало курсове по английски за всеки служител, който щеше да общува с чужденци. Нищо не трябваше да попречи на пекинската олимпиада да „бъде най-добрата за всички времена“. Игрите бяха пропускът на Китай за XXI век.

— По работа — отговори любезно Фераро.

Жената се усмихна отново, когато сравни лицето му с това на снимката в американския му паспорт.

— Приятно прекарване.

Салонът за пристигащите на пекинското летище бе препълнен с хиляди хора, дошли за церемонията по откриването на игрите, която щеше да се проведе само след шест дни. Ал Фалид тръгна направо за паркинга пред терминал №2, където го чакаше един от хората на Халид Кадир.

— Всичко наред ли е? — попита Ал Фалид, взимайки от посрещача си чантата, в която имаше един „Валтер“ П38.

Шофьорът кимна.

— Нашите хора са подготвени и всички имат достъп до вентилационните системи. Прибрахме ваксината от пристанището в Цинтао и я раздадохме на хората тук и в Синдзян — докладва той, докато изкарваше колата от паркинга на терминала.

Беше почти полунощ, когато пристигнаха, но Пън Ю, садистичният управител на мечата ферма на „Ал Кайда“, беше буден и ги очакваше.

— Долински пристигна ли? — попита Ал Фалид.

— Спи, господин Флид — отговори Пън Ю.

— А служителите?

— Мечата ферма затворен, както иска, господин Флид, и служители даден дни за игрите.

— А багажът на Долински?

— Много сандъци, господин Флид. В склада зад клетките.

— Ю, добре си се справил. И ти можеш да си вървиш по случай игрите, но ми трябват ключовете ти — каза той, а после се обърна към шофьора. — Ела утре да ме вземеш. — Защото за онова, което Ал Фалид възнамеряваше да направи, не му трябваха свидетели.

Когато управителят и шофьорът си заминаха, Ал Фалид се върна в стаята си и извади валтера от малката чанта. Провери дали пълнителят е зареден и се усмихна, докато навиваше заглушителя. Халид Кадир не е прав, помисли си той. Подобно на Осама бин Ладен преди него, уйгурският микробиолог бе станал притегателна фигура за мнозина в потъпкания мюсюлмански свят. Но Кадир грешеше, като смяташе, че може да се преговаря със Запада, както не беше прав и за това, че човек като Долински трябва да бъде пощаден. Ал Фалид се страхуваше, че когато грузинският учен осъзнае страховитото опустошение, което вирусът му е предизвикал, ще се разприказва, както направиха хората, работили по проекта „Манхатън“ за създаването на ядрена бомба. Всичко, което би могло да насочи неверниците към самоличността на Амон ал Фалид в Съединените щати, трябваше да бъде елиминирано.

Той се промъкна до стаята на Долински и пъхна главния ключ в бравата. Вратата изскърца, когато я бутна да се отвори, но можеше да не се тревожи. Юнашкото хъркане на грузинеца разтърсваше тънките стени. Ал Фалид насочи цевта на валтера към тила на Долински и от няколко сантиметра натисна спусъка два пъти. Оръжието имаше силен откат.