Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (16)

16.

Главната квартира на ЦРУ, Ленгли, Вирджиния

Къртис О’Конър се протегна за доклада „Холандия: уязвимост на дигите“ и започна отново да го преглежда, търсейки нещо пропуснато преди. Възможно ли е холандците да са една от мишените? О’Конър знаеше, че разполагането на над хиляда холандски войници в иракската южна провинция Мутана след свалянето на Саддам бе възмутило някои части от арабския свят. Беше осведомен и за подробностите около терористичните заплахи срещу амстердамското летище „Шипхол“ и холандския парламент. Чел беше и докладите за убийството на холандския кинорежисьор Тео ван Гог, чиято критика срещу мюсюлманите също бе разгневила ислямистите. Въпреки презрението си към секретаря по отбраната О’Конър беше истински професионалист и никога не позволяваше на личната неприязън да замъгли преценката му. Той вече беше приел, че повреда в холандската система от диги ще доведе до наводняването на половината от страната. Спомни си, че за последен път това се е случило през 1953 година, когато катастрофална буря в Северно море разкъсва дигите на повече от петстотин места.

О’Конър се наведе напред и хвърли още един поглед на Маесланткеринг, чудото на инженерната мисъл, открито от кралица Беатрикс през 1997 година. В случай на нова буря като онази през 1953-та две масивни врати с размерите на Айфеловата кула и четири пъти по-тежки от нея щяха да се завъртят една към друга. Ниюве ватервег, или Новият воден път, свързващ пристанището на Ротердам със Северно море, щеше бъде преграден, докато мине опасността. О’Конър отпусна брадичка в двете си длани и се замисли за прекалената загриженост на секретаря за холандците и за техните вятърни мелници. Вероятно е минало доста време, откакто секретарят е бил в Холандия, помисли си той иронично. С изобретяването на дизела и електричеството вятърните мелници, които от тринадесети век насам са поддържали сухи отвоюваните от морето площи, бяха заменени от сложни помпи. Къртис се смръщи: „В дълбините под вечността, откъдето беше открадната вятърната мелница“. Да не би секретарят по отбраната да излезе прав, макар и от погрешна предпоставка? Да не би Кадир да има предвид откраднатата роля на вятърните мелници? Къртис поклати глава с раздразнение. Планетата Земя беше станала много опасно място, притисната между Осама бин Ладен и неговите луди молли и неоконсерваторите от САЩ, които гледаха на всяка мюсюлманска държава като на възможна заплаха.

Снимките от сателитите „Кийхол“ и „Лакрос“ на Националната разузнавателна служба, някои — с големината на автобус и заснети от височина тридесет и шест хиляди километра над земята, бяха отпреди повече от четири години. Ако някой от тези сателити беше минал над Ротердам само година и половина по-рано, Къртис О’Конър щеше да види снимките на три здрави мореходни влекача и щеше да разбере, че те са от изключителна важност. Заради несекващата поредица катастрофи в Близкия изток сателитите „Кийхол“ и „Лакрос“ приоритетно наблюдаваха Ирак, границата между Афганистан и Пакистан, Хиндукуш и Иран, да не говорим за Северна Корея.

Двигателите на „Чърчил“, „Монтгомъри“ и „Уейвъл“ бяха основно ремонтирани в една от големите корабостроителници на второто по големина пристанище в света. Подобно на три грозни патенца те оставиха района на пристанище Ротердам зад себе си и минаха край корабостроителницата „Веролме Ботлек“. Огромният комплекс гъмжеше като кошер, докато заварчиците и корабостроителите работеха върху грамадната сонда за петрол в най-големия сух док в Европа. Влекачите се насочиха към Маесланткеринг. Оттам щяха да си правят компания през Ламанша, преди да завият на изток към Гибралтарския проток, през Средиземно море и Суецкия канал, после Червено море и след това през северната част на Индийския океан чак до оживеното пакистанско пристанище Карачи. На „Монтгомъри“ и „Уейвъл“ бе възложена задачата да вземат и доставят ракетите за първото и второто предупреждение. „Чърчил“ имаше мисия от друг характер, която щеше да влезе в играта, ако се наложеше да бъде отправено третото и последно предупреждение. На него беше възложено да посети страни от Третия свят, където изхвърлянето на машини за лъчева терапия не се следи строго. Ал Фалид не само откри старите влекачи, но не пропусна дори най-дребните подробности, като тази след покупката те да бъдат прекръстени с английски имена. Той си правеше сметка, че щом влекачите се появят в биноклите им и западните пристанищни власти започнат да се чудят какво са намислили, имената им ще предизвикат нерешителност, която ще спечели време. Един четвърти мореходен влекач, прекръстен на „Джордж Вашингтон“, беше на основен ремонт в Ротердам. Ал Фалид му бе намислил различно предназначение. Той щеше да накара американските власти да направят грешката да изпитат фалшиво чувство на безопасност.

Къртис О’Конър напрягаше мозъка си в опит да разгадае тайното значение на кода. Същевременно от другата страна на Потомак, в Овалния кабинет, ястребите щяха да се опитат да убедят президента Харисън да издигне войната с тероризма до ново, плашещо равнище.