Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (72)

72.

Ситуационната зала, Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

Цялата чудовищност на нападението срещу Сидни се изясни, докато президентът Денвър Харисън и военният му кабинет гледаха видеоматериала, излъчен от „Ал Джазира“, и настроението в Ситуационната зала отново стана напрегнато.

— За загиналите в Сидни трябва да се съжалява — казваше д-р Кадир, — но от всички западни правителства австралийското е най-запаленият поддръжник на военната машина на Съединените щати. Това беше само първото от трите предупредителни нападения. Ако Западът не промени своя курс и не започне преговори, ще загинат още хора от двете страни. — Лицето на уйгура беше безизразно. — По данни на самия Запад заради безмилостното нахлуване в Ирак всеки месец умират над три хиляди души, много повече от загиналите на 11 септември в кулите близнаци. Нападението срещу Сидни е малък предвестник на това, което ще настъпи, ако не се възползвате от възможността да поправите грешките си. Седнете и преговаряйте със Сирия, Иран и всички арабски нации от Близкия изток. Проведете среща на върха и постигнете съгласие за пътя напред. Изглежда трудно, но основополагащите принципи няма да ви затруднят. Създаването на жизнеспособна палестинска държава трябва да е първият принцип, застъпван от Запада. И двете страни трябва да направят отстъпки, като се заменят с израелски земи незаконните селища, които продължават да се строят на палестинска територия с вашата подкрепа. Завръщането на палестинските бежанци в новата държава трябва да бъде финансирано. Ако вие на Запад искрено застанете зад тези идеи, ще откриете, че обикновените палестинци и израелци копнеят за мир, и ще получите тяхната подкрепа.

— Арогантно копеле — измърмори вицепрезидентът Болтън.

— Единственият начин да се прекрати ужасът, който създадохте в Ирак, е чрез политически преговори. Допълнителните войски няма да решат проблемите ви, само още хора ще бъдат убити. Шиитски Иран и сунитска Сирия не искат огнище на тероризъм край границите си. Няма да решите проблемите си, ако не поканите тези две страни на масата за преговори. И накрая, престанете да пренебрегвате убийствата и затварянето на обикновени хора в Китай, безчовечността и нарушаването на човешките права от Китайската комунистическа партия. Ако не направите това, ние ще ви отправим още две предупреждения. Ще ви нападнем, когато алфа се завърти за пръв път, а след това ще ви нападнем, когато алфа се завърти за втори път. Едно от най-могъщите прости числа, чрез които сме близко свързани, е 137. Стих 137 от благородния Коран пояснява без съмнения, че всички вярваме в това, което е било дадено на Авраам, Моисей, Исус и на пророците. Когато алфа се завърти за втори път, значението на 137 ще се насочи срещу вас. За вас, западни неверници, времето изтича. Ако Аллах, Всемилостивият и Милосърдният, пожелае, както беше заповядано на Ной преди шест хиляди години, ще приложим окончателното решение там, където единичната нишка се сплете със своя двойник.

Когато екранът потъмня, лицето на президента Харисън изразяваше още по-голямо упорство от обикновено. Вицепрезидентът Болтън наруши мълчанието.

— Господин президент, не можем да седнем да преговаряме заради прищевките на някакъв дребен терорист. — Тъй като Къртис О’Конър беше в Сидни, нямаше кой да се противопостави на мнението му.

— Подкрепям това становище, господин президент — обади се секретарят по отбраната и добави допълнителен аргумент за запазването на досегашния курс. — Цената, която ще поиска президентът на Иран, за да ни помогне в Ирак, ще е подкрепа за тяхната ядрена програма.

— Това няма да стане, докато аз съм президент — заяви Харисън и се обърна към своя прессекретар: — Никакви преговори.

Картината на смърт и опустошение в Сидни, предавана в Държавния кризисен център, внезапно се смени от водещия на Си Ен Ен, който обяви изявление на живо от Розовата градина в Белия дом. Образът на президента Харисън, застанал зад подиума с емблемата на Белия дом, изпълни екрана.

— Последните нападения показват, че тези терористи, мюсюлмански фундаменталисти, няма да се спрат пред нищо. Те мразят достойните и свободолюбиви хора, каквито са моите добри приятели в Австралия, и се опитват по всякакъв начин да пречупят волята ни. Опитват се да унищожат нас, нашата цивилизация и всичко, което тя представлява. Искам да уверя вас, скъпи австралийски приятели, и вас, мои сънародници, че ние няма да стоим и да гледаме отстрани. Бог няма да остане безучастен, няма да позволи това да се случи. Ние печелим в Ирак. Печелим и в Афганистан и сега не е време да се предаваме. Печелим и войната с тероризма. Терористите губят по всички фронтове и ние ще продължаваме да се борим, докато всички те бъдат изправени пред съда.

Отказът на президента дори да помисли за промяна на политиката, която очевидно не работеше, накара и най-големите подлизурковци сред журналистическия корпус в Белия дом да поклатят глави.

— Няма изгледи Денвър Харисън скоро да започне преговори — отбеляза Къртис.

— Нито пък нашият министър-председател — додаде Кейт. — И двамата си приличат по ината.

— Но би трябвало да осъзнаят, че Кадир говори сериозно.

— Този Халид Кадир е необикновен човек — тихо каза Кейт.

— Високоинтелигентен и много по-умерен, отколкото смятат хората. Предполагам, че има и по-лоши неща от това да поговорим с него, за да видим дали може да се постигне някакво разбирателство — добави Къртис.

— Чудя се дали предупреждението му ще има някакво въздействие върху китайските управници, които измъчват своите граждани? — попита младата жена.

Първоначалната атака срещу китайското консулство в Кемпърдаун беше забравена от медиите, но важността на тази мишена не бе убягнала на Кейт и Къртис.

— Трудно ми е да преценя. Китайците могат да бъдат не по-малко упорити от Запада и не ми се вярва да има някакво раздвижване по отношение на човешките права. Ще продължават да екзекутират като едното нищо — размишляваше на глас той, — но ако решат, че това ще се отрази зле на игрите, може и да отстъпят. Не биха допуснали нещо да им попречи да организират най-добрата олимпиада в историята. Това е въпрос на престиж. Какво мислиш за алфа и за 137?

— Не съм сигурна за следващото предупреждение и за алфа, която сега влезе в играта — отговори Кейт, — но простото число 137 е интересно. Константата на фината структура на вселената е много близо до 1 върху 137.

Алфа, или константата на фината структура на вселената, е занимавала някои от най-блестящите умове в света на физиката от близо сто години. Понятието е въведено през 1916 г. от немския физик Арнолд Зомерфелд като константа, която характеризира силата на електромагнитната реакция. Разработени били няколко формули, като най-простата е:

В нея „е“ е зарядът на електрона, „c“ е скоростта на светлината, а „h“ с чертичка е константата на Планк^[1]. Епсилон пък представлява диелектричната проницаемост, или въздействието на електрическо поле върху празното пространство.

— Без съмнение най-важното число във физиката — съгласи се Къртис. — Ако варираше дори съвсем малко, на тази планета нямаше да има живот. Чудя се какво ли иска да ни каже Кадир.

— Може би, че животът вече няма да бъде възможен — предположи Кейт. — Или има някаква връзка със самото число? Ако завъртиш алфата, получаваш 137, а ако Кадир говори за още по-смъртоносно и шокиращо нападение от проведеното срещу Сидни, може би ни заплашва с „мръсна“ бомба.

— Радиоактивните изотопи — подхвърли Къртис, проследявайки логиката на Кейт с нарастващ интерес.

— Точно така. Изотопите, имащи два елемента с масови числа 137 са барий и цезий. Ако някой от тях бъде преобразуван в радиоактивната му форма, Кадир ще получи съставките за „мръсна“ бомба — заключи Кейт.

— Надявам се да грешиш, но ще трябва да поработя по идеята ти. Последствията от „мръсна“ бомба в някой гъсто населен град биха били ужасяващи — замислено каза Къртис.

— Сега, щом ще летим обратно за Щатите от Мелбърн, трябва да се опитам да организирам някакъв превоз до там — предложи Кейт.

Почти час по-късно Кейт се облегна назад и се протегна доволно, след като получи потвърждение на онлайн резервацията.

— Ще пътуваме с експреса за Мелбърн — съобщи на Къртис, — но ми е неудобно да оставим хората тук сами.

— В Австралия само ще пречим — увери я той. — Ти си много по-ценна в „Халиуел“. Кога тръгва влакът?

— В 20:40.

— Двойно легло или единични? — попита Къртис с весело изражение. Дори в разгара на кризата той не губеше чувството си за хумор.

— Първа класа, но предлагаме само седалки. Тук няма „Ориент експрес“ — отговори Кейт и също се усмихна.

— Жалко, а аз се надявах да подремна — намигна й той.

Вицепрезидентът, секретарят по отбраната и Дан Еспозито придружиха президента до Овалния кабинет. Държавният секретар не беше поканен.

— Господин президент, може би няма да е лошо да отскочите до Австралия, за да покажете на австралийците, че сме им благодарни за подкрепата — предложи Дан Еспозито, отклонявайки вниманието от заплахите на Кадир.

— За бога, Дан, те имат само трима души и едно куче в Ирак, а и Австралия е на гъза на географията. Дори да остане там само двадесет и четири часа, пътуването ще отнеме най-малко три дни — възрази натъртено секретарят по отбраната.

— Господин президент, не е важно колко хора са изпратили в Ирак — настоя Еспозито, поглеждайки хладно секретаря по отбраната, — важното е, че на коалиционните пилони има още едно знаме. В момента коалицията е твърде несигурна, а австралийският премиер изглежда доста смутен. Той е упорит и ще пренебрегне протестите, но ако сметне, че всичко това може да му струва изборите, ще се обърне на сто и осемдесет градуса. Не можем да си позволим и австралийците да духнат като тъпите испанци и макаронаджиите. Оттеглянето им ще се отрази доста зле на подготовката на следващите избори — завърши Дан Еспозито, като издигна понятието „лицемерие“ на невиждани висоти.

— Господин президент, мисля, че Дан е прав — намеси се вицето в подкрепа на президентския съветник, което се случваше изключително рядко. — Те трябва да останат с нас и ако това изисква малко извиване на ръце, сега му е времето.