Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (82)

82.

Лабораториите на „Халиуел“, Атланта

Когато размерите на най-тежките нападения срещу Запада от 11 септември насам станаха ясни, за хората в Съединените щати, Великобритания и Австралия „годината на китайската олимпиада и на най-великите игри досега“ започна в атмосфера на страх и мрачни предчувствия. Но страхът обхвана не само западния свят. Посланията на Халид Кадир и нападенията срещу китайските посолства и консулства по света не останаха незабелязани в Пекин.

В по-голямата си част централните делови райони на Лондон, Сан Франциско и Бризбейн още пустееха, а властите се мъчеха да обеззаразят десетки хиляди квадратни метри офис площи, гари и автобусни спирки, паркове, хотели, плувни басейни и обществени сгради. Хиляди хора все още нямаха доверие на водоснабдяването, туризмът вече не съществуваше, а десетки хиляди останаха без работа. Загубите на борсите заплашваха света с рецесия и доверието в икономиката беше най-ниското от 1929 година насам.

В Сидни изгорялата коруба на „Оушън Венчърър“ се превърна в зловещ паметник на първото предупреждение на Кадир. Правителството мъдро заряза първоначалното замазване „можеше да се окаже много по-лошо, ако не беше храбростта на командосите“ и се съсредоточи върху усилията да изправи пострадалия град отново на крака. В месеците след нападението напредъкът беше болезнено бавен. Голямата горещина от пожара на танкера бе предизвикала тежки структурни повреди по моста и инженерите не бяха склонни да посочат точна дата за повторното му отваряне. Положението с тунелите беше по-добро и специалистите бяха сигурни, че ще успеят да заменят повредените пръстени, но ремонтът щеше да отнеме време и двата тунела под пристанището останаха затворени, както и Е5 под река Кукс. Влаковете на метрото се движеха, но само по едната или другата страна на пристанището и правителството беше наело толкова допълнителни фериботи, колкото пристанището можеше да побере. Бизнесът беше изпаднал в колапс и хиляди хора останаха без препитание. А положението щеше да се влоши след обръщението на президента за състоянието на нацията, което щеше да взриви арабските, мюсюлманските и западните общества. Проповедници като преподобния Джери Бъфет и други християнски водачи предупреждаваха милионите свои последователи за наближаващия Армагедон. Армагедон, който тайничко се организираше точно под носовете им.

Д-р Едуард Долински пъхна първо единия, а после и втория ключ в бравата на специално конструирания трезор в „Халиуел“. Това беше нарушение на процедурните правила, което никога не би могло да се случи в ЦКЗ. Трябваше да има гаранция, че никой учен бандит не може да се добере до патогени, за които не съществува лекарство. Това беше причината ЦКЗ да изисква присъствието на двама учени, за да се получи достъп до трезора с едрата шарка.

Имран и Кейт помогнаха на Долински с количките от неръждаема стомана. Кейт си сложи изолираща ръкавица над тази от предпазния костюм, отвори фризера и отстъпи назад, когато парата от течния азот изригна от вътрешността и се разстла около ботушите й и колелата на количката. В „Халиуел“ филовирусът ебола се държеше на една и съща количка с едрата шарка. В ЦКЗ имаше строг правилник — за по-голяма безопасност двата вируса се съхраняваха поотделно.

Кейт забеляза загриженото лице на Имран, докато наблюдаваха грузинския вирусолог. Нямаше съмнение, че Едуард Долински бе свършил значителна работа по свързването на по-малко заразния, но по-смъртоносен РНК вирус ебола с по-лесната за предаване, но не толкова смъртоносна едра шарка. Обаче при едрата шарка от вида индия-1 деветдесет процента от заразените вероятно щяха да умрат.

От лявата страна на Долински Имран бе сложил стъклениците с посевки на едра шарка, които стояха в специално конструирана водна баня, поддържаща постоянна температура от 37°С, същата като на човешкото тяло. Долински внимателно извади една от тях и я вдигна срещу работната лампа, за да провери дали течността се е размразила напълно.

Кейт неволно потрепери. Всеки път, когато наблюдаваше накъдрените куршумообразни вируси на шарката под електронния микроскоп или боравеше с тях в блещукащата им бледорозова супа, тя все си мислеше, че само една стъкленица стига, за да изтрие Ню Йорк от лицето на земята. От лявата страна на Долински стоеше друга водна баня с температура 37°С, която беше размразила стъклениците, съдържащи още по-смъртоносните и приличащи на спагети нишки на ебола. В центъра на работната маса Кейт бе наредила редици пластмасови многогнездови предметни стъкла, а до тях малки черни бутилки, извадени от един обикновен кухненски хладилник. Вътре в бутилчиците се съхраняваха микроскопичните ензими, свързващи парченца от ДНК с двойната нишка на едрата шарка и ензимите за обратна транскрипция, които можеха да синтезират ДНК от вируса на ебола, който пък имаше само една нишка. Кейт отново потрепери. Това беше сложен процес, който не можеше да се види с просто око. А през последните месеци Долински произвеждаше шишенце след шишенце, пълни с ебола-шарка. Създаден от човека вирус, много по-смъртоносен от който и да е патоген, срещан в природата. Тук, в лабораториите на „Халиуел“, и с парите на американските данъкоплатци самотната нишка се беше сплела със своя двойник.

Ал Фалид и Долински знаеха, че още от деня на неговото влизане в страната ФБР следеше отблизо грузинския учен. Наблюдението по принцип изискваше доста хора, но тъй като Долински никога не излизаше, то беше заменено с подслушване на жилището му. Въпреки това Ал Фалид не посмя да рискува. Единственото място, където ученият можеше да се движи свободно, бяха лабораториите „Халиуел“ и щом той получи разрешението си за пребиваване в сградата, Ал Фалид се срещна с него в тих, празен кабинет.

— Амон, програмата се движи по разписание — увери го грузинецът. — Лабораторните ресурси са първокласни и аз успях да преодолея последните технически пречки и да комбинирам ебола с едрата шарка. Новият вирус беше тестван върху няколко шимпанзета и… как казват тук… резултатите бяха впечатляващи — заяви Долински с бледа усмивка. — По-важното е, че имам напредък с ваксината и няколко шимпанзета вече показват имунитет, а този вирус е много по-смъртоносен от ебола и едрата шарка поотделно. Щом бъде освободен, освен ако не е в малък район, където може да бъде ограничен, той ще убие стотици милиони хора.

Долински нямаше как да знае, че мишена са олимпийските игри, а когато зловещото предназначение на неговите изследвания му станеше ясно, щеше да бъде твърде късно.